/Поглед.инфо/ Въпреки факта, че през последните години кандидатите за президент на САЩ от Републиканската партия се радват на подкрепа сред военните, настоящият американски лидер Доналд Тръмп изглежда успя да ги настрои срещу себе си, пише наблюдателката на The Washington Post Дженифър Рубин. По този начин, според последното проучване на Military Times, повече военнослужещи са готови да гласуват за демократичния кандидат Джо Байдън, отколкото за Тръмп.

В продължение на години представителите на Републиканската партия се ползват с предимство пред демократите в американската армия и ветераните на изборите. Както пише обаче наблюдателката на Washington Post Дженифър Рубин, ситуацията се е променила след избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ.

Излагайки отбраната като слабост в Демократическата партия, отбелязва Рубин, републиканците успяват да заобиколят демократите в щати със значителен брой активни или пенсионирани военни избиратели, като Тексас, Флорида и Вирджиния.

Независимо от това, резултатите от анкета, публикувана в понеделник от американското издание Military Times, показват, че 49,9% от 1018 военнослужещи, анкетирани в края на юли - началото на август, говорят отрицателно за президента. В същото време 42% признават, че са имали „изключително неблагоприятно мнение“ относно главнокомандващия въоръжените сили на САЩ.

Авторката на статията нарече истински "шок" факта, че 41% от анкетираните военнослужещи на активна служба заявяват, че ако президентските избори се проведат днес, те ще гласуват за демократичния кандидат Джо Байдън. Според анкетата само 38% от военните признават, че симпатизират на Тръмп. Само 37% от анкетираните са готови да гласуват за настоящия президент.

Има няколко причини за това, каза Рубин. Първо, Тръмп, който получи пет отсрочки от армията по време на войната във Виетнам, не реагира адекватно на съобщения, че руското военно разузнаване тайно е предложило на бойците от „Талибан“* награди за убийствата на американски военни в Афганистан.

Второ, той уволни Александър Виндман, експерт на Съвета за национална сигурност за Украйна, за това, че той каза „истината“ в показанията си по време на импийчмънта срещу американския лидер.

Освен това, заради дъжда, президентът пропусна церемонията за възпоменание на загиналите в Първата световна война, смекчи наказанието за осъдените военни престъпници, като по този начин обиди всички военнослужещи, които спазват клетвата, и обиди всички военнопленници, заявявайки, че не харесва тези, които попадат в плен.

Според автора на статията Тръмп също е спечелил неприязънта на военните, като е изтеглил войски от Германия, изоставяйки бивши кюрдски съюзници в Сирия, „пълзейки“ пред руския си колега Владимир Путин и изнудвайки за компрометиращи доказателства срещу Байдън в замяна на предоставяне на Украйна с финансова и военна помощ.

Наред с други неща, повечето американски военнослужещи не са съгласни с Тръмп относно неговото виждане за това, което представлява заплаха за националната сигурност на страната. По този начин 74% от анкетираните са против използването на войски за потискане на протестите срещу расизма и полицейската жестокост и само 21% от военните смятат имиграцията за сериозен проблем за страната си.

Също така американският военен персонал смята Русия за по-голяма заплаха от Иран. 81% от анкетираните казват, че опасността идва от Москва, 58% от Техеран. 87% от военните обаче се съгласиха с оценката на Китай като заплаха за националната сигурност.

В същото време, според журналистката, военните избиратели все повече осъзнават, че заплахата за националната сигурност идва преди всичко от Тръмп, който не може или не иска да се противопостави на реалните проблеми.

Неразбирането от страна на Тръмп на такива „базови понятия като чест, военна дисциплина и подчинение прави САЩ по-слаби и излага на риск тези, които рискуват живота си, за да защитят Америка. Не е изненадващо, че толкова много от военните искат нов главнокомандващ“, написа Рубин в статията си за The Washington Post.

* "Талибан" - организацията е призната за терористична с решението на Върховния съд на Руската федерация от 14 февруари 2003 г.

Превод: М.Желязкова