/Поглед.инфо/ „Малчуган по улицата вървеше, син и треперещ... – нито един приличен вестник в много страни не можеше да мине без такава коледно-новогодишна публикация. След това добри хора пуснали малкия в къщата, стоплили го и нахранили, а после се оказало, че е нечий изгубен брат или син – класика.

Днес в Америка класиката е друга. Ето историята на една мила баба католичка, която изпратила на внучката си писмо за Коледа, в което казвала, че се моли за нея. Но внучката, която се смята за момче и иска да я наричат Майкъл, избухнала злобно за това. Това, което просто трябва да видите е нейната истерия на видео. В отговор бабата смирено каза, че ще се моли още повече за внучката си.

Това не е случай, а система. Религиозният публицист Денис Прагер написа колона, в която се казва, че сега има стотици хиляди баби и дядовци в САЩ, преди всичко в демократичните територии, чиито деца няма да ги поканят на празничната трапеза и на които няма да им бъде позволено да видят своите внуци. Защото по-старото поколение са консерватори (републиканци и прочее), по-младите са либерали (прогресисти, леви и прочее). Такива дядовци не трябва да се допускат до внуците си. Освен това се стигна до там, че такива семейства не се виждат с години.

Освен това Прагер обозначава разликата между двата мирогледа. Например, немислимо е един консерватор да стои далеч от внуците си просто защото някой е гласувал за Байдън. А за един либерал това е норма. Защото колкото по-либерален е човек в убежденията си, толкова по-малко е склонен да мисли, че за него има някакъв морален кодекс (сиреч благоприличие) – и особено религиозен.

Тук има такава присъда: либералите страдат от недостатъчност на съвестта именно защото мразят религиите - всякакви, освен собствената си либерална. Либералът каквито и гадости да прави на другите, остава с чиста съвестта. Добавяме: девствено чиста. Те не се нуждаят от никакви богове, защото ако отговарят само пред съвестта си, тогава може по някакъв начин да се справят с нея. Но човек, дори и нецърковен, но с религиозно мислене и ценности - никога не би причинил това на родителите си, дори и да имат различни политически убеждения.

По-нататък: либералните убеждения пораждат неблагодарност, морална арогантност, карат те да мислиш, че си перманентна жертва на нещо и някого и в резултат на това у теб се заражда жестокост към хората. И това се случва в САЩ в по-голямата им част с завършилите колежи и университети: те са обучавани по този начин. В ранния СССР, ако погледнете внимателно нашите революционери, имаше нещо много подобно.

И тогава Прагер пише втора колонка на същата тема, защото си го отнася от либералите по пълната програма. Просто го заливат с коментари за първата статия – а във втората ги цитира масово. Само един пример: „Консерваторите са хленчещи подлеци, а децата не искат да слушат техните расистки, хомофобски, сексистки и други изказвания, още по-малко да позволяват на собствените си децата да имат контакт с тези боклуци.“

В Америка това е специфика – възрастовият фактор. Прагер, сякаш по подразбиране, приема, че има пропаст между поколенията, тоест винаги всички по-възрастни са консерватори, а по-младите са либерали. И изказва една интересна мисъл: ами ако всичко беше обратното?

Има такава страна: тя се нарича Русия. Прави впечатление, че либерализмът и другите прозападни настроения у нас са по-скоро белег на по-старото поколение, израснало върху мечтите за присъединяване на Съветския съюз към красивия цивилизован Запад. Фактът, че само Украйна влезе там (с добре известни последици), ги разстройва и възникват същите злобни избухвания, като при момичето на име Майкъл.

Но по-младите поколения - тук имаме феномена на социологическото "раиране", приблизително като  сандвич. Има и прослойка от класически и много западни либерали на 30-40 години, но това силно зависи от мястото на пребиваване (например голям град) и професията. По принцип в нашите средни и много млади групи от населението преобладава консерватизмът. Това, припомняме, е идеологията на отхвърляне на масовите социални експерименти върху цели общества в името на тяхното щастие, тоест отхвърляне на това, което американската левица прави днес.

И в този наш “сандвич” има борба между нюансите на консерватизма и патриотизма. Някои патриоти са толкова "консерватори", че няма накъде повече: те биха пречупили цялото общество на коляно в името на неговото “консервиране”. Сред тях има много млади сталинисти. Това са хора, които не са живели в СССР и затова вярват в приказката за добро общество на взаимопомощ, където всичко е безплатно, бедните не се виждат и всички мръзнещи малчугани ги пускат у дома.

И тук е уместно да си припомним вица за това как учител внушава всякакви ценности на децата.

Учителят: Здравейте, днес ще говорим за политически убеждения. Нека започнем урока така. Като начало, нека всеки се представи, приблизително както ще направя аз сега: аз съм Павел Степанович - и съм либерал.

Гласове в класа: Аз съм Маша - аз съм либерал... Аз съм Серьожа - аз съм либерал... Аз съм Вовочка - и аз съм сталинист.

Учителят: Вовочка, как така и защо?

Вовочка: Да, много е просто. Баща ми е сталинист, майка ми е сталинист, всичките ми приятели са сталинисти, аз също съм сталинист.

Учителят: Вовочка, не трябва така, трябва да можете да развивате самостоятелно мислене в себе си. Само си представете, ако баща ви беше престъпник, майка ви беше проститутка и всичките ви приятели бяха гейове. Какъв бихте били тогава?

Вовочка: Е, тогава вероятно щях да бъда либерал.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com