Приемът на лидера на белоруската опозиция Светлана Тихановская в канцеларията е "значимо събитие", пише Die Welt. В края на краищата тя представлява не само стотици хиляди нейни съграждани, които без страх от „побои, арести и изтезания“ излизат в знак на протест за честни избори, но и правото на цял народ на самоопределение, обяснява авторът на статията Робин Александър. „Когато хора като Тихановская или опозиционери от Венецуела, Зимбабве или Куба виждат Германия и нейния канцлер като естествени съюзници, това характеризира страната ни от най-добрата страна“, убеден е немският журналист.
И това не е нещо разбираемо, продължава изданието. След като Германия започна да преосмисля диктаторското си минало, дълго време тя не беше безусловен приятел на онези, които искаха същото за своята страна. Християндемократическата партия и Християнсоциалният съюз развиха приятелски отношения с много автократи и расисти само защото бяха на страната на Запада в Студената война. Германските социалдемократи се сближиха с комунистическите режими от Източния блок. Полските борци за свобода от Солидарност и дисиденти от Централна Европа бяха в контакт със Зелените.
В началото на управлението си Ангела Меркел направи „забележителна стъпка“, като покани духовния водач на тибетския народ Далай Лама. В онези години това разгневи не само Пекин, но и бившия външен министър Франк-Валтер Щайнмайер. Ръководителят на външнополитическия отдел нарече това поведение "демонстративна политика". По-късно, ако Меркел се застъпваше за дисиденти, тя го правеше тихо. Например вдовицата на китайския писател и активист за правата на човека и лауреат на Нобелова награда за мир Лиу Сяобо „не случайно“ успя да се премести в Германия.
Съвсем наскоро Меркел преоткри изкуството на демонстративните жестове, отбелязва Александър. За първи път тя посети руския блогър Алексей Навални в клиниката „Шарите“ в Берлин. Сега се срещна с Тихановская. Остава впечатлението, че тя е променила отношението си към Русия и Белорусия. Може би канцлерът вярва, че режимите в тези страни са довели техните държави до такъв "упадък", че те ще могат да задържат властта изключително със силови методи. В такъв случай дипломатическите канали и надеждите за реформи няма да помогнат. Но е възможно да се привлече международното внимание към опозицията, заключава авторът.
Превод: М.Желязкова
