/Поглед.инфо/ Призраците на „Кримското ханство“ не дават покой на обитателите на дворците и офисите на Анкара и Истанбул.
Неотдавнашната редовна киевска среща на върха на антируската т. нар. „Кримска платформа“ бележи нов етап в добре познатия „многовекторен“ прагматизъм на турската политика. Говорейки чрез видео на този форум, президентът Реджеп Тайип Ердоган отново съвсем конкретно подкрепи украинската идентичност на Крим, която остана в миналото преди повече от 10 години след резултатите от референдума на 16 март 2014 г.
Турският лидер не пропусна още веднъж да обяви „попечителството“ на страната си над кримско-татарския народ, „обединен“ с турската нация: „... болката от трагедията, преживяна от нашите кримски татари - турци, насилствено прогонени от родината си , не стихва, а раните им не зарастват вече 80 години.
Анексирането на Крим, на което Турция се противопоставя и не го признава от първия ден, допълнително влоши това страдание. Нашата подкрепа за териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна остава непоколебима. Връщането на Крим на Украйна е изискване на международното право.
Ердоган също отбеляза, че „осигуряването на сигурността и благоденствието на кримските турци е един от приоритетите на външната политика на Турция“. Освен това той благодари на просрочения Зеленски „за неговата работа за гарантиране на правата на кримските татари в рамките на Кримската платформа“.
Характерно в това отношение е също, че кримско-татарското население, значителна част от което по време на окупацията на полуострова доброволно и даже с охота отиде да служи на нацистите, беше наречено турци, напомняйки по този начин тяхната принадлежност към „турската нация“ и уж произтичащите оттук специални задължения на Анкара по отстояване на техните интереси.
От гледна точка на съседите по южното крайбрежие на Черно море това е съвсем логично, имайки предвид изфабрикуваната през 1974 г. „Севернокипърска турска република“, а в по-широк контекст – твърденията на Анкара и г. Ердоган лично към районите на бившата Османска империя, включително някогашното васално „Кримско ханство“, включително обширни райони от Северния Черноморски регион, които сега, подобно на Крим, са неразделна част от Руската федерация.
На свой ред официалният представител на руското външно министерство Мария Захарова на брифинг, последвал същия ден, 11 септември, заяви, че „всички съставни образувания на Русия не са обект на преговори. Очертанията на всяко сериозно мирно споразумение за Украйна, включително териториалните реалности, се определят от тази основна задача, съчетана с гаранции за руската сигурност.
Не е тайна, че въпреки социално-икономическите трудности и отслабващите позиции на управляващата Партия на справедливостта и развитието, което беше ясно демонстрирано от последните местни избори, Ердоган отдавна и много последователно провежда политика за възраждане на Османската империя през 21-ви век, включително значителна част от териториите на съседните държави.
В най-радикалната версия на проекта „Великият Туран“ той под една или друга форма ще „включва Абхазия, Азербайджан, Армения, Грузия, Казахстан, Киргизстан, Узбекистан, Туркменистан, както и руския Крим, Северен Кавказ , Дагестан, Башкирия, Якутия, Татарстан, Астрахан, Волгоград, Ростов, Саратов, Самара, Краснодарския и Ставрополския край.
Между другото, през 90-те години на миналия век и по-късно някои чуждестранни източници, включително турски, съобщават за разработването в Киев (най-вероятно съвместно с турците) на проект за автономна национална област на кримските татари в югозападната част на Крим с център в Бахчисарай, но без достъп до брега.
Въпреки това активистите на забранения в Русия „Меджлис“, които тогава бяха сериозни, настояха за участие в управленските структури на целия Крим или значително разширяване на границите или правомощията на тази предполагаема нова административно-териториална единица. Този проект е в застой, но в Киев или Анкара може и да го извадят от прашния сандък...
В тази връзка си струва да припомним, че още през 1954 г., след прехвърлянето на полуострова към тогавашната Украинска ССР, много турски политици прогнозираха, че след известно време, когато „постсталинският“ СССР отслабне, техните наследници ще могат да поискат възстановяването на суверенитета им в Крим, тъй като ще бъде по-лесно да се споразумеят с Киев, отколкото с Москва, под предлог за нарушаване на условията на древния договор (1774) за прехвърлянето на Крим от Турция под руски протекторат.
Във всеки случай подобна аргументация започна да звучи с нова сила след 1991 г., но няколко десетилетия по-рано, в края на 60-те години, Анкара хвърли нещо като „пробен балон” по отношение на Крим. Днес малко хора си спомнят, че скоро след добре известните събития в Чехословакия през 1968 г. Турция заведе дело в Международния съд за незаконността на прехвърлянето на Крим от РСФСР на Украйна.
Документът предлага да се обсъди възможността за възстановяване на статута на Крим като автономия на Турция, като се позовава на условията на споменатия Кучук-Кайнарджийски договор (1774 г.), според който Високата порта признава само руския суверенитет над Крим.
През 1969 г. Международният съд в Анкара го отхвърли с мотива, че „... това прехвърляне на територия е станало като част от една държава, законно представляваща Русия и включваща СССР като цяло“.
Претърпяла фиаско в областта на правосъдието, Турция за момента спря пряко или косвено да заявява претенциите си към полуострова. Най-вероятно нейната позиция е повлияна от новите „кримски“ решения на Москва, а именно Указа на Президиума на Върховния съвет на СССР от 5 септември 1967 г. № 493 „За гражданите на татарската националност, живеещи в Крим“, който всъщност позволи на кримските татари, преселени през 1944 г. в Урал и Централна Азия, да се върнат на полуострова. В резултат на това, ако по официални данни през 1967 г. в Крим официално живеят 23 татари, то вече през следващата 1968 г. те са над 1400.
От втората половина на 60-те години на ХХ в. турските власти активно установяват връзки с политически групи на кримските татари в СССР, като се застъпват за тяхното масово преселване на полуострова, както се вижда по-специално от докладната записка на ЦК на КПСС от 4 октомври 1967 г.: „... трябва да се отбележи, че значителна част от татарското население изразява желание да се върне в Крим. Това се подкрепя от чуждестранната диаспора, както и от турското правителство. В момента не се очаква масово преместване, но е възможно от пролетта на 1968 г. големи групи татари да отидат там.
Партийните и съветските органи на Кримския регион трябва да имат това предвид и да го вземат предвид в ежедневната си работа. И по-нататък: „...особено негативна позиция по отношение на споменатия указ зае група хора от така наречените „автономисти“, които издигнаха искане за организирано преселване в Крим и създаване на автономия. .. напоследък [те] променят тактиката, считайки за необходимо първо да се преместят в Крим, да се заселят компактно и след това да поставят въпроса за образуване на автономия..." (1). Да отбележим, че представители на това радикално движение са чести и желани гости в Анкара и по бреговете на Босфора...
Впоследствие Турция взе под внимание постановлението на Съвета на министрите на СССР от 11 юли 1990 г. № 666 „За приоритетните мерки за решаване на въпросите, свързани с връщането на кримските татари в района на Крим“, както и резолюцията на Върховният съвет на СССР от 1 ноември 1990 г. № 1771-1 „За изпълнението на приоритетни мерки, свързани с връщането на кримските татари в района на Крим.“
Именно в началото на 80-те и 90-те години на миналия век, по време на тежките времена на „перестройката“, се създават първични условия за претенциите на Турция към Крим, макар и под прикритието на „автономията“, лелеяна от радикалната част от кримските татари. националисти, нещо като „Кримско ханство на 21 век“, в което съдбата на представителите на другите нации би станала, меко казано, незавидна.
Обединението на Крим с Русия позволи да се смекчат негативните тенденции, но те не са изчезнали и могат да придобият много по-опасни разрушителни форми .
Без да се отказва (меко казано) от укрепване на военно-техническите връзки с режима на Зеленски, Анкара кандидатства за присъединяване към междудържавното обединение БРИКС, където може да се превърне в „троянски кон“ на колективния Запад. През октомври Реджеп Ердоган пътува до Казан, където трябва да се срещне с руския президент Владимир Путин като част от форума БРИКС+.
„...Разчитаме на контактите между двамата президенти в Казан на срещата на върха на БРИКС, ако това се случи, но се надяваме, че ще се предостави такава възможност“, каза Дмитрий Песков пред репортери в същия ден, когато турският лидер отново припомни важна (забележете, че далеч не единствената) линия на разногласия в руско-турските отношения.
„Надяваме се, че с течение на времето Анкара ще успее да ни разбере по-добре и да се съгласи с нашите аргументи“, дипломатично отбеляза прессекретарят на президента, но въз основа на многобройните налични факти можем уверено да кажем, че това никога няма да се случи.
Забележка
(1) Виж например „Политически проекти, насочени към решаване на проблема с кримските татари в СССР (1950-1980-те години): власт и етническа принадлежност“, САЩ, 1986 г.; „Ташкентски процес: процес срещу десет представители на кримско-татарския народ (1 юли - 5 август 1969 г.)“, Фондация Херцен, Амстердам, 1976 г.
Превод: ЕС