Свидетели ли сме на радикална промяна в политическата среда поради глобалната здравна криза? Говорят ли текущите събития за ускоряване на съществуващите тенденции или за смяна на парадигмата? Дали светът след пандемията ще е по-лош или по-добър от преди? Тези въпроси се задават от Le Monde в редакционна статия, като отбелязва, че те са също толкова легитимни, колкото и въпросите за бъдещето на обществото и икономиката след кризата, макар че да се опитваш да им отговориш е като да улучиш с пръст небето, защото нито продължителността, нито мащабът на кризата, нито начина за нейното преодоляване и до сега не са известни.
Въпреки това, някои поуки от сътресенията, които преживя световният ред поради пандемията Covid-19 днес могат да бъдат извлечени, сигурни са авторите на статията. Първо, според журналистите, световният ред, изграден след Втората световна война под егидата на Съединените щати, през 21 век вече не отговаря на реалното съотношение на силите в света. Според изданието този световен ред започна да се руши още преди коронавирусната криза - някои дори са склонни да отчитат неговия спад от 1989 г., когато комунистическият блок се разпадна. Краят на Студената война, изчезването на СССР и развитието на Китай постепенно лишаваха от равновесие световния ред, основан на американско-съветското противопоставяне. „Биполярният ред беше последван от многополюсно безредие“, към което все по-лошо беше приспособен многостранният начин на управление на света.
Вестникът подчертава, че възходът на Китай изигра ключова роля за дестабилизирането на съществуващата преди това система. Забавянето, с което Световната здравна организация предупреди международната общност за опасностите от пандемия, е доказателство за нейната зависимост от Пекин. На фона на взаимните обвинения за произхода на вируса, съперничеството между Китай и САЩ се засили. Както отбелязва изданието, често изглежда, че тези сили харчат повече енергия за противопоставяне помежду си, отколкото за борба със здравната криза в техните собствени държави.
Вторият урок е, че Съединените щати днес вече не играят ролята на световен лидер, както през 20-ти век, сигурни са авторите на статията. Ако през последните години Вашингтон все повече избягваше тази мисия, сегашната криза, която отслаби страната, принуди американците най-накрая да излязат от нея. Доналд Тръмп трябваше да бъде убеждаван да участва чрез видеовръзка в международни срещи, на които той трябваше да председателства. Както отбелязва вестникът, дори да се проведат, тези срещи не дадоха резултат и Съветът за сигурност на ООН всъщност беше парализиран.
Европейското единство също не можа да устои на атаката на коронавируса, според редакцията на Le Monde. Оказвайки се обезоръжен пред пандемията, която той не беше способен да прогнозира, ЕС не успя да подкрепи страните, които бяха най-засегнати от епидемията. „Егоизмът на държавите и връщането на границите застрашиха два стълба на Европейския съюз: Шенгенската зона и единния пазар“, пише изданието. Европа, изоставена от САЩ, като обект на претенции на Китай и в напрегнати отношения с Русия, все още вярва в многостранния подход, отбелязва изданието. Ако обаче иска да повлияе на създаването на по-надежден и справедлив световен ред след кризата, тя трябва да започне с преразглеждане на собствената си икономика, солидарност и решителност, смятат авторите на статията.
Превод: М.Желязкова
