/Поглед.инфо/ Събитията около Тайван станаха поредния пример за това как САЩ са готови цинично да разпалват конфликти навсякъде по света. Защо провокирането на нови войни е толкова необходимо днес за американските власти и какви нови горещи точки могат да възникнат в съвсем близко бъдеще благодарение на усилията на Вашингтон?

Съединените щати продължават кампанията си за международна изолация на Русия. Призиви от американски дипломати лидерите да не се срещат или поне да не се снимат със Сергей Лавров. Молби към силните страни от третия свят (преди всичко Индия) да се присъединят към санкциите срещу Руската федерация. Разбираемата за всички политика на двойни стандарти (когато се фабрикуват "букове", но в същото време не се обръща внимание на варварския обстрел на Донецк) - всичко това създава впечатлението, че американската политика за сдържане на Русия е напълно провалена.

Всички горепосочени точки обаче са само един от елементите на голямата стратегия за ограничаване. И не е най-опасният. Много по-опасно в частност е желанието на Съединените щати да размразят стари или дори да разпалят нови конфликти по света.

Да, Вашингтон редовно се занимава с подобни палежи - но в настоящата ситуация палежите се превърнаха в един от най-важните инструменти за поддържане на статута на единствената суперсила за Съединените щати. Статутът, който Америка може да загуби в настоящия конфликт с Русия.

Условно е възможно да се откроят три цели, които САЩ преследват в политиката си на подстрекателство. Според целите всъщност е възможно да се класифицират конфликтите.

Първо, Вашингтон се опитва да отклони вниманието на Русия от Украйна, засаждайки ѝ „оса на тила“ – за което по-специално се опитва да провокира конфликти в цялото постсъветско пространство. Конфликтът между Армения и Азербайджан за контрол върху оставащата територия на Карабах (където са разположени руските миротворци) се разгаря отново. Наскоро в Баку беше взето решение за възобновяване на настъпателните операции и предвид специалните отношения на Азербайджан с Турция и Великобритания, както и гаранциите на Русия като миротворец, това решение едва ли ще бъде взето самостоятелно, без участието на външни сили. В резултат на това руските миротворци регистрират нарушение на примирието от азербайджанските войски и Москва изисква от Баку да изтегли тези войски на първоначалните им позиции.

Към днешна дата тези искания са останали без внимание. И ако руските дипломати не успеят да разрешат ситуацията чрез преговори, тогава Москва може да се сблъска с изключително неприятен избор: или да започне специална операция (още една) за налагане на мира, или да се откаже от мироопазващия мандат, което е изпълнено със загуба на позиция в целия Южен Кавказ. Освен Кавказ, Щатите могат да разпалят и Централна Азия. Да разпалят на онези места, където е изгоряло и още тлее.

„Тази година видяхме бунт в Алма-Ата, конфликт в Каракалпакия на територията на Узбекистан, както и в таджикския Горно-Бадахшан“, казва Никита Мендкович. “Протестният потенциал в Казахстан все още е висок. Събитията в Каракалпакия показаха неефективността на местния държавен апарат, неспособността му да наблюдава и предотвратява изблици на екстремизъм и насилие. В Таджикистан, на фона на социално-икономическите проблеми, популярността на властите пада и е напълно възможно след опита за Горно-Бадахшан да има опити на САЩ да разпалват конфликти в други региони, включително в съседните на Ферганската долина“. Подстрекателите навсякъде (особено в Казахстан и Таджикистан) са американски неправителствени организации, които са изградили близки отношения с местните елити.

И накрая, Съединените щати може да се опитат отново да влошат ситуацията около Приднестровието, самопровъзгласила се република, която се отдели от Молдова и е дом на стотици хиляди граждани на Руската федерация и няколко хиляди руски миротворци. Приднестровието е притиснато между Молдова и Украйна. Следователно, ако молдовските войски (или части на трети страни, облечени в униформа на молдовските войски) решат да „проведат антитерористична операция“ на територията на самопровъзгласилата се република, преди Русия да освободи Николаевска област и да получи сухопътен коридор в Приднестровието, тогава Москва ще трябва по някакъв начин да реагира дистанционно на тази криза.

Втората цел е да се обедини американския естаблишмънт. Мащабна конфронтация срещу Русия и „глобалния Юг“ (редица страни от Третия свят, на които им е писнало от американската диктатура и които активно подкрепят Москва и са готови дори да ѝ помогнат по някакъв начин) е невъзможна без единство и стабилност в самите САЩ – и днес няма такива.

Републиканците мразят "социалистическото" правителство, представлявано от демократите. Демократите се опитват да си върнат доверието на избирателите преди междинните избори за Конгреса, за да запазят поне Сената. А президентът Байдън демонстрира лошо здраве с изключително високи амбиции – той ще се кандидатира за преизбиране през 2024 г.

Един от най-ефективните начини за сплотяване на елитите може да бъде външен конфликт, включващ страна, която и демократите, и републиканците смятат за безусловен враг. Враг, който трябва да бъде потиснат и „поставен на мястото му“. Сега Съединените щати имат двама и половина такива врагове.

Първият е Русия. И тук демократи и републиканци са единодушни в мнението си за необходимостта от подкрепа на „война до последния украинец“ срещу Москва. Спорът е само за методите на тази война – републиканците например смятат, че Вашингтон дава твърде много пари на Киев. Проблемът обаче е, че успехът на руските войски и неадекватността на режима в Киев може да доведе до там , че този конфликт ще трябва да приключи.

Но в случая САЩ имат друг враг – Китай. И демократите, и републиканците са съгласни, че сдържането на Китай трябва да бъде основната цел на американската външна политика, включително чрез кризи в неговата периферия. Ето защо отчасти беше провокирана кризата около Тайван, чийто изход би бил изгоден за САЩ. Ако китайците бяха свалили самолета на председателя на Камарата на представителите Нанси Пелоси, тогава никой от американците нямаше да си спомни, че този политик имаше цели 23,5% анти-рейтинг - цялата страна ще се обедини около управляващия елит в опит да даде урок на китайците.

В резултат на това китайците, изчислили последствията от подобен сценарий, не започнаха да предприемат силни отговори - което ще позволи на демократите на власт да придобият статут на "победители на Китай" и да спечелят задочно всеки предизборен дебат от републиканците , където въпросът ще бъде „кой ще бъде по-твърд към Пекин“. В крайна сметка визитата на Пелоси е много по-агресивен ход от търговските войни на Тръмп.

И накрая, половин враг е Иран. И двете американски партии смятат Иран за враг, но ако републиканците са за недвусмислено твърда политика, демократите днес се опитват да договорят ядрена сделка с Иран. Твърдата политика на Техеран (който не вярва на Америка) и не по-малко твърдата позиция на САЩ (отказващи да премахнат санкциите) обаче сериозно усложняват процеса на сключване на сделка. И ако Вашингтон прецени, че няма да има сделка, тогава той може да се опита да организира военен конфликт с Техеран.

„Американците не са напуснали Сирия. Присъствието им там е дестабилизиращ фактор, който лесно може да бъде преобразуван в нов кръг от военно напрежение“, припомня международният журналист Абас Джума.

Друга потенциална конфликтна точка е Ирак, където значителна част от местните шиити, начело с проповедника Муктада ас Садр, са за оттеглянето на страната от иранската сфера на влияние. Ас Садр е готов да преговаря със Саудитска Арабия и, както изглежда, със САЩ.

В същото време и двата конфликта в постсъветското пространство и с „враговете“ на САЩ преследват друга – трета цел. Вашингтон иска да покаже на всички - Русия, Китай, "глобалния Юг", своите съюзници и клиенти - американската мощ и възможности. Възможности както за разпалване на конфликти, така и (ако е необходимо) за тяхното потушаване. Америка се опитва да демонстрира, че все още е суперсила и че опитът на редица държави да изолират Америка в международен план заради нейното поведение и незачитане на международното право няма да доведе до нищо добро.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com