/Поглед.инфо/ Докато повечето политици са заети с предизборни обещания за “рай на земята седмица след избирането, без СМС и регистрация”, ще се опитам да се възползвам от минутката затишие на информационните фронтове, за да поработя малко над идеологията.

Може да кажа нещо обидно за мнозина, но всяко учение остарява с времето. При това, ако по-рано този процес може да се проточи няколко века, понеже технологичният и социалният прогрес са доста бавни, то сега (започвайки от Новото време до днес), плътността на информационния поток се засилва стремително, затова и остаряването на всякаквите социално-икономически теории и конструкции също се ускорява.

При това, за жалост, психическата и социалната еволюция съществено отстъпват от технологичната. Това трябва да се поправи.

При нас мнозина говорят за нуждата от нова идеология. Но малцина се опитват да я родят.

Смятам, че подобна идеология трябва да е:

- Човешко и социално-центрична.

- Естествена

- Рационална

- Да не отрича предишните традиции, а да ги развива. Както науката се развива, без да отхвърля предишните разработки, а се опира на тях (дори понякога да открива погрешността на предишните допускания).

Като начало ще изброя основните постулати (аксиоми):

- Обществото съществува за хората. Затова запазваме основния принцип на нашата традиция “максимално възможно благо за максимално възможно количество хора”. Понятието “благо се тълкува също пределно широко”.

- Обществото се състои от хора, затова повишаването на качеството на хората (образование, професионални качества, морално-етични и волеви качества) - повишава качеството на самото общество.

- Оцеляването на обществото като цяло е по-важно, отколкото оцеляването на отделния индивид. Това е естествено и логично.

- Държавата е естествена, наложила се в хода на историческия процес форма на организиране на обществото. Цели неговата защита, възпроизводство, развитие и експанзия.

- Предвид развитието на социалните науки и технологичния прогрес, държавата постепенно се видоизменя според променящите се нужди на обществото и обновяващия се формат на обществените отношения. Затова формулировката на абстрактната държава, без да се уточняват същностните ѝ характеристики - робовладелческа, феодална, капиталистическа, социалистическа или друга - е нещо неграмотно и безсмислено.

- Не виждам предпоставки за “унищожаването на разделението на труда”. Напротив, колкото по-високотехнологично става обществото, толкова повече е багажът на натрупаните знания за света и технологиите, толкова по-голямо е разделението на труда, толкова по-тесни специалисти стават повечето трудещи се. Като ярък пример, “специалистите по всичко” в експертната общност обичайно не демонстрират универсалност на своите знания, а самоуверено невежество в повечето отрасли, където не са специалисти. Това не подобрява разбирането, а умножава незнанието и объркването.

- Аналогично - няма никакви признаци за бъдещото “отмиране на държавата”. Напротив, колкото по-сложно става обществото, толкова по-сложна е и организационната структура на държавата. Държавите с по-примитивна структура в дългосрочна перспектива губят.

Затова не трябва да се “борим срещу държавата”, а да се стремим към нейната социализация и повишена ефективност (защото държавата е инструмент).

И така, въвеждаме дуализъм:

А) Държавата съществува за хората

Б) Хората правят държавата още по-силно ефективна и конкурентоспособна.

Тоест, ако хората развиват своята държава, то тя може повече да дава на живеещите в нея хора - като се започне от материални блага и се завърши със защита и култура.

Навремето германците след войната действат в парадигмата “Днес работим за Германия, а утре Германия ще работи за нас”. Този принцип трябва да работи не само в периодите на следвоенно възстановяване, а винаги.

От това произтичат няколко прости и според мен очевидни неща.

Адекватният елит във всяка страна трябва да има интерес максимално да осъществи творческия потенциал на хората, които я населяват.

- Създавайки привлекателни условия за живот, вие ставате притегателен център за талантливи хора по цял свят и тези хора, местейки се при вас за живот и работа, ви правят още по-силни.

- Адекватните елити трябва да възприемат корупцията в редиците си като заплаха за общата ефективност и оцеляване на системата. Значи като заплаха и за собственото благосъстояние. И трябва да чисти своите редици от корумпирани (мога да дам доста примери от различни страни, където се работи така). Напротив - страните, където елитите се държат по отношение на страната си като грабители, са обречени на отслабване и упадък. Ярък пример са САЩ, където елитите отдавна са съсредоточени не да поддържат величието на своята страна, а да дерат и да прахосват бюджети.

- Понеже всеки трябва да има интерес от засилването на държавата, а държавата се засилва от хората, то естествено трябва да има стремеж да се постави на всяка длъжност, на всеки пост хора, максимално подходящи за тази длъжност. Тези, които ще могат да се проявят на нея по най-добър начин. Тоест подборът трябва да бъде меритократичен по своите принципи.

- Понеже хората са основното богатство и основен ресурс на държавата, то тя има интерес да поддържа разширено възпроизводство на населението. Затова и трябва да поддържа изключително хетеросексуалните семейства с деца (защото останалите 85 джендъра не раждат деца). Пропагандата на неестествените сексуални отношения трябва да се разглежда като информационна агресия, насочена към подкопаване на демографския потенциал на страната. Съответно да се реагира на такава агресия.

- Понеже хората са основното богатство на страната, то трябва съществено да бъдат увеличени инвестициите в развитието на науката за човека. Като се започне с психологията и педагогиката (за развитие на когнитивните способности на човека) и се завърши с биологията - от лечението на болестите и удължаването на продължителността на живота и до слагането на протези на загубените крайници и органи, включително възстановяване на зрението, слуха и вътрешните органи.

Не претендирам за авторство на повечето изложени в текста мисли. Много от тях принадлежат на изключителни хора като Валерстайн, Кейнс, Гилбрайт и така нататък. Просто събирам и адаптирам техните теории към съвремието.

Засега това са първите нахвърляния. И по-нататъшното формулиране на точките на новата идеология трябва да изхожда от формулирания по-горе принцип на синергичното единство на интересите на човека, обществото и държавата. Синтез вместо противодействие, категоричен преход към новото качество (според Хегел: теза-антитеза-синтеза).

Просто казано, виждам обществото на бъдещето не в крайностите, не като “уравниловка” и не като “кастово общество”, а по-скоро като някакъв “Град на майсторите” от стария съветски филм, където съвкупността от професионалисти, майстори на всеки в своето дело (включително и специалисти по управление) заедно осъществяват по-добро от днешното общество. И където трудът на всеки е полезен и важен.

Послепис: Разбираемото описание на “комунистическото общество” отсъства. Няма никакви условни чертежи, които може да се вземат като работещ образец за изпълнение.

Съветите не работят (и никога не са работили). Дори като спомагателен одобряващ орган, обслужващ потребностите на изпълнителната власт.

“Диктатурата на пролетариата” изобщо е лишен от практически смисъл (днес със сигурност) и механизъм за осъществяване абстрактен термин.

Не знам как да построим комунизма (или която и да е друга утопия). И никой не знае (а тези, които казват, че знаят - лъжат). Затова си представям как може да направим живота по-добър. Не веднага, не с махване на вълшебна пръчица (или с издигането над Кремъл на знамето с “правилните” цветове), а постепенно, систематично, планомерно и крачка след крачка.

Това е нещото, което наричам социализъм.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели