/Поглед.инфо/ В САЩ започва решаващата фаза на президентската надпревара, която завършва есента. Няма смисъл за нас като външни наблюдатели да я анализираме подробно. Първо, поради естеството на случващото се - личностите на претендентите и околните обстоятелства придават на епопеята значителна доза абсурд. Второ, защото се засилва убеждението, че страната е в болезнено преходно състояние. То ще приключи някой ден и ще породи ново качество, но засега сме в самото начало на пътя и няма смисъл да се опитваме да правим изводи. Трето, въпреки че обективно много по света зависи от Съединените щати, тенденцията все пак е към намаляване на тяхната роля. Така че е време да се откажем от навика да следим със затаен дъх всеки зигзаг на местните политически дрязги.
И четвърто, както вече писах, няма основания за основна промяна в американската политика спрямо Русия, а личните нюанси, макар и възможни, не са от значение. Да, може да се предположи, че в случай на победата на Джо Байдън на ключови позиции ще се появят хора, чиято враждебност към Русия, освен структурен, ще има и личен или идеологически характер. Но това няма да промени същността на отношенията, защото те не са просто конфликтни, а в момента още и без съдържание. Ако говорим за тазгодишното гласуване, тогава за Москва резултатът му ще е важен не заради това, което ще се случи по-нататък между Русия и САЩ, а заради отношенията на Вашингтон с останалия свят. Тръмп е толкова рязък с много партньори, че дори промяна в стила може да повлияе на хода на международните процеси. Колко бързо ще се трансформират връзките на САЩ с Китай, европейските страни, Индия, арабската общност и други? Това ще определи външнополитическите условия за Русия. И това е по-важно от реалния руско-американски диалог. Трябва да се възприема чисто в практични измерения - дали ще даде нещо или не?
Надпреварата през 2020 г., дори поради особеностите на двамата кандидати, е последният гърч на поколението, формирано от Студената война и политически разцъфтяващо след края ѝ. И за двамата мандатът ще бъде "последен" - за Тръмп по закон, за Байдън - по възраст. Най-интересният въпрос е кой (не лично, а типологично) ще кандидатства за президентския пост през 2024 г. И какво ще означава това за Америка и света. По време на последната кампания на Тръмп сред неговите съмишленици имаше гледна точка, че той и неговите привърженици са камикадзета, чиято мисия е да спрат либералната вълна на всяка цена, да върнат „велика Америка“ от миналото. В края на този неочакван период изглеждаше, че смъртникът изпълнява мисията си съвестно, но резултатът е обратен. Америка беше завладяна от радикални настроения от точно този тип, срещу които тръмпистите влязоха в смъртна битка. А съперникът на Тръмп, у когото липсват изключителни политически качества, върви към успеха именно заради тази непримирима атмосфера.
Усещането за ляво-либерален реванш се утежнява от факта, че на публично ниво неусетно има някакъв решителен отпор, очакваната реципрочна мобилизация на десните националисти. Може би нещо се натрупва, например, американската статистика сочи увеличение на покупките на стрелково оръжие. Политиците и медиите от Демократическата партия прогнозират сблъсъци през ноември, ако Тръмп загуби и откаже да признае поражение. Но тези прогнози са политизирани. От гледна точка на общата динамика на развитието, условната „Америка на Тръмп“, разбира се, се оттегля, дори просто в цифров, демографски план. Това е причината за яростта на полемиката от последните години. Тръмпистите се борят за своя Сталинград, докато противниците им са бесни от бунта на “реакционерите”, за които са убедени, че са исторически обречени.
Някакъв вид модифицирани САЩ ще излязат от тази битка. Засега изглежда, че "Отново велика Америка" ще предаде юздите на привържениците на глобалното лидерство. Байдън е компромисен кандидат и администрацията му ще бъде преходна - от хората на Клинтън и Обама към по-младите, включително активно съпричастни към борбата срещу расизма във всичките му форми. Редица коментатори вече предполагат, че именно тази вълна ще се превърне в идеологически пълнеж на следващия период - те ще се опитат да превърнат глобалното лидерство в силно морално. Особено на фона на четирите години на Тръмп.
Но това не означава, че националистическата интерлюдия на Тръмп ще премине без следа. Обръщането на Америка към себе си, което в случая на настоящия президент прие шокиращи форми, най-вероятно няма да приключи с напускането му. Отказът на САЩ от прекомерни международни задължения е назрял, а лявата страна на демократичния естеблишмънт призовава за това. В същото време всъщност САЩ ще провеждат много по-изчислителна и егоистична външна политика, напълно в съответствие с меркантилизма на Тръмп, но без неговата противна фигура. И при такива параметри трябва да се очаква външната политика на „Америка след всичко“.
Превод: В. Сергеев