/Поглед.инфо/ Денонсирайки законопроекта за облекчение за Ковид-19 на стойност 900 милиарда долара като скромен "позор" и намеквайки за финала в стил Аламо на 6 януари, когато Конгресът ще гласува Джо Байдън да бъде обявен за следващ президент, Доналд Тръмп индикира, че няма да отиде тихо.

Антитръмпистите и "Никога Тръмп" републиканците, които празнуват Коледа на 2020 година в тази "мрачна зима", по описанието на Джо Байдън, се убеждават едни други, че тръмпизмът и Доналд Тръмп са мъртви и ще си отидат след четири седмици.

Бъдещето на Републиканската партия, твърдят те, принадлежи на републиканците, които се съпротивляваха на Доналд Тръмп или го отхвърлиха.

Що се отнася до "страхливците" и "колабораторите", които са седяли редом с Доналд Тръмп и са отказали да го отхвърлят, те ще бъдат отхвърлени от самата история и американския електорат.

Желанието тук е, както се казва, баща на мисълта.

Защото ако миналото може да ни служи за гид, не само, че твърденията за смъртта на тръмпизма са твърде прибързани, но и е вероятно идеите на Доналд Тръмп имат дълбоки корени в нашата политика и да не са застрашени въобще.

За тези от нас на определена възраст подобна ситуация възникна по Коледа 1964 г. Тогава Бари Голдуотър току-що бе смазан при победа на противника му от 44 щата. Той спечели гласовете само на 27 милиона американци. Сенаторът имаше само пет щата на Дълбокия юг и родния му щат Аризона.

Естеблишмънтът видя в смачкването на Голдуотър поражението и разгрома на "екстремисткото" движение, което го бе породило. "Партията, която загуби главата си" беше заглавието на широко приветстваната следизборна книга от двама републиканци от Обществото на Рипон.

Консенсусът на естаблишмънта тогава беше, че губернаторите. Нелсън Рокфелер от Ню Йорк, Уилям Скрънтън от Пенсилвания и Джордж Ромни от Мичиган са бъдещето на партията, ако въобще тя щеше да да има такова.

Какво последва?

Ричард Никсън, който беше седеше до Голдуотър, когато либералният елит на партията го изостави, малко по-късно щеше да доведе Републиканската партия до това да си върне 47 места в Камарата на представителите през 1966 г.,

Нещо повече, благодарение на него, партията щеше да заеме президентския пост през 1968 г. и да спечели 49 щатски чисти победи през 1972 г.

Така започва периодът на президентско издигане на Републиканската партия, като Ричард Никсън,Роналд Рейгън и Джордж Буш I спечелиха пет от шест избора от 1968 до 1988 г., докато първият президент на сцената не пристигна първият президент бейбибумър, Бил Клинтън.

И макар и да има различия между тогава и сега, има и много сходства все пак.

Нима анти-тръмпистите и "Никога Тръмп" републиканците представляват бъдещето на Републиканската партия? Ако е така, то къде е следвоенният прецедент за такова нещо?

Нито един републиканец, който обърна гърба си на Бари Голдуеотър не беше номиниран за президент или вицепрезидент след неговата загуба на изборите.

Когато президентът Джералд Форд постави Рокфелер в екипа си, след като пое поста от президента Никсън, конвенцията в Канзас Сити от 1976 г. поиска отстраняването на последния като цена на партийното единство.

Рокфелер беше пожертван, както десницата поиска.

Четири години след поражението на Форд, самият г-н Консерватор, Роналд Рейгън, най-ефективният сурогат на Бари Голдуотър през 1964 г., беше номиниран и спечели последователни абсолютни победи през 1980 и 1984 г.

Други фактори и сили показват, че вероятността е голяма тръмпизмът да има голяма роля в бъдещето на партията.

Когато президентите Труман, Никсън и Джордж Буш напуснаха поста си, те имаха рейтинги на одобрение по около 20 и нещо процента. Рейтингът на Тръмп все още е над четиридесет процента, където си беше за времето на неговото президенство.

Второ, проблемите, които подтикнаха Доналд Тръмп към кандидатурата му и четирите години в Овалния кабинет, все още резонират сред американския народ.

Сред тях са масовата миграция, несигурните граници и зависимостта от чуждестранен внос за нуждите на националния ни живот.

Нещо повече, намалява подкрепата за външна политика, която ни накара да бъдем военно обвързани в Европа, Източна Азия и Близкия изток, за да се борим, ако е необходимо, в защита на десетки нации, малко от които имат пряко отношение към националната сигурност на Съединените щати.

Друг проблем, повдигнат и използван от Тръмп, който е по-остър сега, отколкото през 2016 г., е недоверието към медиите, "дълбоката държава" и политическите, културните и академичните институции, отчуждили 74-те милиона, гласували за действащия президент от Републиканската партия.

И ако миналото е показателно, то Републиканската партия ще направи голямо завръщане през 2022 година.

Помислете само. Две години след поразителната му победа над Бари Голдуотър, Линдън Б. Джонсън и неговата партия загубиха 47 места в Камарата.

Роналд Рейгън, след голямата си и чиста победа си през 1980 г., загуби 26 места в Камарата през 1982 г. След разбиването на Буш I през 1992 г., Бил Клинтън загуби 54 места в Камарата и Сената. Две години след спечелването на президентския пост Барак Обама загуби и Камарата, и Сената през 2014 г.

Вероятно ли е Джо Байдън да празнува 80-ия си рожден ден, след като е влязъл в историята, като е повел своята партия към ниво да контролира Конгреса през 2022 г.?

За републиканците номинацията от 2024 г. е награда, която трябва да се търси, намери и спечели.

Ако обаче някой е прекарал последните четири години в борба с Тръмп, тази номинация може да е толкова недостъпна, колкото беше и за Роки (Рокфелер, бел.р.)

Превод: СМ

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели