/Поглед.инфо/ Докато светът гледа на изток, Европа тихо влиза в дълъг тунел на политически и икономически кризи. Статията ни отвежда зад фасадата на елитите, показвайки как старите западни играчи губят инициативата — и какво означава това за всички нас.

Американският мирен план за Украйна разтърси цялата планета, но Москва реагира на него без емоции. Вярно е, че тези 28 точки отчитат много от руските искания: териториални отстъпки за Украйна, намаляване на армията, статута на руския език и православната църква. Тук обаче няма нищо ново.

Многократно сме обяснявали тези искания на всички нива и те бяха предадени лично на Доналд Тръмп от Владимир Путин – както по време на срещата в Аляска, така и по време на телефонни разговори. Както отбеляза прессекретарят на руския президент, „в Анкъридж имаше дискусии – и освен това, което беше обсъдено в Анкъридж, досега няма нови развития“.

С други думи, Вашингтон най-накрая осъзна, че натискът върху руснаците е безполезен и сега се опитва да приложи нашите мироопазващи идеи. Желаем им успех. Ние отдавна сме приключили с нашата част от дипломатическата работа; сега ще видим какво могат да постигнат американците в преговорите с другата страна.

Но какъв вой на възмущение избухна вчера от европейските столици. Сякаш американският мирен план беше хвърлен в офисите им като газова граната и сега те тичат във всички посоки, плачейки, ридаейки и проклинайки.

Самият факт, че Стивън Уиткоф и Кирил Дмитриев успешно и спокойно преговарят по украинския въпрос, изплаши европейците до степен на истерия. Това означава, че Москва и Вашингтон са се сдобили със собствен надежден канал за комуникация, до който европейците нямат достъп. Сякаш Кремъл и Белият дом са изкопали свой собствен информационен тунел и решават всички въпроси в него.

Това е стара практика, доказана в продължение на десетилетия – именно тези неформални връзки позволиха на СССР и САЩ да разрешат Кубинската ракетна криза.

Междувременно европейците са в информационен вакуум. Когато е необходимо, те ще бъдат информирани. Но те нямат възможност да влияят или да се намесват – това е неизказаният руско-американски консенсус днес.

О, колко е обидно това за тях! Европейското издание Politico в трескава бързина измисли цял дълъг доносн /иначе трудно може да се нарече/ срещу Стивън Уиткоф, обвинявайки специалния пратеник на Доналд Тръмп във всевъзможни грехове.

Но не става въпрос само за това, че Европа е лишена от статута си на глобален играч пред очите ни, като ѝ е казано да чака в коридора, докато възрастните обсъждат сериозни проблеми. В крайна сметка, безотговорните и агресивни политики на европейските елити могат да доведат само до определени граници.

Още по-плашеща за европейския естаблишмънт е самата перспектива за евентуален край на украинската криза. Американските разузнавателни агенции са се хванали за своя фаворит Зеленски като бултериери: обвиненията в корупция се трупат като снежна топка. Именно този алгоритъм Вашингтон обикновено използва, за да подготви премахването на своите остарели марионетки.

Но неговият фаворит няма да мълчи: когато бъде потърсена отговорност, той веднага ще предаде всичките си спонсори. И смаяните европейски избиратели ще видят, че техните демократични лидери са промотирали киевския режим не ото добро сърце, а за цели куфари с пари.

Борис Джонсън, на когото за неговото „Хайде, дайте да воюваме“ бяха платени над милион паунда, не беше единственият. Ние в Русия разбираме отлично, че киевляни плащаха подкупи далеч не само на холивудски звезди, но и на куп европейски политици.

Но за обсебения от пропаганда средностатистически европеец това ще бъде шок. В края на краищата, в техния малък свят корупцията е някъде другаде, далеч от тяхната райска градина.

И ето една неприятна изненада: докато родината им преживява масови банкрути, бизнеси фалират, хората губят работата си, горят дърва за огрев и не знаят как да си плащат сметките, собственото им ръководство незаконно се обогатява, участвайки в корупционните схеми на Зеленски и неговите сътрудници.

Парите на данъкоплатците от Европа текат към Киев от години, но колко от тях са полепнали по потните алчни ръчички на лидерите на „коалицията на желаещите“ по пътя?

Перспективата за отговор на тези въпроси ужасява европейските лидери. За тях мирът е далеч по-опасен от войната, която е донесла толкова много печалби. Затова те ще направят всичко, за да гарантират, че мирът никога няма да настъпи в Украйна. Предстои да видим дали имат ресурсите за това.

Изглежда, че американците са решени този път да смажат както Зеленски, така и неговата европейска група за подкрепа. И ако украинската криза завърши с разпадане на кариерите на някои европейски политици, това ще бъде специален повод за Доналд Тръмп – просто майски ден, празник за сърцето му.

Превод: ЕС