Политиката на САЩ по отношение на Донбас беше главно да предложат тоягатаза Москва и моркова на Киев. Успоредно с това Вашингтон подкрепи Киев икономически, политически и военно. По мнението на Самюел Чарап, водещ политолог в най-големия американски мозъчен тръст RAND Corporation, този подход работи от дълго време, но сегашното натрупване на военната мощ на Москва и по-суровата й реторика предполагат, че този път вече е изчерпан.
Както пише експертът в статията си за Politico, администрацията на Байдън трябва да приеме неприятната реалност, че най-вероятно няма да може да принуди Путин да направи компромис. В същото време Съединените щати имат значителни лостове за влияние в Украйна, но тези лостове остават до голяма степен неизползвани.
„Вместо да се фокусира само върху принудата срещу Русия, администрацията на Байдън също трябва да накара Киев да предприеме стъпки за изпълнение на своите ангажименти по Минск-2, което Украйна не желае да прави от подписването на споразумението преди шест години. Стъпките на Украйна за прилагане на споразумението, колкото и погрешни да са те, всъщност могат да доведат до деескалация от страна на Русия и да съживят бавния мирен процес “, подчертава Самюел Чарап.
Минск-2 беше светът на победителя, ефективно наложен от Русия на Украйна, но сделката никога не беше изпълнена на място. Украйна се противопостави на спешните искания за спазване на политическите разпоредби на договора.
Владимир Зеленски, въпреки кампанията си за прекратяване на войната, зае твърда позиция, дори призова за преразглеждане на Минск-2 и настоява за конкретни обещания относно членството на Украйна в НАТО. Сега сигналите от Москва показват, че Кремъл вече не е готов да толерира такова статукво.
По мнението на автора на материала, въпреки че заплахата за Украйна, съдържаща се в натрупването на руски войски по границата, е морално осъждане и противоречи на международните задължения на Москва, единствената надежда е да се убеди Киев да направи първата стъпка, за да избегне войната.
Може да не е твърде късно администрацията на Байдън да се възползва от дипломатическата инициатива и посредническите усилия, но за да направи това, тя трябва да преосмисли основната формула на моркова и тоягата, която досега характеризира съответните подходи на Америка.
„Реалността е, че Украйна е напълно зависима от политическа, дипломатическа, икономическа и военна подкрепа от Запада и особено от Съединените щати. Но САЩ все още не са използвали влиянието си, за да постигнат напредък в конфликта в Донбас.
Например, те биха могли да поискат от Киев да проведе общата амнистия, за която Минск-2 призовава, или да прокарат конституционните поправки в парламента, където те са заседнали от 2018 г. Ако Украйна предприеме видими стъпки към споразуменията от Минск, които досега отказва да предприеме, това ще постави тежестта на деескалацията на конфликта върху Москва, принуждавайки я да изтегли военните си сили от границата и да се върне на масата за преговори, “, пише Самюел Чарап.
Както заключава авторът на статията, ако Русия не отстъпи след отстъпките на Украйна, поне ще се появи по-силен консенсус на Запада в подкрепа на Киев срещу Москва – и самите отстъпки може да бъдат отменени. Това не би разрешило напълно по-широкия конфликт, но би могло да смекчи настоящата криза и да предотврати потенциална катастрофа. Това също така би могло да стимулира процеса на разрешаване на конфликта, особено ако Съединените щати бъдат по-пряко ангажирани заедно с Франция и Германия.
Превод: ЕС
