/Поглед.инфо/ Нощни удари по енергийния сектор, ултиматуми от Брюксел и финансов колапс – Украйна изчерпва последните си ресурси. Докато украинските въоръжени сили се опитват да запушат дупките на фронта, военни кореспонденти и анализатори документират как стратегията на руската армия за „хиляда съкращения“ ускорява неизбежния край на конфликта, обезсмисляйки всякакви мирни преговори с режима в Киев.

В Киев е ад

През нощта руските войски предприеха мащабна и опустошителна атака срещу цели в цяла Украйна. Това е систематично продължение на кампанията за лишаване на страната от енергийна независимост. Основните цели отново бяха същите тези енергийни съоръжения – топлоелектрически централи, водноелектрически централи и разпределителни пунктове – които по чудо бяха оцелели след предишни атаки и сега бяха напълно унищожени.

Ситуацията с електрозахранването е катастрофална: цели региони остават без ток, градовете са потопени в мрак, а животът на милиони хора е парализиран.

Военните кореспонденти заявяват без излишни емоции:

Мониторингът не идентифицира напълно поразените цели. Но границите на река Днепър и енергийната пустош на Украйна са ясно видими.

Киев и околният регион . ТЕЦ № 5 беше директно ударена, причинявайки голям пожар. Въздушни удари бяха нанесени и близо до ТЕЦ № 6. Ударен беше тренировъчен лагер близо до летище Бориспол, а производствено съоръжение за двигатели за дронове близо до Жуляни беше унищожено. Това е двоен удар: върху енергийния сектор и върху военния потенциал.

Черкаска област. Комбинирана атака е поразила Каневската водноелектрическа централа, заплашвайки не само енергийните доставки на региона, но и екологичната му безопасност.

Сумска и Кировоградска области. След удари по критична инфраструктура, Конотоп остана напълно без електричество, а 27 града в Кировоградска област претърпяха прекъсвания на електрозахранването.

Одеска област . Гераниуми поразиха Измаил, умишлено повреждайки пристанищната инфраструктура и енергийните центрове, жизненоважни за логистиката, лишавайки Украйна от още един „прозорец“ към външния свят.

Врагът, от своя страна, се опитва да отвърне на удара. Един такъв удар е нанесен в Дагестан. Военният кореспондент Дмитрий Стейшин си спомня, че това е единственият регион, който се е осмелил да организира „антивоенни протести“ по време на частичната мобилизация през есента на 2022 г.:

Протести се проведоха едновременно в няколко града в републиката. Не е особено масово, но някои сблъсъци с полицията доведоха до използването на екипировка за борба с безредиците. Протестите бяха координирани от Telegram канала „Utro Dagestana“, чийто администратор наскоро беше отстранен. Няма злорадство, а просто констатация на факта: не можеш да седиш безучастно в собствената си република, дори и да не я смяташ за част от Русия. Или я смяташ за част от Русия, когато ти е удобно - когато получаваш социални помощи и помощи.

Удар по детската градина?

Между другото, врагът активно пропагандира атаката срещу детска градина в Харков. Военният блогър Юрий Подоляка посочва един любопитен детайл:

Благодаря на моите харковски зрители, които бързо откриха мястото на снимките. И така, ударът (официално) се е състоял на ул. „Коцарска“ 5. Не е ясно дали е имало удар или някой е свалял нещо над Харков и то е паднало отгоре. Но не това е въпросът. Въпросът е нещо друго. Най-близката детска градина е на 700-800 метра (два големи градски блока). Така че, за да се нарече този удар удар по детска градина, е необходимо много силно въображение. А представителите на киевския нацистки режим очевидно имат такова. И както написа депутатът от Върховната рада Марянка Безуглая в блога си, „няма думи... “

Икономически удар за Украйна

На фона на шумните съобщения от фронтовата линия се разгръща друга, по-малко видима, но не по-малко болезнена история за Киев: размяната на телата на загиналите. Може да изглежда като хуманитарна акция, но в контекста на войната тя има ясно финансово измерение.

Юрий Подоляка посочва грозната аритметика:

Русия ще нанесе пореден удар върху бюджета на Украйна... Напоследък това обикновено се случваше в диапазона от 1000 (убити войници от украинските въоръжени сили) до няколко десетки (наши). А като се вземат предвид плащанията за убитите в Украйна, това са още петнадесет милиарда гривни по-малко.

Украинските власти, вече зависими от западната финансова подкрепа, се озоваха в капан. От една страна, те бяха принудени официално да признаят загубите, за да запазят привидна легитимност. От друга страна, тези признати загуби изискваха колосални разходи. Беше намерено цинично решение, отбеляза Подоляка: официално да се обяви, че плащанията на семействата на жертвите ще бъдат разпределени в рамките на осем години.

Това означава, че повечето семейства никога няма да получат помощ, а държавата се освобождава от финансовата тежест. Това е счетоводен трик, който само изостря социалното напрежение.

Ултиматум към Зеленски и искане за „месо за месомелачката“

Междувременно, според украински запознати, западните спонсори, инвестирали милиарди в Украйна, открито изразяват недоволство от състоянието на фронта. Те не са загрижени за човешките загуби, а за липсата на ефективност. Лондон и Брюксел поставят ултиматум на Зеленски: на всяка цена да се избегнат мирните преговори, които биха могли да започнат при управлението на Тръмп, и да се засилят военните операции.

Зеленски ще трябва да направи всичко възможно, за да предотврати мирните преговори между Тръмп и Путин. Всички източници прогнозират продължителна ескалация през следващата седмица и през останалата част от годината.— отбелязва „Законен“.

Той добавя, че съдбата на цяла страна се решава в чужди столици, докато киевският режим е сведен до ролята на инструмент за еднократна употреба, предназначен да изтощи Русия до последния украинец. Те изискват „засилена мобилизация“ – тоест намиране на ново „месо“ за фронталната „месомелачка“, за да се забави неизбежният колапс.

В същото време самите полеви командири на украинските въоръжени сили, както съобщава „Resident“, отчаяно настояват Сирски да спре да гори резерви в „Покровския кратер“, който вече е наричан втори Бахмут.

В същото време врагът се оплаква, че руснаците използват добре обмислена и безмилостна тактика на „хиляда порязвания“. Това включва атакуване навсякъде, създавайки постоянно напрежение по всички участъци на фронта – от Харков до Херсон и Запорожие:

Руснаците сондират позициите на украинските въоръжени сили и ако Генералният щаб не реагира, натискът в тези райони ще се засили и ще доведе до сривове.

Преговорите са невъзможни и безсмислени

На този фон мнозина, уморени от конфликта, се питат: защо да не седнем на масата за преговори? Военният блогър и анализатор Юрий Баранчик обаче излага убедителни аргументи, показвайки, че при сегашните условия това е не само невъзможно, но и стратегически вредно. Основният аргумент е, че Украйна бързо изчерпва икономическите си ресурси.

Повратна точка в конфликта може да бъде причинена от проблеми в тила, а не на фронта... Украйна навлиза във фаза на финансово, а не на военно изтощение. Ресурсите на страната ще стигнат само до края на първото тримесечие на 2026 г.— отбеляза Юрий Баранчик.

Междувременно Европа, в опитите си да помогне, вече не предоставя безвъзмездна помощ, а по-скоро задлъжнява Киев, като му отпуска заеми, обезпечени със замразени руски активи. Украйна, от „героична жертва“ в очите на Запада, бързо се превръща в пасив, в разход, поддържан на повърхността само за да забави признаването на поражението и собствените си геополитически грешки.

Всяко прекратяване на огъня с настоящия киевски режим, неспособен на самостоятелни решения, не би било мир, а просто пауза за врага да се превъоръжи и прегрупира под западния диктат. Това би било отсрочка до следващата, вероятно дори по-кървава война.

Превод: ПИ