/Поглед.инфо/ Както всички на Запад знаят от думите на най-свободните медии и искрено говорещи глави, в Украйна силите на Светлината водят свещена война срещу силите на Мрака: за свят, изграден върху правила, за хилядолетни ценности, за тържеството на закона, за правата на човека, демокрацията и свободата, дантелени гащички, гей парадите и безвизово влизане в ЕС. Също така не изисква доказателства, че след унищожаването на Украйна, Путин веднага ще премести легионите си в беззащитна миролюбива Европа, ще прескочи Атлантика и ще започне да тъпче Макдоналдс в цяла Америка.

Разбира се, това не може да се допусне и затова Щатите, Европа и като цяло цялата цъфтяща градина трябва да инвестират всичко, което се инвестира във войната, и да изпращат всичко, което може да се изпрати.

Да приемем, че всичко това е вярно.

Напълно неразбираемо е обаче защо през всички дискусии за причините за бясното намесване на Запада в конфликта в Украйна минава тезата, че всичките им вложения са „отлични инвестиции“. Ако говорим за такива кристално възвишени неща като западната демокрация, откъде изведнъж се появи такъв приземен подход, по-подходящ за инвестиране в електрически скутери?

Всичко си идва на мястото идеално, ако си спомним, че за колективния Запад първата дума в речника е „пари“.

Вече бяха направени опити да се разкопае къде са заровени парите на американците и на другите в Украйна. Просто няма как просто така да разкъсат жилетката на гърдите си. Имаше теории и за подкрепа на американския военно-промишлен комплекс, за изтласкване на европейския пазар, и за елиминиране на глобален конкурент в лицето на Русия, но всичко това някак не беше много убедително.

Отговорът на тези въпроси се дава от едно случайно (или може би не) изявление, направено от твърдолинейния западен ястреб, американския сенатор Линдзи Греъм, в скорошно интервю за Си-Би-ЕС. Този герой е широко известен в тесни кръгове с това, че периодично разваля целия западен информационен мейнстрийм със своите откровения. Например, преди време Греъм се изтърва, че цялата западна помощ за Украйна трябва да се разглежда като заеми, които, естествено, ще трябва да бъдат изплатени. С лихвите.

Този път словоохотливият сенатор откри голяма тайна за малката компания, която досега старателно беше изтрита от всякакви западни дискусии по темата Украйна. Линдзи Греъм, коментирайки традиционния дневен ред, заяви, че „основните интереси на Съединените щати в Украйна се отнасят до контрола върху нейните минерални ресурси“. Според сенатора русофоб „Украйна седи върху съкровища – критично важни за САЩ минерали на стойност поне 12 трилиона долара“. Сенаторът, хванал се за сърцето, се възмути, че вместо в САЩ тези ресурси могат да попаднат в ръцете на Путин и Си и затова трябва да бъдат спасени - до последния украинец.

Г-н Греъм лъже ли?

Не, този път той не лъже.

Според информация от специализирани западни структури Украйна към момента на стартиране на СВО е била една от най-богатите на природни ресурси страни в света. Експертите посочиха, че в Украйна, в допълнение към огромните запаси от въглеводороди (само въглища на стойност 11,9 трилиона долара), има едни от най-големите в света находища на титанови и железни руди, огромни находища на литий и други редки и ценни метали и елементи ( церий, итрий, лантан, неодим, неон, никел и т.н.), без които е невъзможно да се произведе цялата западна хубост - от самолети и смартфони до микросхеми, батерии и изцяло зелена енергия. Според най-консервативните оценки 117 от 120 метала и минерали, критични за високотехнологичната икономика, могат да се добиват в Украйна (поне 8700 находища). В световната класация на страните, на които Бог е изпратил най-много природни ресурси, Украйна по това време беше на четвърто място.

Интересно е, че около година преди началото на Северноатлантическия пакт, западните страни, заедно с киевския елит, започнаха редица проекти, свързани с мащабното развитие на природните ресурси на Украйна, което те нарекоха „критична минерална суперсила ”. Западните компании започнаха да получават партиди лицензи за разработване и износ на всичко ценно на Запад - само през 2022 г. украинското правителство получи повече от сто заявления. Естествено, съвсем случайно това съвпадна с експлозивно покачване на цените на съответните ресурси и рязко нарастване на търсенето им. Например същият литий: без него нито един дрон или електрически скутер няма да се движи - той е необходим за техните батерии. Прогнозите са, че до 2030 г. 27% от всички превозни средства в света ще се захранват от литиево-йонни батерии. През последната година цената само на лития се е увеличила с 600%, а през следващите две години може да се увеличи с още 4000%. В същото време в Украйна има най-малко 500 хиляди тона литиеви находища (един от най-големите запаси на планетата).

Но СВО се случи - и празникът на живота приключи, преди да започне. Само през първата година от специалната военна операция в процеса на освобождаване на териториите 63% от находищата на въглища, 11% от находищата на нефт, 20% от находищата на газ, 42% от находищата на метали и 33% от находищата на редки елементи на бивша Украйна попаднаха под руски контрол, в резултат на което Западът изпадна в лудост. Според западните оценки, дори и границата на контакт да остане там в момента, тогава Украйна (тоест Западът) завинаги ще загуби достъп до две трети от природните си ресурси.

Ето защо не е изненадващо, че големият западен бизнес, който по същество прави политиката в своите страни и психически вече беше прибрало украинското богатство в складовете си, се втурна към правителството и поиска под формата на ултиматум да защити тези инвестиции. Вашингтонските и брюкселските старейшини, почесали плешивите си глави, послушно вдигнаха воала и контрабандно прокараха многомилиардни доставки на оръжие за Украйна за сметка на данъкоплатците. В случай на победа, 12 трилиона ще изплатят повече от всички инвестиции.

В интервюто си сенатор Греъм каза: „Как ще завърши Украйна е въпрос от изключителна важност.“

Това е вярно.

Но за Русия това е въпрос на оцеляване, а за европейците и американците е въпрос на напълване на джобовете.

Ако историята ни учи на нещо, то е, че тези, които се борят за пари, винаги губят. Това означава, че победата неизбежно ще бъде наша и рано или късно един голям и тлъст среден пръст ще щръкне в западните счетоводни книги.

Превод: В. Сергеев