/Поглед.инфо/ През цялата си история китайският Харбин е бил тясно свързан с Русия и все още има свидетелства за това минало, пише Le Monde. Китайското правителство обаче предпочита да акцентира не върху него, а върху търсенето на „Новия път на коприната“, който минава встрани от Харбин.
В китайския град Харбин температурата пада под -20 ° C, но това не пречи на бабите да танцуват с приятелките си в парковете, пише Le Monde. Напротив, студът привлича туристи в града, тъй като сръчни местни майстори създават огромни скулптури от многометровия лед на местната река.
Официално фестивалът на ледените фигури започва на 5 януари, но на красивите скулптури със специално вечерно осветление, хората можеха да се любуват и възхищават от 24 декември. Фестивалът ще продължи до началото на март.
Миналата година провеждането му беше нарушено поради пандемията, но този път организаторите дори намалиха цените три пъти. И ако днес който и да е международен проект в Китай се нарича „Новият път на коприната“, то в случая с Харбин има специален аспект - градът просто не би съществувал без чужденците.
В края на XIX век Китай разрешава на Русия да построи железопътна линия през това малко селище, което свързва Санкт Петербург и Владивосток, а след това от Харбин тръгва железопътно отклонение за Порт Артур. Така възникналия кръстопът, допринесъл за за появата и бързото развитие на големия град.
През съветските години към железопътните строители, които се заселват тук от времената на строителството, се присъединяват и други рускоезични хора, избягали от Съветския съюз след установяването на комунистическо управление там. Така че днес центърът на града е белязан от православни и протестантски църкви, както и от синагоги.
Още през 1932 г. обаче градът е окупиран от японците, а след това е Втората световна война и идването на власт в Пекин на комунистите. Руските емигранти се разпръскват по целия свят и някои от тях все още се връщат тук, за да посетят гробовете на своите предци, като напримел бившия вицепремиер на Израел Ехуд Олмерт.
И досега в Харбин можете да опитате зелеви сармички и борш, съхранен е „лек мирис на Русия“. През 30-те години в Харбин има многоетническо и многоверско население, но това противоречи на политиката на китайските власти. Така че по време на китайската културна революция те се опитаха да обърнат тази страница и да затворят повечето чуждестранни организации.
Оттогава Харбин „не знае какво да прави с това минало“ и предпочита да възхвалява „Копринените пътища“, чиято география е настрана от града. Ала руското минало е оставило своя отпечатък, въпреки усилията на Пекин, пише "Монд".
Превод: ЕС