/Поглед.инфо/ Основателят на най-известната американска ЧВК Blackwater Ерик Принс по ултраконсервативния канал Breitbart предложи на президента Доналд Тръмп да върне т. нар. „каперски лицензии“ (или „сертификати“, letters of marque), тоест разрешения, официално издадени от правителството на частни лица за провеждане на военни или пиратски действия срещу определени врагове. Какво означава това и до какво може да доведе?

Ерик Принс имаше предвид нещо лично. Говореше се, че е поискал повече от 100 милиона долара, за да свали венецуелския президент Николас Мадуро. Сега Принс говори за връщането на каперството в контекста на борбата с наркокартелите в Южна Америка и Мексико, което администрацията на Тръмп смята за една от своите приоритетни цели.

И Принс предлага себе си и своето въображение като основен инструмент в борбата срещу картелите, тъй като финансово това е огромна поръчка. Принс дори обяснява, че картелите разполагат с почти неограничени финансови ресурси, в резултат на което организационно и дори във въоръжение превъзхождат органите на реда например в Мексико и Колумбия.

Звучи логично. Но в по-голямата картина предложението на Принс може да има изключително далечни последици. И не само за САЩ.

Каперски лицензии /letters of marque/ се издават в Европа от Средновековието. Набирането на "свои" пирати е нормално явление за почти всички европейски страни, като тази практика достига своя връх след началото на развитието на Америка и разрастването на конкуренцията за колониални стоки и ресурси.

При това каперството се смята за уважаван бизнес. Получаването на каперско писмо прехвърля обикновения пират в категорията "човек на короната" с по-нататъшна възможност за легализация. Така се развива кариерата на Франсис Дрейк например.

Законно лицензът /грамотата/ за каперство дава на капера правото да атакува и пленява вражески кораби, а Адмиралтейският съд трябваше да разглежда дела за трофеите в полза на каперите. Освен това често каперските лицензии са били валидни не само през периода на официално обявена война.

„Нелицензираното“ пиратство не беше официално насърчавано. Основната разлика беше, че каперите можеха да атакуват само ограничен набор от цели, докато "обикновените" пирати често атакуваха кораби и градове, приятелски настроени към страните, на които са били поданици.

Тази практика остана в миналото с напредването на технологиите и постепенното изчезване на ветроходния флот. Счита се, че частната инициатива в тази сфера официално е престанала да съществува в средата на 19 век.

Въпреки това, практиката за издаване на лицензи за капериране е възобновена в Съединените щати през 1941 г. за независима защита на американския бряг от японски подводници. Наричаха го „хулиганския флот“ – десетки яхти и рибарски лодки патрулираха в океана. Дори Ърнест Хемингуей участва в това, въоръжавайки 12-метровата яхта "Пилар" с картечница и дълбочинни бомби. Разбира се, той не хвана никого, но получи материал за романа „Острови в океана“.

Сега има няколко противоречия в предложението на Ерик Принс, който, повтаряме, преследва чисто лични цели. Първо, поставя се под въпрос принципът на държавния монопол върху насилието. Да, държавата е тази, която издава лиценз на капера. Но с този акт тя също се освобождава от отговорност, тоест споделя правомощията си с частно лице. Много юристи ще намерят това за нарушение на принципите на държавното право.

Второ, ЧВК всъщност са създадени, за да се избегне прякото свързване на дейността им с държавата. Да, това са нашите пирати и всички знаят, че това са наши пирати, но юридически са частни работодатели. И ако държавата искаше открито да се намеси някъде с военна сила, щеше да го направи, а не да вдига шумотевица с ЧВК.

В същото време много съвременни ЧВК не са свързани по никакъв начин с държавата, а работят изключително по частни договори. Например румънските ЧВК в Централна Африка и особено в Конго по никакъв начин не представляват интересите на Румъния (те просто не съществуват там), а действат от името на правителството на Конго.

Същото важи и за малките ЧВК, които предоставят услуги за частна сигурност на VIP персони или придружават кораби в рискови зони за корабоплаване. И разбира се, има и френските ЧВК, които работят за транснационални корпорации и охраняват мини с редкоземни минерали.

Принс обаче предлага държавните функции да бъдат възложени на ЧВК. От негова гледна точка това би било по-ефективно от окупирането на Мексико и Колумбия. Юридически ЧВК може да отприщят необявена война срещу картелите на тяхна територия, но едва ли правителствата на страните от Латинска Америка ще бъдат възхитени от факта, че стотици въоръжени американци тичат из земите им и стрелят по всеки, когото видят.

Въпросът тук също е, че самата каперска лицензия е индулгенция пред американското правосъдие. И така можете да пренебрегнете местното законодателство и няма да има по-нататъшни "разбори".

В широк смисъл подобна практика ще доведе до неконтролирано разпространение на ЧВК с техните широко разбираеми функции. Докато големите частни или корпоративни армии някога бяха смятани за предмет на научнофантастични романи за далечното бъдеще, подобни извънредни правни решения сега биха могли да обърнат цялата международна правна система с главата надолу. При това, не говорим за лобизма.

Всичко започва с малко. Борбата с наркокартелите е свещено дело. Когато обаче Ерик Принс поема управлението, всичко се превръща в клане. Но факт е, че еднократното използване на такава мярка като издаване на „каперска грамота“ ще създаде правен прецедент, който след това, подобно на пожара в Калифорния, ще се разпространи в други конфликтни зони. Или зоните на интереси на САЩ, които при Тръмп вече надхвърлиха границите на планетата Земя.

Използването на ЧВК в интерес на държавата е много спорна и силно индивидуализирана тема. Отговорността тук е преди всичко на самата държава. Частните лица в такава чувствителна област на човешката дейност понякога са много опасни персонажи и контролът върху тях трябва да бъде по-строг, отколкото в обикновения бизнес.

И това не е чисто правен въпрос. Използването на „каперски грамоти“ като универсален инструмент за "недържавен натиск" може да отведе всекиго много далеч. Човек може само да се надява, че предложенията на Ерик Принс ще останат местен пропаганден ход за прокарване на собствените му финансови интереси.

Превод: ЕС