Световният ред, който съществува от 1945 г., е мъртъв, пише Politico. Съединените щати и световните лидери имат шанс да създадат нова международна система, която ще функционира в епохата на коронавируса, но за да се случи това, те трябва да избегнат грешките от миналото.
Международният световен ред рядко претърпява забележими промени. Рим не е построен за един ден, сравнително спокойният период в историята на Римската империя, известен като Pax Romana, не е бил мимолетна фаза, но е продължил "няколко века".
Редът, установен според резултатите от Виенския конгрес от 1815 г., окончателно се разпада едва с избухването на Първата световна война през 1914 г.
В редки моменти обаче доверието в стария световен ред се руши и човечеството се оказва във вакуум. Именно в тези времена се ражда нов ред: възникват нови норми, споразумения и структури, които да определят как страните ще си взаимодействат помежду си и как човекът ще си взаимодейства със света.
Пандемията от коронавируса беше точно такъв момент. Световният ред, който съществуваше от 1945 г., престана да функционира. При нормален ход на събитията трябва да очакваме поне добросъвестни опити за създаване на международна координация на борбата с вируса, който не знае граници.
Междувременно ООН някъде изчезна. Световната здравна организация стана обект на политически футбол. И границите бяха затворени дори в рамките на ЕС. Навикът за сътрудничество, чието формиране отне десетилетия, се изпарява.
Няма значение дали ни харесва или не, но след пандемията ще възникне нов световен ред. Американското ръководство трябва да направи всичко по силите си, за да гарантира, че посткоронавирусният световен ред е приспособен към решаването на задачите на идващата ера.
В днешния изключително труден момент американските власти имат възможност, която обикновено се предоставя веднъж или два пъти през столетието: те могат да изградят световен ред, който наистина ще работи в наше време: ще се бори с климатичните промени, кибер заплахите и проблемите на общественото здравеопазване, ще позволи по-широко разпространяване на плодовете на глобализацията и технологичния прогрес. Това е постижимо, ако всичко е направено правилно.
Според изданието, Вашингтон трябва да се поучи от последните два опита на Америка да създаде нов световен ред: през 1919 г., след Първата световна война, и през 1945 г., след Втората световна война. Редът, установен след 1919 г., бе белязан от Голямата депресия, възхода на тоталитарните режими и началото на конфликта, който стана по-разрушителен от Първата световна война.
Световният ред, който съществуваше след 1945 г., напротив, доведе до седем десетилетия мир и процъфтяване, по време на които броят на жертвите от насилствена смърт рязко намаля и световният БВП нарасна минимум 80 пъти.
"Как Америка може да избегне грешките на световния ред, съществувал от 1919 г., и да повтори успехите на ерата, която започва след 1945 г.?" - пита изданието.
Първо, според изданието, ръководството на САЩ трябва да предприеме планове за нов световен ред сега, докато кризата все още продължава.
Когато президентът Удроу Уилсън пристигна на Парижката мирна конференция през януари 1919 г., два месеца след края на войната, още не беше съгласуван нито един от основните принципи на следвоенния ред. Съюзниците излязоха с противоречиви програми, в резултат на което беше сключен договор, неспособен да реши проблемите на бъдещия свят.
Президентът на САЩ Франклин Рузвелт започна да планира следвоенното устройство на света още преди страната му да влезе във войната. През август 1941 г., 4 месеца преди нападението на Япония над Пърл Харбър, САЩ и Великобритания подписаха Атлантическата харта, която посочи целите на следвоенния световен ред.
Вторият урок, който САЩ могат да научат от миналото, е необходимостта да се избегне признаването на вина. Въпреки изкушението да намерим изкупителни жертви за настоящата пандемия от коронавируса, която вече уби повече американци, отколкото войната във Виетнам, ръководството на Съединените щати трябва да бъде щедро в подкрепа на усилията за възстановяване на различните нации след коронавируса.
Въпреки че Пекин несъмнено е отговорен за замълчаването на ранните съобщения за коронавируса, Америка и светът ще бъде по-добре да помогнат за укрепването на здравната система на Китай, а не да се опитват да накажат Пекин или да го поставят в неудобно положение, като използват нетактични твърдения по повод на расата.
И накрая, новият ред трябва да се основава на консенсус вътре е страната. Така, Уилсън не включи нито един виден републиканец в делегацията на САЩ на Парижката мирна конференция, изключвайки не само радикалните изолационисти, но и умерените интернационалисти, с които можеше да намери общ език.
В резултат Сенатът отхвърли Версайския договор и Америка никога не се присъедини към Лигата на нациите.
Франклин Рузвелт и Хари Труман се научиха от грешките на Уилсън и още на ранен етап се съсредоточиха върху укрепването на световния ред, установен след 1945 година. В резултат на това, когато Уставът на ООН попадна за разглеждане в Сената на САЩ, тя беше одобрен с огромно мнозинство, пише Politico.
Превод: М.Желязкова
