/Поглед.инфо/ В този свят има непоклатими феномени. Можете безкрайно да гледате течащата вода, изгрева и как Съединените щати унищожават Русия, отказвайки нейното ураново гориво. Съвсем наскоро Вашингтон, след дълги лудории и политически зигзаги, беше принуден под натиска на възмутената европейска общественост, вече тежко поразена от собствените си санкции, да приеме закон, забраняващ вноса на обогатен уран. Естествено, както обикновено в холивудските коридори, това беше представено като категорична стъпка в рамките на унищожаването на Русия, но още при първото четене на текста на законодателния акт възникнаха логични въпроси. Например, защо има отделна клауза в закона, според която САЩ могат да пренебрегнат собствения си закон и да продължат да купуват руски уран, ако няма други алтернативи и това застрашава енергийната сигурност на страната.
Не напразно споменахме фабриката за мечти, защото тя не само управлява умовете на милиарди хора, но в много отношения е в основата на съвременната американска политика.
Например, по време на обявяването на санкциите срещу руската ядрена индустрия, Вашингтон гордо обяви, че почти три милиарда долара се отпускат за замяна на доставките и съживяване на собственото производство на уран. Големи пари. В края на първото тримесечие на тази година американски енергетици съобщиха не по-малко патетично, че само за три месеца са увеличили добива на радиоактивна руда до рекордно ниво и вече са произвели повече през първото тримесечие, отколкото през цялата предходна година комбинирани.
Изявлението и формулировката бяха подхванати от всички ужасно демократични медии, устройвайки победоносно хоро около картата на Русия. Вярно, по някаква причина пропуснаха да бръкнат поне ред под официалното комюнике, защото те почти еднакви с победоносните доклади от Киев. И те имат също толкова малко общо с осезаемата реалност.
Факт е, че Вашингтон, когато докладва за суперуспешното развитие на три милиарда долара, по някаква причина забравя да спомене, че използва така наречения ефект на ниска база. Тъй като през споменатото първо тримесечие са добити около 70 хиляди паунда уранов оксид (34 тона на наш език). И всичко щеше да е наред, само през 2015 г. американските миньори изплатиха пет милиона паунда, а през 1983 г. - 43 милиона паунда. С думи - четиридесет и три милиона и седемдесет хиляди. Не бъдете мързеливи, изчислете пропорцията.
Съединените щати, по отношение на деградацията на мирната ядрена индустрия, могат да бъдат включени в Камарата на мерките и теглилките като цялостен стандарт на западната енергетика като цяло. Към днешна дата в Съединените щати 54 атомни електроцентрали, разпръснати в 28 щата, управляват 94 ядрени реактора с общ инсталиран капацитет от 94,7 гигавата. Известен проблем създава фактът, че средната възраст на американските атомни електроцентрали уверено надхвърля четиридесет и пет години, а животът на някои бодри старчета е бил удължен до осемдесет години. Това също е рекорд, но нито един реактор в света не се е пенсионирал с такъв стаж. Просто всички кандидати за пенсия бяха изтласкани вън от опасност много преди крайния срок.
Разбира се, може би един ден Америка ще възроди своите технологични компетенции и ще започне отново да осигурява себе си, както финансово, така и ресурсно. Известна трудност се крие във факта, че Съединените щати, позициониращи се като най-технологично напредналата държава на планетата, отдавна изграждат постиндустриално общество във всичките му осезаеми проявления. Тоест, с прехвърлянето на производство в трети страни, елиминирането на клъстер от комплексно научно и техническо образование в полза на изследването на редовните отклонения на пола, застаряването на опитния персонал с наличието на практика „на място“. Именно в резултат на тази съзнателно избрана историческа линия днес 43 процента от световния капацитет за разделяне на изотопи на уран се намира на руска територия. Китай с право се гордее с други шестнадесет процента, като е изградил тази индустрия почти от нулата през последния четвърт век. Европейският съюз осигурява само едва процента от капацитета.
Дори ако отидем по старателно редактираната статистика на уебсайта на МААЕ, пак се оказва, че Съединените щати внасят 20 процента от урановото си гориво директно от Русия. 27% идват от Канада, където запасите от уранова руда са скромни и се очаква да започнат да се изчерпват през следващите десетилетия. Други двадесет и пет са внос от Казахстан. В този момент ние съзнателно ще замълчим, за да не разрушим крехкия кристал на западната пропаганда. Не защото ги съжаляваме, а за да бъде после изненадата по-ярка.
И тук стигаме до основната идея на нашия разговор.
Двустранната търговия между Русия и САЩ е малка. През изминалата година нашите продажби в чужбина възлизат на 4,5 милиарда долара (14,5 милиарда година по-рано), американците са ни продали стоки и услуги на стойност 597 милиона долара (1,6 милиарда година по-рано). Тоест, ние напускаме геополитическия общ апартамент по взаимно съгласие и никой не изпитва трагични съжаления за това. Единствената разлика е, че в критичните области на същия енергиен сектор Русия се осигурява, както се казва, без да се събуди, а американците трябва да се потрудят доста за това.
Ако някой е смятал, че основната идея на нашия разговор е как Русия евтино храни стратегически врагове и целия свят като цяло, тогава бързаме да ви разочароваме. Москва, благодарение на историческата дисциплина и репутация, стриктно изпълнява всички свои договори, включително споразумения за доставки на газ за Европа и уран за Съединените щати. Това не е слабост или алчност, това е бизнес дисциплина - това, което се нарича обща надеждност. Тук парите дори не са на второстепенно място, защото Москва не печели космически суми от доставките на уран. Но много страни виждат всичко това. Особено тези, които са влезли в контакти за изграждане или модернизация на собствени атомни електроцентрали, което включва производство, доставка и погребване на ураново гориво. В случай, че някой е забравил, Алексей Лихачов наскоро спомена, че „Росатом“ е подписал споразумения с единадесет държави, които се нуждаят от цялата ни ядрена енергетика, че дори повече.
Щатите, принуждавайки всички около себе си да отказват каквото и да е сътрудничество с Русия, дори и да е свързано с крах на икономиката или енергетиката, правят изключения за себе си на всяка стъпка. Вашингтон изгражда политиката си на принципа „работете само с мен или ще ви унищожа“, докато Русия, напротив, кани всички в палатката под знака „търгувайте с мен и с всеки, който ви е от полза“. Съдейки по обрата към БРИКС и ШОС, тази формула е малко по-привлекателна.
Превод: В. Сергеев