Тази сделка беше оценена най-добре от Стийв Хейс в онлайн списание Dispatch. Според него, талибаните не са направили почти никакви отстъпки по това споразумение, докато Съединените щати са капитулирали по почти всички важни точки. Хейс не използва тези изрази, обаче американските военни всъщност напускат тази страна с подвита опашка.
Движението на талибаните получава отслабване на режима на санкциите. Талибаните получават освобождаването на 5000 джихадисти, които в момента се намират в американските затвори или в затворите на законното афганистанско правителство (в същото време талибаните ще освободят само хиляда пленника). Въпреки уверенията на министъра на отбраната на САЩ преди две седмици, тази сделка предвижда пълното изтегляне на американските въоръжени сили в рамките на 14 месеца.
"Езикът на сделката предполага, че настоящото избрано правителство на Афганистан ще бъде разпуснато и ще бъде сформиран нов, “по-представителен” кабинет, тоест ще има повече представители на талибаните", заяви Хейс. Талибаните обаче не дадоха „никакви публични обещания за разрив на отношенията с Ал Кайда“ и в допълнение не е предвиден „механизъм за проверка“, чрез който да се следи как талибаните спазват неясните си обещания да не “използват земята на Афганистан, за да застрашат сигурността на САЩ и техните съюзници”.
Не бива да забравяме, че талибаните не само открито приветстваха “Ал Кайда” и нейните джихадисти, които извършиха атентатите на 11 септември преди 19 години, но самите талибани всъщност са една порочна и злонамерена организация. Законите ѝ са невероятно репресивни, а списъкът на зверствата, извършени от членовете ѝ срещу невинни хора, е невъобразимо дълъг. Според споразумението обаче САЩ открито изхождат от това, че талибаните ще присъстват официално в силовите структури, създадени в рамките на "новото ислямско правителство на Афганистан, както е определено в резултат на междуафганистанския диалог и преговори".
Както можеше да се очаква, след това предаване на позиции от администрацията на Тръмп, талибаните вече започнаха да нарушават задълженията си и възобновиха въоръжените атаки. Дори Линдзи Греъм, републикански сенатор за Южна Каролина, чието раболепно отношение към Тръмп се засилва през последните години, в понеделник открито изрази безпокойство, че сделката може „да позволи на радикалния ислям да възстанови напълно своите позиции“.
Това е в съответствие с курса на дипломацията на Тръмп. Въпреки неловките си опити да флиртува със севернокорейския диктатор Ким Чен-ун ("Влюбихме се един в друг" - скандалната фраза на Тръмп), Ким се върна към старите си номера в понеделник и пусна две нови ракети, тръгнали на юг между териториалните води на Южна Корея и Япония. Безразсъдното и прибързано изтегляне на войските от Сирия доведе до укрепване на позициите на Русия, както и до хуманитарна криза. Шумните заплахи на Тръмп срещу социалистическото правителство на Венецуела досега не са донесли нищо друго освен унижението на САЩ. И нашите съюзници по НАТО се подиграват с Тръмп зад гърба му и това така накърни чувствата на нашия беден лидер, че той напусна тази среща в голямо раздразнение.
По своите резултати, ако не по тон, външната политика на Тръмп до голяма степен напомня на неловките действия на президента Джими Картър в края на 70-те, с изключение на изключително успешните споразумения в Кемп Дейвид, които донесоха мир между Израел и Египет. Но Тръмп няма такива големи успехи.
В крайна сметка, проблемите на Картър имаха морален компонент. Що се отнася до Тръмп, неговите непоследователни и безразборни действия открито демонстрират презрение към правата на човека и почти нямат резултати. За съжаление той отново прави Америка унижена.
Превод: В. Сергеев
