Тези видеоклипове са шокиращи. В класните стаи - разгром; чиновете и масите са преобърнати.
АШЛИ МЕЙ, бивша учителка: Нещата ми бяха разпръснати из стаята, смъкнати от стените. Удряха ме с юмруци, ритаха ме, мушкаха ме с молив.
КЕЙТ СНОУ, кореспондент на NBC News: Колко разпространено е това?
АШЛИ МЕЙ: Много е разпространено.
В края на миналата учебна година Ашли Мей напуска училището в Де Мойн, където работи като учител. Тя беше раздразнена и, честно казано, сплашена от някои от учениците си.
АШЛИ МЕЙ: Той ме буташе, сграбчи свирката ми и ме дърпаше надолу. Имаше още един ученик, който ме биеше с юмрук.
КЕЙТ СНОУ: На колко години са тези деца?
АШЛИ МЕЙ: На седем.
Подобно на други учители, които са направили такива снимки, тя е призовавала за „да се изчисти помещението“. Този метод се използва, когато ученикът стане неконтролируем: детето, което прекъсва урока, се оставя в класната стая, а всички останали деца излизат.
КЕЙТ СНОУ: Това честно ли е по отношение на другите учащи се?
АШЛИ МЕЙ: Не е честно. По отношение на когото и да било. Другите ученици не могат да учат, аз не мога да преподавам, моите неща са унищожени. И този ученик не може да се учи.
Училищният инспектор на Де Мойн, Том Ейхарт, казва, че „изчистването на стаята“ е последното средство, към което обаче все повече се прибягва през последните десет години. Има повече ученици, по-малко финансиране и детските психиатри не са достатъчни.
ТОМАС ЕЙХАРТ, училищен инспектор: Очакванията от училищата сега са напълно различни. Но има още проблеми, с които ни се иска да се справим, докато ресурсите са намалени.
КЕЙТ СНОУ: Вашите учители бяха в епицентъра на всичко това.
ТОМАС ЕЙХАРТ: Точно така.
Според експерти в областта на образованието това се случва в цялата страна - поради по-строгите правила по отношение на учителите, които използват физическо сдържане.
БОБ КАНИНГЪМ, изпълнителен директор на Understood: Ако училищата трябва да бъдат много по-внимателни относно сдържането на децата или изваждането им от класната стая, едно от по-простите решения е да изведете всички останали деца.
Боб Кънингъм се занимава с образователната политика на нестопанската организация Understood.
БОБ КАНИНГЪМ: Трябва да разберем защо детето се държи по този начин. Неслучайно това е метод за комуникация.
10-годишният Зандор Уайт има специални нужди. Това е ученикът, който заби молив в Ашли Мей.
ДОН УАЙТ, майка на Зандор Уайт: И на мен това ми е толкова неприятно, знам, че той е добро дете.
Майка му Дон съжалява за останалите ученици. Но според нея синът й няма къде да отиде.
ДОН УАЙТ: Искам той да е в общество и да прекарва време с децата. Но наистина ми се струва, че той има нужда от по-камерна среда.
Ашли Мей се надява, че огласяването на този въпрос означава, че учителите ще получат по-голяма подкрепа.
АШЛИ МЕЙ: Ако вниманието към този проблем и неговото разбиране нарастват, можем да се надяваме, че това ще тласне хората към промяна.
КЕЙТ СНОУ: Лестър, образователните експерти, с които разговарях, казват, че решаването на проблема е в намаляването на класовете, допълнителната подготовка на учителите, повече специалисти по психично здраве. Но разбира се, Лестър, всичко това струва пари.
Превод: М.Желязкова
