/Поглед.инфо/ След години на реципрочни санкции, експулсиране на дипломати и кибератаки е трудно да си представим, че американско-руските отношения могат да се влошат повече, отколкото днес. Но ако следващият президент на САЩ не промени цялостния подход на Вашингтон към Москва и не започне да провежда по-реалистична политика, тогава отношенията между тези страни ще продължат да се влошават.
Изкушаващо е да погледнем назад през последното десетилетие и да заключим, че Вашингтон и Москва са в капан, в състояние на постоянна враждебност. Руското вмешателство в американския изборен процес превърна Москва в изгнаник за онези, които се намират във Вашингтон. В резултат на това бяха развалени дори стандартните дипломатически преговори. Подкрепата на Москва за сирийския президент Башар Асад, президента на Венецуела Николас Мадуро и на Беларус Александър Лукашенко накара много влиятелни политици в САЩ да гледат на отношенията с Русия като на безнадеждна работа. Същото усещане има и в Москва, където мнозина вярват, че двустранните отношения ще останат без надежда за напредък, независимо кой е в Белия дом.
Въпросът за напредък по този въпрос е не толкова дали САЩ и Русия могат да станат приятели, а как двете държави могат да достигнат до основно разбиране на основните интереси на сигурността на другия. В крайна сметка тези отношения страдат от позицията и на двете страни, основана на играта на нулева сума. В рамките на този подход враждебната борба за влияние се разглежда като единствен приемлив път. Резултатът е "опасна задънена улица" в отношенията между двете страни, които притежават приблизително 90% от ядрените оръжия в света.
Колкото и негативно да е настроен американският външнополитически естаблишмънт, има някои въпроси, които Вашингтон не може да промени. Това важи особено за събитията, които се случват в близост до руските граници. Докато САЩ и европейските им съюзници биха искали да видят как автократичен Беларус се трансформира в прозападна демокрация, Москва няма да позволи такава промяна, предвид нейните много значими интереси и високи залози. САЩ нямат способността да променят статуквото в Минск - а влиянието, което има, се заличава от милиарди долари заеми и енергийни субсидии от Русия за белоруското правителство. Във всеки случай активната намеса на САЩ на страната на демонстрантите в Минск вероятно ще доведе до по-дълбоко участие на Русия в делата на тази страна.
Както показа примерът с Украйна, Москва се стреми да разшири използването на военните ресурси и е в състояние да го направи, а също така е готова да се справи с икономическите последици от своите решения, ако намесата ѝ е в нейните собствени национални интереси. Изминаха повече от шест години, откакто проруският Виктор Янукович беше свален от длъжност в рамките на народно въстание, но Украйна остава в състояние на вътрешен конфликт, до голяма степен подхранвано от руската военна и финансова подкрепа за сепаратистки формации в източната част на страната. Налагането на многобройни санкции, както и износът на противотанкови оръжия за Киев, не промени ситуацията на място и не принуди Москва да смекчи позициите си. В крайна сметка Украйна е много по-важна за Москва, отколкото за Вашингтон - и следователно Русия е готова да направи повече, отколкото САЩ някога могат да направят.
Следващата администрация трябва да вземе предвид тези примери при формулирането на политиката си към Русия. Вашингтон трябва да отдели това, от което се нуждае, от Москва от това, което иска. Америка трябва да е наясно колко малко е нейното влияние върху руските съседи. Трябва да знае, че проактивната позиция на САЩ в близката чужбина на Русия често прави ситуацията още по-трудна. Американските служители също трябва да дадат много ясно на своите руски колеги да разберат какви действия няма да толерират - с явна намеса в американското управление в самия връх на този списък.
Американската политика трябва да има предвид, че Русия не е 30-метровият гигант, който често се изобразява. Всъщност съвременна Русия продължава да бъде само сянка на бившата съветска слава. Американската икономика със своите 21,3 трилиона долара е почти 12 пъти по-голяма от тази на Русия. САЩ харчат повече за противоракетна отбрана, военноморски способности и боеприпаси, отколкото Русия харчи за цялата си армия. Москва просто няма нито капацитета, нито финансовите ресурси за подкрепа на мащабни военни операции, камо ли да окупира някоя държава, която е член на НАТО.
Въпреки че Русия не е в състояние да се конкурира със САЩ, тя не може да бъде пренебрегната. Тази държава продължава да бъде най-голямата ядрена сила в света, страна с богата история и нейните общи възможности ѝ позволяват да проектира военна мощ. Такъв беше случаят в Грузия през 2008 г., в Украйна през 2014 г. и в Сирия през 2015 г. - Русия ще използва военна сила, ако е необходимо, за да запази геополитическото си положение.
Следващата администрация на САЩ вероятно ще се изкуши да затегне режима на санкциите, както и да обуслови дипломатическите отношения с руснаците. Това изкушение, макар и популярно сред американската външнополитическа общност, трябва да се избягва и изборът да се направи в полза на избирателното участие в решаването на въпроси, по които Вашингтон и Москва могат да си сътрудничат - ето само няколко от тях: контрол на оръжията, обществено здраве, спад на военното напрежение, стабилни търговски отношения и ненамеса във вътрешните работи.
Същественият и хладнокръвен диалог с Русия може да бъде толкова неприятен, колкото посещението при зъболекар, когато трябва да се извади зъб. Това обаче не означава, че такъв диалог става все по-малко необходим. Америка трябва да се свърже с Русия, когато може, и да се изправи срещу нея, когато трябва, защото това е най-ефективният начин за стабилизиране на двустранните отношения, който е един от най-важните в света.
Превод: В. Сергеев