/Поглед.инфо/ От всички възможни сценарии изборите на 3 ноември в САЩ бяха най-разрушителни. Ако някой от кандидатите беше спечелил с голяма разлика, дори и тогава, в прегрялата американска политическа атмосфера, проблясъци на недоволството от страна на губещите биха искрели. И с неочакваното за мнозина равенство между Джо Байдън и Доналд Тръмп при редовно гласуване, социалният катаклизъм става абсолютно неизбежен.
Загубата на предимството, придобито от Тръмп, и появата на водачеството на Байдън при странното във всички отношения преброяване на гласовете, дошли по пощата (95 милиона), влоши ситуацията. Конфронтацията на претендентите може да достигне своя връх на 14 декември. На този ден трябва да се проведе окончателното гласуване на Колегията от 538 електора, делегиран от щатите, в съответствие с това кандидатът на коя партия ги е спечели и според нормите на изключително объркващата и напълно архаична избирателна система на САЩ. Нито една от страните не иска да признае, че е губеща и е решена да се бори за победа до края. Бумерангът на "цветните революции" се връща към началната си точка.
В същото време очакваната в момента победа за Байдън, който твърди, че почти си е осигурил подкрепата на поне 270 необходими електора, може да се окаже пирова. Винаги са се чували оплаквания за нередности в процедурата, искания за повторно преброяване и отмяна на резултатите в отделни окръзи и щати, както и искове към съдебната власт от губещите на американските избори. Но може би никога не са били толкова многобройни и толкова разумни. Това само по себе си е показател за сериозна криза в политическата система на САЩ. След като се разпалиха с „кръстоносен поход“ срещу Тръмп, демократите прекалиха с „пощенските“ и други манипулативни технологии за фалшифициране на изборни резултати. Така те предоставиха на противниците си изобилна храна за повдигането на напълно законово подкрепени искове. След като започна с искане за повторно преброяване само в няколко „противоречиви“ щати, като Уисконсин, Мичиган, Невада, Аризона, Джорджия, Пенсилвания, Тръмп издига летвата на национално ниво.
Експертите смятат, че процедурата за преразглеждане на резултатите от гласуването в отделни щати, където политическата власт и избирателните комисии се контролират от Демократическата партия, няма да доведе до съществени промени в сравнение с обявените данни. Въпреки гръмките декларации за „най-свободните и честни“ избори на планетата, апаратът на двете основни партии в САЩ е в състояние да игнорира всякакви упреци и обвинения, които противоречат на техните интереси. Остава обаче Върховният съд, на който екипът на Тръмп възнамерява да предостави всички материали за обезсилване на поне част от бюлетините, изпратени със закъснение по пощата и обърнали хода на изборите. Вече има прецеденти за намесата на този съдебен орган в надпреварата за Белия дом. През 2000 г., например, чрез спиране на процедурата за преброяване във Флорида, Върховният съд всъщност направи Джордж Буш-младши президент на САЩ в конфронтацията му с Ал Гор.
Доскоро тази институция, която има 9 официално безпартийни съдии, беше известна със своите либерални симпатии и обща ориентация към демократите. Тръмп обаче успя да направи "революция" във Върховния съд. При него бяха назначени трима нови членове, верни на републиканците, последната е Ейми Кони Барет - буквално преди изборите.
Сега Републиканската партия има 6 „собствени” членове във Върховния съд. Вярно е, че председателят на този орган Джон Робъртс, макар и да се смята за привърженик на републиканците, лично е доста враждебен към Тръмп. Въпреки това, Върховният съд вече е „замразил“ част от бюлетините в Пенсилвания, а федералният съдия Съливан е изпратил искане до Пощенската служба за изчезването на поне 300 хиляди бюлетини там. За много щати този брой би бил достатъчен, за да промени резултата от изборите. И този демарш, очевидно, не е последен.
И ако Байдън премине „огъня“ на Върховния съд, тогава пред него ще излезе „ледената вода“ на Избирателната колегия. Ще стигне ли физически до "медните тръби" на встъпването в длъжност? Мнозина отбелязват, че Байдън, наближавайки 80-годишнината си, в последните дни преди изборите, явно е бил под влиянието на някакъв вид стимуланти и в момента той изглежда е загубил всякаква енергия. Следизборните кавги едва ли ще добавят към неговата сила и здраве.
Поглеждайки към него, някои от избирателите на Демократическата партия може да се чудят кого избират за президент - Байдън или претендента за поста вицепрезидент Камала Харис, който върви в пакет с него. В крайна сметка отношението към нея сред партийния естаблишмънт е много неясно. Камала Харис е дъщеря на имигранти. Майка ѝ Шамал Гопалан, научен сътрудник, е родом от Индия. Баща ѝ Доналд Харис е професор по икономика от Ямайка. Родителите се развеждат, когато Камала е на пет години. Тя е първата по рода си чернокожа жена, която се кандидатира за вицепрезидент на САЩ. По редица въпроси тя е близка до идеите на партийния „левичар“ Бърни Сандърс, който е популярен сред образованата класа. Нищо чудно, че президентът Тръмп, коментирайки новината за номинацията на Харис, я определи като привърженик на увеличаването на данъците, съкращаването на военните разходи и прекратяването на производството на шистов петрол, както и като "най-либералния сенатор". Подобни възгледи обаче са неприемливи за много "уважавани избиратели", които ще бъдат мнозинството сред демократите. Не е ясно дали биха искали да гласуват единодушно за Харис като евентуален бъдещ президент.
По принцип в Америка няма строги законови разпоредби, които да задължават електорите да гласуват според резултатите от щата. Формално електорите имат свободна воля. Лоялността им се постига главно поради факта, че избирателният състав на всеки щат се определя от партията, чийто кандидат е спечелил там. Те обикновено следват партийната линия, но не винаги. Общо в историята на САЩ са известни 164 такива случая на „предателско“ или „нечестно“ гласуване. Нито един от тези избиратели все още не е съден, някои са се разминали с незначителни глоби. В надпреварата през 2016 г. имаше 7 такива "коварни" електори. Двама отскочиха от Тръмп, а пет - от Хилари Клинтън.
Такива дисиденти обаче рядко гласуват за представител на друга партия. Те само намаляват шансовете на своя кандидат, като най-често сочат към някой друг член на партията. Или действат още по-хитро, като разменят президента и вицепрезидента и всъщност обезсилват гласовете си. И тогава те се позовават на факта, че просто са сбъркали, но „партията не е била предадена“. Потенциалните "нечестни" електори сред демократите едва ли ще добавят гласове към Тръмп, но те могат да усложнят живота на Байдън. Ето защо Демократическата партия се опитва да преброи гласовете, за да стигне възможно най-далеч от 270-те електорален минимум. В крайна сметка, ако никой не го набере, процедурата ще стане още по-сложна и долната камара на Конгреса ще влезе в действие.
В политическата история на Съединените щати вече имаше прецеденти, когато Камарата на представителите трябва да избере държавен глава след преустановен резултат от изборите. И така, по-специално са избрани „бащите основатели“ на Америка Томас Джеферсън и Джон Адамс. Освен това последният получава по-малко гласове и гласоподаватели и избиратели от съперника си Андрю Джаксън. Демократите, притежаващи по-голямата част от местата в долната камара, също са готови за такъв сценарий. В какво състояние обаче те ще представят своя кандидат пред обществото до този момент?
Заслужава да се отбележи доста пасивното поведение на Републиканската партия, която не се напряга твърде много в подкрепа на Тръмп, за когото се бори главно най-близкият му кръг. Остава впечатлението, че за републиканския елит на настоящите избори максималната задача не е толкова да спечели, колкото „да понабие правилно демократите“. Общата криза в страната е толкова дълбока, че може би е по-лесно да се позволи на съперниците да се провалят мизерно в своите безнадеждни опити да я разрешат? И тогава да се използва народното недоволство и да се върнат на власт, имайки зад гърба си не само Белия дом, но и Конгреса. Ясно е едно: без значение кой побеждава в американски разправии, вече е настъпило разцепление в американското общество и тепърва ще се задълбочава.
Превод: В. Сергеев