/Поглед.инфо/ Лев Тихомиров изследва историята на света чрез Апокалипсиса (Послание на св. Йоан Богослов). От гледна точка на анализа на Тихомиров, всички църкви, споменати в Апокалипсиса, могат да бъдат интерпретирани исторически. Последната от тях - Лаодикийската - не е нито студена, нито гореща, тази църква престава да бъде Църквата на Христос.
Когато анализира тази деградация на обществото, низходящият ход на земната църква по стъпките на инволюцията от идеала, Тихомиров прилага тези етапи при анализа на западноевропейската цивилизация. Той смята, че отдръпването от православието е една от стъпките към модернизацията. Той интерпретира Сардийската църква като епохата на модерна, когато се извършва маргинализацията на църквата (според Тихомиров това се случва в Русия в ерата на Петър). Но паралелно с това се подготвя преход от Сардийската църква към Лаодикийската църква, която по принцип вече е църквата на Антихриста.
В същото време Тихомиров говори за църквата във Филаделфия, която в неговото тълкуване съществува паралелно с Лаодикийската църква. Тази църква е описана в Апокалипсиса само в най-положителните черти. Светът навлиза в ерата на антихриста и част от човечеството по някаква причина в тази ситуация не се движи след него, а строго застава зад Христос.
Същата идея е въплътена в думите на Антоний Храповицки (по съветско време, по време на репресии срещу църквата) - че монархизмът е неразделна част от православната догма. Това беше неочаквано за много емигранти, сред които имаше малцинство истински монархисти. И изведнъж той обявява лоялността на монархията към част от църковната доктрина, възстановявайки пълнотата на християнския светоглед. Това е фундаментален консервативно-революционен обрат, когато монархията започна да се възприема не като почит към социалната система, а като един вид проект, тя влиза в зоната на волята и стойността и дори когато това се загуби, трябва да се разглежда като единственото нормативно учение.
В този исторически момент всички компромиси с историята са приключени. Днес църковното учение трябва да е изключително безкомпромисно. Това води до трудния филаделфийски модел на християнството в последно време, когато християните започват да казват, че монархията е единственото легитимно общество, ние сме верни на Катехона, дори и да го няма, ние сме монархисти, дори ако няма монархия, ние сме православни, дори ако ни е забранено да сме православни, и ние сме и ще бъдем с Христос, дори ако няма църква. Такива хора стават обект на Филаделфия, защото утвърждават Традицията, въпреки Антитрадицията.
Днес темата за Филаделфия се върна при нас. Това очертава определен концептуален център, от който трябва да започне голямата консервативна революция. Трябва да е ново доброволческо безкомпромисно отстояване на ценности. Единствената легитимна институция на християнското общество е православната монархия. Монархията трябва да бъде пълноценна - но немонархията е априори нелегитимна.
Всъщност ние сме безсмъртни, монархията е безсмъртна, царят е безсмъртен, вечен абсолютен световен архетип. Това е, което превъзхожда всички нас. Филаделфийският субект е този, който твърди това безкомпромисно.
Превод: В.Сергеев