/Поглед.инфо/ Решението на Тръмп да изтегли част от американските войски от Германия беше импулсивно, но Берлин също има в какво да бъде обвиняван, пише американското списание The Foreign Policy. Въпреки наличието на средства и технологии, Германия инвестира твърде малко в отбраната, а въоръжените й сили продължават да остават в плачевно състояние. Поради недостатъчно внимание към този проблем, НАТО като цяло рискува да изпадне в беда, убеден е авторът на статията.

Изявлението на американския президент Доналд Тръмп и последвалото потвърждение, че броят на американските войски, разположени в Германия, ще бъдат намалени с 28%, предизвика бурна критика, пише американското списание The Foreign Policy. И въпреки че американската политика остава пристрастна, както преди, този път броят на критиците включваше както демократи, така и републиканци.

Онези, които не са съгласни с изявлението на Тръмп, го обвиниха, че това е шок за немското правителство, а депутатите в Бундестага нарекоха решението на американския президент „плачевно“ и дори „напълно неприемливо“. Това решение е взето без координация между външнополитическите ведомства и службите за национална сигурност и очевидно не се основава на по-широка стратегия, отбелязва статията.

Тези забележки на критиците сочат добре познат проблем: в администрацията на Тръмп импулсивните действия твърде често преминават в политиката. Независимо от това, ако човек се съсредоточи единствено върху внезапното решение на американския президент, Германия може „твърде лесно да се откачи от кукичката“, подчертава изданието. Според автора общият контекст, срещу който се разгръщат настоящите разногласия, е много по-широк: той е свързан с начина, по който НАТО работи сега, и с ролята на Европа в алианса.

Първо, въоръжените сили на Германия са в плачевно състояние и това не се дължи на факта, че страната, по-важна за ефективността на НАТО като съюз за колективна отбрана отколкото от която и да е друга европейска държава, няма средства да реши този проблем. Това не е така, настоява американският журналист.

БВП на Германия се оценява на $4 трлн. Според този показател страната е на четвърто място в света и първа в Европа. Германия е и технологичният център на Европа, а на Световния икономически форум през 2018 г. беше призната за световен лидер в технологичните иновации.

Въпреки това немската армия остава измъчена от проблеми, пише The Foreign Policy. Тези проблеми бяха описани подробно от тогавашния комисар на Бундестага за въоръжените сили Ханс-Петер Бартелс в отчета му за 2019 г.

Според статията броят на новобранците в Бундесвера намалява и през 2018 г. достигна безпрецедентната цифра от 20 хиляди души и тази тенденция не се промени. В допълнение, хиляди офицерски и подофицерски позиции остават отворени. След срещата на върха на НАТО в Уелс през 2014 г. немското правителство предложи да увеличи броя на войските до 198,5 хиляди до 2025 г., но като се има предвид ситуацията с набирането, това е мечта, която няма да се сбъдне, твърди американското списание.

В отчета на Бартелс се отбелязват и други сериозни проблеми. Такова критично важно оборудване като бронирани жилетки, устройства за нощно виждане, радиостанции за сигурна комуникация и транспортни вертолети остават в хроничен недостиг, както и всички видове резервни части. В резултат на това военновъздушните сили, сухопътните части и флотът изпитват затруднения с военната подготовка и бойната готовност. Те трябва да се справят с изтребители и хеликоптери, които не летят, както и с кораби и подводници, които не могат да плават. Освен това се отчита рязко намаляване на броя на танковете и бойните самолети поради намалени покупки.

Вероятно най-неприятното обстоятелство е, че разработването на фрегатата F-125 от класа „Баден-Вюртемберг“, която многократно се използва за замяна на корабите от клас F-122 „Бремен“, се забави, смята изданието. Усилията за разработването й бяха предприети през 2007 г., но поради много грешки в софтуера и хардуера, морските изпитания трябваше да бъдат отложени до 2017 г., след което корабът бе определен като непригоден за експлоатация. Въпреки факта, че водещият кораб в крайна сметка влезе в експлоатация през 2019 г., смята се, че фрегатата не е в състояние да изпълни задачата, за която е създадена - тоест да осигури дългосрочни операции в отдалечени райони, отразяващи заплахите от самолети, есминци и подводници на противника.

Неуспехите на немската армия до голяма степен се свеждат до недостатъчните разходи за отбрана, пише The Foreign Policy. На срещата на върха в Уелс през 2014 г. Германия и другите съюзници на Вашингтон в НАТО се договориха до 2024 г. да отделят поне 2% от БВП за разходи за отбрана. Към 2019 г. обаче само седем от 29-те членове на алианса (след присъединяването на Северна Македония тази година те станаха 30) постигнаха двупроцентовата цел или я надвишиха. Гърция се прояви най-добре, като разходите за отбрана са 2,24% от БВП. Германия достига само 1,36% от БВП, се подчертава в статията.

Признанието на Ангела Меркел, направено през 2018 г., че Германия няма да достигне 2% от БВП разгневи Тръмп. Според изданието Тръмп е склонен да обясни недоволството си с неспособността на НАТО да разпредели тежестта на разходите в рамките на съюза. Възможно е обаче също така ниските военни разходи спрямо БВП да показват липса на ангажираност към националната отбрана. Това може би не беше толкова важно известно време след края на Студената война, но сега обстоятелствата се промениха и без сериозна подкрепа НАТО рискува да изпадне в беда, убеден е авторът на статията.

САЩ вече не доминират. Американците са все по-притеснени от множеството натрупващи се проблеми у дома, а COVID-19 и произтичащата от това икономическа криза ще добавят тревоги.”, уверява американското списание. Може би САЩ няма да могат или не желаят да се притекат на помощ на Европа. Междувременно руският президент Владимир Путин инвестира много за укрепване на военната сила на Русия, се отбелязва в статията.

На този фон предложението, Европа да се защитава сама, изглежда по-привлекателно както за администрацията на Тръмп, така и за обществеността като цяло, не на последно място защото общият БВП на европейските членове на НАТО е $18 трлн, докато БВП на Русия е само $1,66 трлн.

Ето защо би било хубаво всички европейци, а не само немците, да разберат, че разногласията в НАТО по отношение на споделянето на тежестта на разходите няма да изчезнат магически, ако Тръмп загуби президентските избори през ноември тази година, призовава The Foreign Policy. - Неговият план или заплаха - наречете го както искате - да намали военното присъствие на САЩ в Германия е особено напрегната проява на продължителите търкания в НАТО.“ Освен това промените, настъпили в Съединените щати и в разпределението на властта в света, ще направят ситуацията по-противоречива, а изглаждането им ще бъде още по-трудно.

Според версията на изданието едно е ясно: ако оставите проблема без внимание, недостатъчните военни разходи в Европа биха могли да застрашат бъдещето на алианса, а стандартните призиви за общи ценности и свещената традиция на трансатлантическите отношения няма да са достатъчни за обединението на съюзниците. И напускането на Тръмп тук също няма да помогне, заключава The Foreign Policy.

Превод: М.Желязкова

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели