Въпреки факта, че бойните способности на руския зенитно-ракетен комплекс С-400 все още не са тествани, сред купувачите и потенциалните купувачи на тези системи са страни като Китай, Индия, Турция, Саудитска Арабия и Катар, пише наблюдателят на Real Clear Defense Адам Кабот.
Както подчертава авторът, не бива да се подценява използването на С-400 като инструмент за икономическа война, както и като ярък пример за хибридна война от страна на Русия срещу САЩ и техните съюзници от НАТО.
Продажбата на С-400 носи на Москва определени стратегически ползи, отбелязва вестникът.
Първо, търговията с оръжия носи елементарно доход на страната. Руската икономика, както пише авторът, страда от неумелото лидерство от Путин, от значителния спад на цените на петрола и от западните санкции, наложени „заради нахлуването на Крим*, поради войната в Украйна и поради намесата в американските избори.". Продажбата на високотехнологични оръжия се използва от Москва за диверсификация на руската икономика, която зависи от износа на природни ресурси, както и от провеждането на скъпо струващи програми за модернизиране на армията.
Втората стратегическа изгода от продажбата на C-400 е престиж на международната арена. Така Москва ясно показва, че все още трябва да се съобразяват с нея, тъй като тя може да разработва съвременни настъпателни и отбранителни системи.
Трето, чрез продажбата на зенитно-ракетните комплекси Русия е в състояние да изгради и укрепи връзките си с държави като Китай, която в момента сътрудничи с Москва в няколко области, като се конкурира със САЩ и се стреми да извлече изгода от глобалното оттегляне на Вашингтон. В същото време закупуването на С-400 от Пекин допринася за засилването на военните контакти между Русия и КНР, тъй като придобиването на тези системи е сериозна икономическа инвестиция, която изисква постоянно сътрудничество с Москва за ефективното функциониране на комплексите.
И накрая, последната стратегическа полза от продажбата на С-400 е използването на тази система, както вече беше споменато, като компонент на руската хибридна война.
В същото време през последните десет години учените и анализаторите активно спорят по повод концепта на хибридната война, отбелязва Адам Кабот. Някои заявяват, че тук няма нищо ново, други не са съгласни с тях и твърдят, че това явление трябва да се приема сериозно.
Има обаче един безспорен факт: авторитарните държави, като Русия и Китай, използват определени стратегии за все по-активна борба със САЩ и техните съюзници, както и със страни, които те могат да използват за своя собствена изгода.
Като пример авторът на статията привежда ситуацията с Турция. Владимир Путин, както отбелязва наблюдателят на Real Clear Defense, е решително настроен да лиши НАТО от сближаване. Турция е стратегически важен член на алианса поради географското си местоположение и военния си потенциал. И ако Москва успее да я отдалечи от съюзниците й по НАТО, това ще бъде голяма победа за Русия. Продажбата на комплексите С-400 на Анкара има точно тази цел и за сега успехът съпътства руснаците.
САЩ, според автора, постъпват правилно като заплашват Анкара да наложат санкции срещу нея и да я изключи от програмата за изтребителите F-35, ако тя не се откаже от покупката на руските C-400. Вашингтон обаче трябва да признае, че цялата тази ситуация е в полза на Путин и руската стратегия за хибридна война.
В създалата се ситуация наблюдателят на Real Clear Defense смята, че Съединените щати трябва да предложат на Анкара по-привлекателен „морков“, например да сключи сделка за доставка на американските системи Patriot. Заедно със стотина изтребители F-35, това ще осигури на Турция страхотен потенциал за противовъздушна отбрана.
„Между членовете на алианса (НАТО. - ИноТВ) от време на време със сигурност ще възникват спорове. Това не е нищо ново, но съюзът трябва да се държи заедно, за да противодейства на агресията от авторитарните ревизионистки държави,” обобщава в статията си Адам Кабот.
* Крим влезе в състава на Русия, след като огромното мнозинство от жителите на полуострова гласуваха за него на референдум на 16 март 2014 г. (бел. ИноТВ).
Превод: М.Желязкова
