/Поглед.инфо/ Съдебно жури в Кеноша, Уисконсин, оправда 18-годишния Кайл Ритънхаус, който застреля двама протестиращи от BLM и рани трети през миналия август. Това решение раздели Америка на два лагера, което вече доведе до масови протести. Може би от времето на делото на чернокожия спортист и актьор О. Дж. Симпсън, оправдан през 1995 г. по делото за убийството на бившата му съпруга, не е имало по-резонансно съдебно решение, което да предизвика такова разцепление в обществото по расов признак.

Но ако през 90-те американската демократична преса прие решението на съда едва ли не „на ура“, сега тя проклина най-вече съдиите, американската съдебна система, адвокатите и всъщност призовава за репресии по отношение на оправдания младеж.

Всъщност американските медии от самото начало станаха активни участници в този процес, проявиха се и като прокурори, и като съдии, и ато кслужители на правосъдието, които осъдиха Ритънхаус още в първите минути от появата на кадрите, в които той стреля по протестиращите участници в акцията на BLM. И сега в Америка се разпалва дискусия не само за справедливостта на съдебната присъда, но и за грозната роля на медиите в този процес.

Особено добре за тази роля говори известната журналистка Бари Уайс, която скандално напусна поста на редактор на The New York Times, флагманът на демократичната преса. Тя призна, че до процеса срещу Ритенхаус, въз основа на публикациите, е била сигурна, че през август 2020 г. млад расист, който е придобил незаконно оръжие и го е донесъл от друг щат, хладнокръвно е застрелял мирни протестиращи.

Ала в резултат на водения няколко седмици окрит процес се доказа, че почти всички тези твърдения са лъжи. Оказа се, че Ритънхаус никога не е членувал в расистки организации и не е изразявал такива възгледи, оръжието му е законно и той не го е превозвал от щат в щат, никога не го е използвал, докато "мирните протестиращи" не го нападат , а в Кеноша е помагал за защитата от мародерство и палежи на своето работно място. Докато репортерите на CNN се опитаха да представят извършителите на грабежите и подпалвачите като „до голяма степен мирни протестиращи“.

По време на процеса Уайс разбра, че пресата и настоящите политици умишлено са я лъгали през цялото това време. Но не всички са следили толкова внимателно хода на съдебното производство и затова бяха шокирани от присъдата. Нещо повече, много от тях, ако се съди по разгорещените спорове в социалните мрежи, са твърдо убедени, че жертвите на „белия расист“ са, разбира се, чернокожи. Ето защо „расисткото” жури зае страната на убиеца.

И как иначе обществеността може да реагира на новината, ако чете думите на известната писателка Челси Хендлър: „Кайл Ритънхаус уби двама души и беше признат за невинен. Правовата система е създадена от белите хора, за благото на белите хора, а в това време семействата, загубили близките си, не получават утешение". Е, от това категорично изявление няма как да не ви стане ясно, че жертвите със сигурност не са били бели.

Но всички медии са натъпкани с подобни изказвания, да не говорим за социалните мрежи. Чернокожата конгресменка Кори Буш, която самата е активистка на BLM, каза: "Съдия. Съдебни заседатели. Обвиняем. Това е системата за превъзходство на бялата раса в действие. Тази система не е предназначена да държи белите расисти отговорни."

Ели Мистал, правен наблюдател на The Nation, я повтаря: „Тук няма справедливост. И няма мир. И ако възразите срещу това, белите хора ще дойдат да ви застрелят. И това е, което повечето бели хора искат“. Това е основният наратив на демократичните медии в процеса: белите хора могат да убиват членове на расовите малцинства безнаказано.

Затова много от читателите им дори не подозират, че и трите жертви на Ритенхаус (включително ранения) също са бели. Този факт най-често просто се пропуска. Например в кратката вестникарска колона на Мистал думата "бял" се споменава повече от 20 пъти, той подчертава, че бели са Ритенхаус, съдията, съдебните заседатели, но някак си се изхитрява никога да не спомене расовата идентичност на жертвите.

Защото иначе ще бъде трудно да се обоснове основния му извод: „Системата на бялото правосъдие <...> е създадена, за да освободи белите хора като Ритенхаус – бели последователи на Линч, които убиват в името на запазването на белотата“.

И имайте предвид, че подобни изявления не се считат за расистки в иначе уж много чувствителните към расизма Съединени щати.

Тук е невъзможно да не припомним и ролята на социалните мрежи в мощната кампанията срещу невинния, както се оказва сега, млад мъж. Още в началото на медийния тормоз срещу него Facebook просто започна да изтрива всяка публикация и коментар, в които подозираше оправдание за действията на Ритенхаус.

Тоест, можете да го ругаете карате и обвинявате, забранено е да търсите извинение за постъпката му. Освен това социалната мрежа дори блокира възможността за търсене на името на стрелеца и яростно се бори с твърденията, които нейните „Факт-чекъри“ са обявили за фалшификати.

Например платформата за проверка на фактите на мрежата PolitiFact отхвърли твърденията на потребителите, че Ритенхаус има право да носи оръжие като лъжа. Обаче след съответното решение на съда, който отхвърли това обвинение, стана ясно, че лъжат именно „фактопроверителите“ на Facebook.

Между другото, нито една социална мрежа не се е ангажирала да проверява фантастичната история на гореспоменатата Кори Буш, че тя и други активисти на BLM са били разстреляни от „бели расисти“ – това не е интересно за Facebook. Както правилно отбеляза журналистът Ричард Лоури, случаят „демонстрира, че тъкмо хората, които са обсебени от борбата с дезинформацията, са най-много дезинформирани“.

Неслучайно сега Ритенхаус активно го съветват да заведе дела срещу всички онези медии, които разпространиха най-много фалшификати за него през последната година и половина.

По-специално такъв съвет даде неговият връстник Никълъс Сандман, поредната жертва на лъжи в американските медии. Това е същият този студент, който носи кепе с лозунга на на Тръмп „Да направим Америка отново велика“, чиито снимки, на които той е заобиколен от цветни активисти, обиколиха света през 2019 г.

Първоначално той беше представен от пресата като "бял расист", подиграващ се на възрастен индианец, но след като се появиха по-пълни видеоклипове на инцидента, се оказа, че всъщност се случва точно обратното - именно той беше атакуван от анти-Тръмп активисти, обиждан и провокиран, но младежът запази пълно спокойствие. След този инцидент Сандман заведе дела срещу редица водещи медии, при това успя да получи компенсации от някои от тях. Сега той съветва Ритънхаус да следва същия път. Ако това се случи, на CNN и Facebook може доста зле да им се отрази.

Между другото, ритънхаус има пълното право да съди и действащия президент Джо Байдън, който по време на предизборната кампания миналата година използва образа на "стрелец в Кеноша", класифицирайки го като расист. Сега президентът каза, че е ядосан от решението на съда, но призова за уважение към него.

Обаче вицепрезидентът Камала Харис (която е бивш прокурор) показа явно неуважение към съда, коментирайки решението му по следния начин: "Присъдата говори сама за себе си. През по-голямата част от кариерата си работих, за да направя нашата система на наказателно правосъдие по-справедлива. Сега е ясно, че има още много да се направи."

В същото време малко хора обръщат внимание на съдилищата, които разглеждат противоположните случаи, когато „правилните“, от гледна точка на демократите, стрелци убиват „неправилните“, тоест про-Тръмп активистите. Например, в разгара си е процеса срещу бодигарда на снимачния екип, който застреля участник в акцията на привържениците на Тръмп в Денвър през октомври миналата година. Но никой не се интересува особено от хода на този процес, а адвокатите на стрелеца акцентират преди всичко върху предполагаемите ултрадесни възгледи на убития - те казват, че те имат значение и едва ли не – сам си е виновен.

За семейната двойка адвокати Макклоски, които стреляха с оръжието си по активисти на BLM миналата година, докато се опитваха да ги изгонят от частната им собственост, си спомниха едва сега, когато се появиха в съда на Кеноша, за да подкрепят Ритънхаус. Но те бяха осъдени за това дело (по-късно губернаторът на щата ги помилва) и сега се опитват да си върнат адвокатските лицензи.

В същото време присъдата на Джейкъб Ченс, който стана известен на целия свят през януари тази година благодарение на викингското си облекло по време на появата на привържениците на Тръмп в Капитолия, получи пълната подкрепа на демократичната преса. Тя не се смути от факта, че активистът, обвинен в причиняване на щета само за сто долара, получи почти 3,5 години затвор.

Призивите за хвърляне зад решетките на Стив Банън, бивш съветник на Тръмп, сега са норма сред коментаторите на демократите. Както резонно смята известният телевизионен водещ Тъкър Карлсън, искат Банън да бъде арестуван и осъден единствено и само заради възгледите си.

А политическата присъда вече е постановена от медиите и социалните мрежи. Ако съдът не изпълни тази предварително определена присъда, както направи той в случая „Ритенхаус“, толкова по-лошо за съда. Тогава медиите ще дойдат за съдиите и журито, подлагайки ги на тормоз не по-лош от този, на който подложиха „априори виновния расист“. Ето как работи сегашната съдебна система в Съединените щати.

Още по-смешно е да се види как Държавният департамент или посолството на САЩ правят някои изявления за „политически присъди“ в Русия или някои други страни по света. Те ще трябва да се справят със собствената си правосъдна система, преди да учат другите.

Превод: ЕС

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели