В много страни вече няма недостиг на ваксини срещу коронавирус, но почти навсякъде броят на ваксинираните не е достатъчно висок, за да победят COVID-19, отбелязва Das Erste. Също така в много страни има увеличение на броя на заразените и смъртните случаи.
Това се дължи на премахването на повечето ограничителни мерки, разпространението на по-опасен делта щам, както и отслабването на ваксиналния имунитет. Но на някои места, например в Румъния и Русия, статистиката на заболяванията е поразително различна от тези страни, които са постигнали по-голям успех в борбата срещу COVID-19, да речем Португалия, Испания и Италия, отбелязва германският телевизионен канал.
А причините за толкова големи разлики са различни, обясняват в доклада си експерти от Европейския център за превенция и контрол на заболяванията. Коефициентът на заразяване и смъртност може да варира значително в зависимост от това как населението е снабдено с ваксини, колко богат е асортиментът от лекарства, които се предоставят, и най-важното, отношението на хората към ваксините. А по отношение на тях в редица страни доминират отхвърлянето и скептицизмът.
Още през 2019 г. Световната здравна организация определи недоверието към ваксините като една от най-сериозните глобални заплахи за човешкото здраве, продължава Das Erste. В същото време от началото на пандемията и създаването на ваксини срещу коронавирус ситуацията само се влошава. СЗО дори казва, че паралелно с пандемията има и „инфодемия“: по света се разпространява дезинформация и за самия вирус и за ваксинациите.
Според проучване на Института за обществено мнение Галъп, 32% от възрастните на Земята не искат да бъдат ваксинирани срещу COVID-19. Това са приблизително 1,3 милиарда души. В същото време СЗО не се уморява да подчертава, че по отношение на цената, ваксината е най-ефективният метод за предотвратяване на заболявания. Благодарение на такава превенция е възможно да се предотвратят до 3 милиона смъртни случая годишно. Ако процентът на ваксинация може да бъде увеличен, това ще спаси още 1,5 милиона живота.
Страхът от ваксинации не е ново явление, обясни медицинският историк Малта Тисен. Хората се страхуват от ваксините още от деня, в който са се появили, каза той. Те се страхуваха от възможни генетични промени, още дори когато бяха поставяни инжекции срещу едра шарка.
И най-абсурдното е, че страхът от страничните ефекти само ще нараства, въпреки че през това време ваксините станаха много по-безопасни. В известен смисъл ваксините са жертва на собствения си успех, продължава историкът: „Тъй като работят добре, има по-малко болести. Ето защо отскоро започнахме да забравяме за заплахата, от която сме ваксинирани.
По същата причина в началото на пандемията човечеството подценяваше заплахата от коронавируса, каза той. Освен това темата за ваксинацията често се политизира и се превръща в тема за прожекция на съвсем различни теми.
В доклада на Европейския център за превенция и контрол на заболяванията се казва, че скептицизмът към ваксините може да възникне от недоверие към властите, от неадекватна оценка на заплахата от вируса, от ограниченото количество налична информация за него, от практическите бариери пред процеса на ваксинацията, както и от слабо развитото чувство за колективна отговорност.
Експертите отбелязват, че с настъпването на есента и зимния сезон, рискът от увеличаване на броя на заразените и на смъртните случаи е по-висок от всякога, така че популяризирането на ваксинацията е една от възможно най-важните приоритетни задачи.
Превод: ЕС
