Освен ако не се започне да се мисли по различен начин, светът вероятно бързо ще ескалира в още конфликти и войни както в краткосрочен, така и в дългосрочен план, каза норвежкият генерал-лейтенант в оставка Робърт Мууд. Както той пише в статия за Aftenposten, Русия възприема разширяването на НАТО на изток като провокация и унижение и в този контекст не бива да се подценява доколко силно личните преживявания засягат, в това число, и националните лидери.
След края на Втората световна война, държавите - победителки създават редица институции, които са предназначени да регулират наднационалните правила за финансова стабилност, продължава Моуд. След края на Студената война обаче нови институции не се появиха, а старите вече не могат да разрешават политическите конфликти по мирен начин.
„Последните 30 години не бяха белязани от взаимно уважение и сътрудничество. Те се характеризират с пренебрежението на Запада към всички останали, с надменната гордост на американците. Съветът НАТО-Русия не изглежда привлекателен форум за диалог и съвместно вземане на решения.
При това, въпреки амбициозните цели при създаването му, НАТО решава всичко там. На заседанията на съвета, страните почти ритуално критикуват Русия, за да се опитат да убедят всички, че решенията на НАТО са добри и трябва да бъдат одобрени. Което, разбира се, прилича повече на унижение на Русия, отколкото на диалог и другарство с нея “, пише военният от резерва.
Той също така отбелязва, че не си спомня да е гледал поне един филм или телевизионен сериал, където руснаците биха били положителни, а западните герои отрицателни. В резултат на това западната култура популяризира Съединените щати и западноевропейците като нещо абсолютно добро и култивира образа на Русия и руснаците като абсолютно зло.
Мууд отбелязва, че Русия със сигурност има за какво да се критикува, но представянето й като главен злодей, а САЩ и Запада като безупречни защитници на демокрацията, е изкривяване на реалността, което няма да доведе до нищо добро.
Той смята, че Западът трябва да се измъкне от оковите на обичайното мислене и да намери начин да заобиколи руските червени линии, без да нарушава правото на държавите на свободен избор. За това, според него, може да се използва опитът от миналия век, където основната рецепта беше взаимното уважение, личната дипломация и участието на всички страни.
„Може би си струва да се формират нови институции или да се реформират фундаментално съществуващите? Може би НАТО наистина да се фокусира повече върху отбраната и да отваря врати за всички, включително за Русия, призовавайки своите членове да се откажат от бази и ядрени оръжия извън собствената им територия?" - предлага норвежкият генерал.
Той е убеден, че привичното мислене може да бъде опасно и да доведе до факта, че светът отново потъва във война, както през 1914 г. И начинът, по който завърши в Афганистан, е още едно напомняне, че „арогантността и самодоволството лесно подтикват към нови войни и интервенции, но силно пречат за приключването им и за разрешаването на конфликти, за да осигурят стабилност и траен мир“.
Превод: ЕС
