/Поглед.инфо/ Странното изтегляне на войските си от Афганистан от САЩ кара човек да си припомни както изтеглянето на американците от Виетнам, така и изтеглянето на съветските войски от Афганистан.

Тогава американците, подписали на 27 януари 1973 г. Парижките мирни споразумения между Демократична република Виетнам, САЩ, проамериканския режим в Сайгон и Временното революционно правителство на Република Южен Виетнам, напълно изтеглиха войските си на 29 март същата година, оставяйки в Южен Виетнам добре въоръжена милионна армия на Сайгонския режим, на която се противопоставя 200-хилядната група на ДРВ и партизаните във Виетконг. Проамериканският режим се съпротивлява повече от две години, но на 30 април 1975 г. Народно-освободителната армия превзе Сайгон. На 2 юли 1976 г. ДРВ и Южен Виетнам се обединиха в Социалистическа република Виетнам, която съществува и до днес.

Съветските войски бяха изтеглени от Афганистан на 15 февруари 1989 г. с решение на Горбачов в съответствие с Женевските споразумения, подписани на 14 април 1988 г. между СССР, САЩ, правителствата на Афганистан и Пакистан. По това време афганистанското правителство имаше силна и ефективна армия, обучена, технически оборудвана от Съветския съюз и контролираща по-голямата част от територията на страната (26 от 28 провинции), докато муджихадините се крепяха от САЩ, Иран, Пакистан и Китай само в две провинции. Афганистанското правителство успешно издържа атаките на муджихадините дълго време, но след като ръководството на Горбачов отказа да предоставя на армията на Афганистан боеприпаси, гориво и резервни части, то започна бързо да губи контрол над страната и беше свалено от ислямистите на 28 април 1992 г.; страната започна да потъва в хаоса на конфронтация между военно-политически групи.

САЩ се оттеглиха от Виетнам в унизително поражение. СССР напуснаха Афганистан по прищявка на групата зад Перестройката в Москва. И в двата случая онези, които бяха оставени бяха победени и в двата случая оставените имаха сили да устоят дълго време. Освен това афганистанското правителство имаше силата да спечели, ако Москва на не беше лишила правителствената армия от това, от което се нуждае.

Сега САЩ почти са избягали от Афганистан, а афганистанската армия избяга при първите новини за изтеглянето на САЩ.

Може да се спори дали американците е трябвало да изпратят войски във Виетнам през 1961 г., в Афганистан през 2001 г., а Съветският съюз в Афганистан през 1979 г., но друго е вярно: ако сте изпратили войски в друга държава, тогава се изтегляйте или когато сте победени или когато победите врага и задачите ви в тази война са решени. Както е гравирано върху сабята на един от източните командири: „Не вадете без нужда, не прибирайте без слава“.

Известно е, че при избор между война и безчестие, този, който избира безчестието, получава и война, и безчестие.

Съединените щати, нахлули в Афганистан, обявиха, че са дошли да го защитят от тероризма, радикалния ислямизъм и да изградят „модерно демократично общество“. Сега САЩ ги няма, а онези, които вярват в това, са оставени на милостта на ислямистите.

Много се говори за това какво ще се случи с Афганистан след това. Още повече - за това какво ще се случи със съседните страни: Централна Азия, Близкия изток и как това ще се отрази на Русия. Някой също смята, че последствията могат да бъдат трагични.

Съединените щати, които се биха във Виетнам и напуснаха Виетнам, платиха за това с националната криза от 70-те години. Изглеждаше, че Америка е символ на неразрушима сила и просперитет, но Америка от 70-те не е Америка от 90 -те години. През 1979 г. президентът Картър, обръщайки се към нацията, ще каза: „Това е криза, която засяга самото сърце, душа и дух на нашата национална воля. Можем да видим тази криза в нарастващите съмнения относно смисъла на живота ни и в загубата на единство на целите за нашите хора. Подкопаването на нашата вяра в бъдещето е изпълнено със заплахата от унищожаване на самия социален и политически ред на Америка. За първи път мнозинството от нашите хора вярват, че следващите пет години ще бъдат по-лоши от последните пет години. "

Съединените щати тогава са обречени, но първо СССР се съгласява през 70-те години на "Разведряването", след това през 80-те - да се предаде директно, изоставяйки борбата, която водеше 70 години. САЩ напуснаха Виетнам, претърпели поражение, а СССР от Афганистан - в състояние на болезнено объркване с абсурдите на „новото политическо мислене“ и в разцвета на силите си. Страната ни плати за това с най-дълбоката криза, разрушаването на държавата, загубата на доверието на всички международни партньори.

Като цяло след Втората световна война САЩ не са спечелили нито една пълноценна военна победа, но умело са създали впечатлението, че имат неразрушима сила, винаги печелят и са надеждна защита за своите клиенти: това им осигурява подчинение и лоялност в замяна на покровителство.

Сега е различно: САЩ демонстрираха пред света, че са готови да предадат своите клиенти и васали. Че тяхното покровителство е ненадеждно, че могат да се обърнат и да си тръгнат всеки момент.

Можете тайно (или открито) да се радвате на поражението на американците, но много в световния ред се основаваше на идеята за тяхната надеждност и мощ. Сега е ясно, че ги няма нито тяхната надеждност, нито тяхната мощ.

Това означава, че структурата на „единствената глобална свръхсила“ се разпада, а рухването на неуспешната структура е дори по-лошо от самата структура.

Превод: В. Сергеев


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели