Не съвсем.
Много неща могат да попречат на Пелоси по пътя към Белия дом.
Изборните и конгресни представители започват да се притесняват какво ще се случи през есента и зимата, ако не успеят да определят дали президентът Тръмп или Джо Байдън бият в оспорваните щати.
Конституцията дава на Конгреса правото на върховен арбитър за да реши кой кандидат печели във всеки щат. Конгресът трябва да одобри сертификатите за изборите от всичките 50 щата на САЩ.
Но при едни дълбоко разделителни избори, близки изборни резултати, пандемия, гласуване по пощата и тнт., е добре да се обмислят резервни варианти. И един от тези резервни варианти включва председателят на Камарата, влизащ в ролята на действащ президент на Съединените щати.
Какво казва законът?
Може да си мислите, че 3-ти ноември е най-важната дата в изборния календар, но по-важната всъщност е 14-ти декември. Тя е наложена от един остарял, "византийски" закон от 1887 година - Актът за изборното броене.
"Това е нещо като кошмар на обърканото многословие", казва професорът по конституционно право от Охайо, Едуард Фойли.
"Изследвал съм това нещо в продължение на години. Няма да съм честен, ако кажа, че го разбирам напълно. Просто е непробиваемо", твърди професорът.
Конгресът пиема закона след спорните президентски избори от 1876-та, когато се съревновават президентът Ръдърфорд Б. Хайес срещу Самюел Тилдън. Електоралните гласове са далеч от сигурни във Флорида, Южна Каролина, Луизиана и Орегон.
Имало е състезание за нагласяване на Електоралната колегия преди встъпването в длъжност на президента и клетвата му през 1877-ма. Конгресът създава т.нар. "електорална комисия", която да реши проблема. Тогава президентът встъпва в длъжност на 4-ти март.
Този закон диктува, че щатите избират електорите не по-късно от 41 дена след изборите. Това е частично причината защо Върховният съд на САЩ побърза да завърши случая Буш срещу Ал Гор на 12-ти декември 2000-ната година. Това решение спира броенето на бюлетините във Флорида, подарявайки президентството на Джорд Буш младши.
Законът от 1887 създава "сигурна" дата, тъй че щатите да приключат с броенето на гласовете и да установят електорите за изборите рано.
Но какво става, ако има проблеми с пощата заради гласуването по нея?
Криптичната природа на закона може да даде на някои щати зелената светлина да продължат да броят бюлетините, или пък да спрат.
"Вече тази година имахме безпрецедентен брой на съдебни спорове и обжалвания, оспорващи правилата преди изборите. Никога не сме имали толкова много подадени жалби", заяви изборният експерт Ханс фон Спаковски от фондация "Херитидж".
"Мисля, че това притеснява хората и ги кара да се чудят какво може да стане след изборите", добави той.
Какво става ако изборите не са решени?
И така, какво ще се случи ако щатите изпратят недостатъчен брой електорални гласове в Конгреса? Новият 117-ти Конгрес трябва да реши всичко през януари 2021-ва.
"Това е кошмар", твърди проф. Фойли, говорейки за хипотетичната ситуация.
"Пенсилвания и Уисконсин да пратят конкурентни списъци с електорални гласове, всеки твърдящ, че е истинският от щата?"
Но може ли Конгресът да реши това?
Законотворците потвърждават изборните резултати на съвместна сесия на двете камари на Конгреса. Демократите контролират в момента долната камара, а републиканците Сената.
Възможно е демократите да контролират и Сената на 3-ти януари 2021-ва година. Но вицепрезидентът Майк Пенс ще съпредседателства сесията в качеството си на председател на Сената. Мандатът на Пенс не изтича до 20-ти януари, а според 12-тата поправка в американската конституция, "председателят на Сената ще, в присъствието на Сената и Камарата на представителите, отвори всички сертификати и гласовете ще бъдат преброени".
"Не знам какъв е бил учителят ви по граматика в шести клас, но моят казваше: "Никога не използвай пасивен глас", твърди Фойли.
"Ако четете 12-тата поправка, тя използва пасивен тон в критичен момент и казва, че "гласовете ще се преброят". Това са гласовете на електоралната колегия от всичките щати. И не се уточнява за кого се говори", твърди той.
Американската 12-та поправка също казва, че "човекът, който има най-голям брой гласове за президент, ще бъде президент". Но Конгресът трябва да се съгласи с това. И помнете, Пенс ще води шоуто на този етап.
Не подценявайте ролята на вицепрезидента в този момент!
Хавай не е решаващ щат в президентските избори от 1960-та между тогавашния сенатор Джон Ф. Кенеди и вицепрезидентът Ричард Никсън. Кенеди е щял да спечели Белия дом, въпреки Хавай.
Първоначалните резултати от Хавай показват, че Никсън печели, но при повторно преброяване излиза, че води Кенеди. Хавай изпращат два списъка с електорални гласове във Вашингтон - един за Никсън и един за Кенеди, и двата подписани от губернатора.
На книга, електоралните гласове на Хавай трябва да отидат за Никсън. Но на съвместната сесия на Конгреса от януари 1961-ва, конгресмените присъждат трите електорални гласа на островите на Кенеди. Никсън в ролята си на председател на Сената е водел сесията.
"Може би е било жест на великодушие, но в историята е записано, че Кенеди печели Хавай", казва Фойли.
Но какво можеше да стане, ако Никсън се беше намесил, потенциално като кандидат на Републиканската партия, който губи от Кенеди?
Никога няма да знаем.
Конституцията изисква Конгресът да се намеси до обяд на 3-ти януари. Първата задача на камарата е да избере говорител. Това е важно. Прогнозите показват, че демократите ще изгубят Камарата. Второ, ако демократите я задържат, членовете най-вероятно ще изберат Пелоси като говорител.
След избирателния спор във Флорида от 2000-ната година, една кавалкада от членове на Конгреса се изсипа в Камарата за да оспори резултата. Вицепрезидентът Ал Гор, тогава действащ председател на Сената, точно като Никсън, председателства и губи.
"Г-н вицепрезидент, искам да оспоря измамните 24 електорални гласа от Флорида", заявява демократката от Калифорния Максин Уотърс.
"Оспорването написано и подписано ли е от член на Камарата и сенатор", пита Гор.
Конгресните правила изискват един сенатор и един представител на Камарата да предизвикат електоралните резултати на даден щат. Преди 20 години Уотърс няма обаче, поддръжник от Сената.
"Възражението е написано и не ми пука", казва тогава Уотърс.
Гор седи твърд и не се отмята, въпреки, че има най-голяма изгода от възражението на Уотърс.
"Правилата имат значение", заявява той, предизвиквайки аплодисменти в залата.
През 2005-та възникват въпроси за електоралните гласове на Охайо. В този случай, покойният представител Стефани Тъбс Джонс от демократите и бившият сенатор Барбара Боксър се съюзяват за да оспорят резултатите на Охайо.
Камарата и Сенатът се събират поотделно за да обмислят казуса. След кратък дебат, Конгресът решава, че президентът Джордж Буш печели в Охайо.
За да спечелиш президенството ти трябват 270 електорални гласа, но какво става ако кандидат има по-малко, защото електоралните гласове на някой щат са оспорени? Или има равенство? Точно тогава Камарата и Сенатът трябва да определят кой кандидат всъщност е спечели дадения щат. Но не е ясно колко бързо може да стане това.
"Няма никой по-високо от Конгреса, що се отнася до това решение. Няма ограничено време за решение в Конституцията", обяснява фон Спаковски.
И сега навлизаме в мътните конституционни води.
Какво ще стане, ако Конгресът стигне до задъдена улица, докато сертифицира електоралната колегия?
Първо, няма игра на време, която да диктува на Конгреса и да казва, че всичките му опции са свършили. Но ако КОнгресът реши, че резултатие са равни, 12-тата Поправка гласи, че Камарата избира президента.
Това се нарича "спешно избиране". Камарата е избирала двама президенти по този начин през цялата история - Томас Джеферсън през 1801 г. и Джон Куинси Адамс през 1825 година.
Всеки щат гласува с една бюлетина, Камарата разглежда само трите най-големи получатели на гласове от електоралната коленгия при спешни избори. Най-вероятно президентът Тръмп, Байдън и може би рапара Кени Уест?
Уест или някой друг, може да спечели един-два електорални гласа. В американската история е имало 165 "неверни електори". Това са хора, които гласуват за някого, въпреки кандидатите, на които са се врекли.
Неверните електори през 2016-та насочиха изборни гласове към бившия държавен секретар Колин Пауъл, бившият губернатор на Охайо Джон Касич, бившият тексаски представител Рон Пол, сенаторът от Върмотнт Бърни Сандърс и тнт.
Тъй че имаме един глас на щиат при спешен избор.
Републиканците в момента държат 26 щатски делегации, а демократите 22. Два щата са фактически вързани.
Тъй че, макар и демократите да се очаква да задържат Камарата идната година, републиканците могат да преизберат президента Тръмп, ако гласуват като блок и единно, на базата на щатския делегационен контрол. Републиканците имат повече делегации от демократите.
Например, Калифорния има 53 места в Камарата. Демократите имат 45 от тях. Но Калифорния ще се смята само като един глас при спешен избор на президент. За сравнение, Южна Дакота има само един глас в Камарата, но всички щати са равни при спешен избор.
Поради това е напълно възможно Южна Дакота или друг малък щат да има по-голямо значение от предполагаемия вот на Калифорния за Байдън.
Въпреки това, не знаем как ще са разпределени щатските делегация до изборите и след това.
Делегацията на Пенсилвания е забита на девет демократи и девет републиканци. Изборите могат да насочат нейната делегация в Камарата в една или друга посока.
Същото важи за Мичиган. Аляска е червен щат само с едно място в Камарата - представителя Дон Йънг. Но някои политически наблюдатели смятат, че Йънг може да си има проблеми тази есен.
Ето защо, разбивката на щатските делегации може да е в полза на демократите, заради няколко ключови надпревари в Камарата.
Крилото на Камарата в Капитолия не е завършено докато членовете на Камарата не се срещат на спешен избор през 1801 година между Томас Джеферсън, Арон Бър и действащия президент Джон Адамс - тримата кандидати с най-високи резултати.
И така, членовете на Камарата се събират в това, което сега е офисът на лидера на мнозинството в Сената Мич Маконъл, на Сенатската част на Капитолия, за да изберат третия американски президент.
Спешните избори отнели тогава шест дена. Членовете най-накрая разбиват задънена улица с 36-тия глас, давайки президенството на Томас Джеферсън.
И така, какво можем да кажем за цялата работа с "президента Пелоси"?
Времето и бързината са ключови. Колко бързо щатите могат да преброят народния вот през ноември? Могат ли щатите да изпълнят крайния срок до 14 декември, за решаване на избиране на групите с електори, които ще бъдат изпратени на Капитолия?
Колко бързо могат Камарата и Сенатът да решат всеки потенциален спор с електоралната колегия през януари?
И най-сетне, ако има спешни избори, колко бързо Камарата може да избере президент?
Ето защо, 36-тият глас, шестневният маратон в офиса на Макконъл за избирането на Томас Джеферсън през 1801 година е толкова важен.
Какво ще се случи ако Камарата не е избрала президент до привечер, 20-ти януари? Това е конституционно установеният ден и времето за инаугурация на президента.
Ето тук влизат 20-тата Поправка и Акта за наследяване на президента.
Ако Камарата не успее до привечер на 20-ти януари, няма нито президент, нито вицепрезидент. Мандатите на президента Тръмп и вицепрезидента Пенс изтичат. Но има говорител на Камарата, който е следващ в линията за президентството.
Ето къде, по статута си, Пелоси става "действащ президент". Не президент, а "действащ президент". Каквото и да значи това.
На този етап може да навлезем в най-неясната конституцонна част от американската история. За да стане Пелоси действащ президент, тя трябва да подаде оставка от Конгреса и позицята си.
Колко може да служи Пелоси като действащ президент? Според 12-тата Поправка, действащият президент обладава позицията си докато президент или вицепрезидент (имайте предвид, че вицепрезидентът е преди говорителя в линията на наследяване) "бъде квалифициран".
"Квалифициран" значи, че Камарата най-накрая решава проблема си и избира президент на спешни избори, както е описано в 12-тата Поправка.
"Никога не сме имали действащ президент, това ще е нещо ново и объркващо", казва Фойли.
Той твърди, че обстоятелствата ще създадат сценарий "с две твърдения". Сиреч, когато двама души твърдят, че са истинските президенти на 20-ти януари.
"Това се смята за най-върховната конституционна криза", казва професорът.
"Нашият президент се нуждае от ядрените кодове на 20-ти януари. Т.нар. ядрен футбол. И Пентагонът трябва да знае кой е върховният главнокомандващ на 20-ти януари", обяснява той.
В света преди ядрените оръжия, САЩ стигат за малко до "двама претенденти" с Хайес и Тилдън през 1877 година. В крайна сметка със задкулисна сделка в Конгреса, Хайес печели електоралната колегия с един глас. Тилдън пък печели народния вот с три процента.
За да сме наясно, тези сценарии са много трудни. Но не и невъзможни. И те повдигат по-голям въпрос - ще приемат ли американците някои от тези изходи в днешния токсичен политически климат?
Превод: СМ
