“Всичко може да бъде много по-лошо от картината, която описваме”, смята Роджър Хамерсленд от Статистическото бюро на Норвегия.
В четвъртък SSB представи прогнозите за развитието на норвежката и световната икономика до 2022 година.
Изследователите прогнозират, че подемът в Норвегия, който се наблюдава от началото на 2017 година най-вероятно ще приключи през 2020 г. Причините, сред останалите, се заключват в снижаването в инвестициите за петрола, в очакванията за “неутрална” фискална политика и съкращаването на инвестициите в бизнеса.
“Тръмп затруднява прогнозирането на бъдещето, но трябва да се опитаме. Нашата задача е да погледнем в кристалното кълбо и когато получим колкото се може повече информация и я структурираме, вярвам, че ще може да кажем нещо за бъдещето”, заяви Хамерсленд.
Той посочи заплахите на Тръмп да въведе 100% мита върху френските стоки и да увеличи митата върху европейските автомобили и запасни части като фактори, които могат да провокират по-нататъшен спад в световната икономика.
“И все пак, резултатът от американско-китайските търговски преговори, може би, е най-важен от всичко. Ако конфликтът продължи, най-вероятно ще последва голяма световна рецесия. От друга страна, ние може да подобрим ситуацията, ако Тръмп снижи конфронтацията и отмени митата за китайските стоки. Но това изглежда малко вероятно”, допълни той.
Междувременно Хамерсленд смята, че вниманието към климата може да повлияе както на норвежката, така и на международната икономика.
“Фокусът върху проблемите на климата може да се окаже лош за ръста. Нали ръстът на икономиката е двигател на замърсяването, а когато замърсяването се ограничава, това може пряко да се отрази на икономическия ръст. Това е, ако говорим за норвежката икономика и за това защо норвежката крона е толкова слаба днес. Една от хипотезите е , че кроната е петролната валута, следователно, когато производството на петрол се движи, това е лошо за норвежката валута”.
За 2020 г. Статистическото бюро на Норвегия прогнозира 2,4% увеличение на БВП на континенталната част на Норвегия. Сред причините са трите допълнителни работни дни през следващата година, в сравнение с текущата година.
„Според нашите оценки, около 0,5 процентни пункта ръст на БВП от общия ръст от 2,4% в континенталната част на Норвегия може да се обясни с увеличаване на броя на работните дни“, пише Статистическото бюро на Норвегия в доклада за цикличните тенденции.
Превод: В.Сергеев
