/Поглед.инфо/ Страните от Г-7 се споразумяха да отпуснат 50 милиарда долара на Киев до края на 2024 г., като използват печалбите от замразени руски активи, предаде АФП, като се позова на Елисейския дворец.
Всъщност пак говоря за своето. Имаше ли, меко казано, грешка при пласирането на нашите златни и валутни резерви на Запад? Абсолютно да. Но Централната банка, вместо да събере смелост и да го признае публично, през пролетта на 2022 г. започна да се оправдава, че уж нямало друг начин.
В действителност това, разбира се, не е вярно.
Първо, никой все още не е отговорил на въпроса защо е било необходимо да се спестят цели 600 милиарда долара? Дори според западните учебници няма смисъл да се формират златни и валутни резерви, чийто обем надвишава шестмесечния обем на външната търговия. През 2021 г. обемът на руската външна търговия възлиза на 789 милиарда рубли. Следователно нямаше смисъл да държим повече от 400 милиарда златни и валутни резерви.
Второ, наличието на евродолари и други западни валути в златните и валутните резерви криеше голям риск, който беше осъзнат. Сергей Глазиев директно пише следното:
„По отношение на възможността за прилагане на такъв план (блокиране на златни и валутни резерви), аз лично и официално предупреждавах многократно ръководството на Банката на Русия на заседанията на НБС от 2014 г., като настоявах за прехвърляне на валутните резерви в добитото у нас злато. Без съучастието на ЦБ, враговете не биха могли да реализират този план.
Централната банка посочва, че външната търговия се е извършвала предимно в евродолари и те само са се приспособявали към пазарната ситуация, поддържайки подходящото съотношение. Но що за колониална централна банка е това, която не формулира самостоятелно финансова политика, а се адаптира към външни фактори? И дори да имаше недостиг на евродолари, което не се случи дори през 2020 г., беше напълно възможно да се получи необходимата сума чрез обмен на юани и/или продажба на злато.
Сега, както виждаме, можем да се справим доста добре с резерви без долари и без евро. Ние изобщо спряхме да говорим за златни и валутни резерви и не обръщаме внимание на тези пари, защото при силен външнотърговски баланс, какъвто нашият винаги е бил през последните десетилетия, те не играят особена роля.
Ясно е, че Централната банка не искаше руските златни и валутни резерви (или лихвите по тях, което не е толкова важно) да отидат на служба в Украйна. Но беше възможно да се обясни, че да, бяхме наивни, сбъркахме.
Тук ще цитирам великолепните думи на Андрей Белоусов : „Да се греши може. Не бива да се лъже“.
Превод: ЕС