/Поглед.инфо/ Като твърди, че е победил на президентските избори, докато всъщност все още е на косъм, президентът Тръмп следва това, което може да се нарече "турският наръчник" в решимостта си да остане в Белия дом.

Този подход е връщане към стратегията, която се използва от няколко популистки национални лидери по света през последните години, с цел да останат на власт като предварително твърдят, че са спечелили победа.

След това те манипулират финалния резултат в тяхна полза чрез контрола си над държавните институции, като изборните супервайзърски органи и съдилищата.

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган се смята, че е правил това на няколко пъти. Конкретен случай е при референдума, с който той разшири много президентските си правомощия през 2017 година, печелейки вот, който критиците смятат, че мнозинството не е подкрепило.

Степента, до която президентът Тръмп може да успее във възпирането на броенето на гласовете в ключови щати като Пенсилвания, Мичиган, Уисконсин и Джорджия, ще бъде мярка на степента, до която Съединените щати са на път да се превърнат в "нелиберална демокрация" като Турция, Полша, Унгария, Индия, Бразилия, Филипините и други.

Президентът Тръмп се опитва да изгради инерция зад чувството, че вече е спечелил голяма и неизбежна победа.

Той печели от промяна на политическото настроение след преувеличените очаквания, които бяха разочаровани заради това, че Джо Байдън не спечели чиста победа.

Доналд Тръмп опита същата тактика по време на средносрочните избори през 2018 година.
Тогава той омаловажаваше степента на успех на демократите до такава степен, че след няколко дена просто стана ясно, че Демократическата партия всъщност, си е върнала контрола над Камарата на представителите на САЩ.

Все още не е явно, че стратегията, която Джо Байдън и ръководството на Демократическата партия използваха за да спечелят , фокусирайки се на взимането на достатъчно от традиционните им гласове в щатите от Средния Запад като Пенсилвания, Уисконсин и Мичиган, се е провалила.

Те вярваха, че голямата грешка на свръхуверената и зле съветвана Хилари Клинтън през 2016 година беше, че отклони внимание и ресурси далеч от традиционни демократични щати.

Такива, които после бяха загубени към Доналд Тръмп със съвсем малка и тънка разлика от по 80,000 избиратели.

Една свръхуверена Клинтън дори и не посети щата Уисконсин след като беше номинирана.

Джо Байдън и неговият екип са критикувани, че се фокусирали твърде много на тези щати, а не се концентрирали достатъчно на небелите малцинства, като например испаноезичният вот в южните щати Тексас и Флорида.

На виртуалната конвенция, на която беше номиниран Джо Байдън, нямаше нито един говорител от Тексас, въпреки че Доналд Тръмп спечели щата на косъм почти.

Демократическите активисти в Джорджия, все още възможна победа на Джо Байдън казват, че са ги държали без много ресурси.

Една победа на Джо Байдън е възможна и дори вероятна към момента на писането на тази статия, но зашеметяващите успехи, които социологическите проучвания предвиждаха с известна увереност, така и не се материализира.

Въпросът е, защо не?

Най-шокиращата характеристика на изборите е, че коронавирусната епидемия и несправянето на президента Тръмп с нея, се оказаха, че не са доминиращият въпрос, както се смяташе.

Вместо това, икономиката, расовите различия, редът и законността бяха централните въпроси за избирателите на Доналд Тръмп.

Дългогодишна грешка на американските медии е, че подценяват уменията на Доналд Тръмп като политик. И преди всичко, като яростно енергичен и ефективен водач на кампания.

Той е ненадминат в това да доминира новините, без значение или влияние от обидността или абсурдността на това, което казва, стига то да грабва вниманието и да води до високи рейтинги по телевизията и социалните медии.

Презрително отнасящи се към неговата суровост и пошлост, медиите все пак следваха всяка негова дума, дори и когато осъждаха тези думи като расистки и лъжливи.

Хилари Клинтън и в по-малка степен Джо Байдън, чакаха напразно Доналд Тръмп да се самоунищожи през 2016 и 2020 година, но това така и не се случи.

Вместо това, те направиха грешката да допуснат политическия вакуум да се развие, а Тръмп беше готов да го запълни.

Отново, това не е уникален американски феномен, тъй като умението да доминираш новините е типично за крайнодесните популистки лидери из цял свят, поне за последните 25 години.

Най-ранният пример за тази тенденция е вероятно Бенямин Нетаняху, който за пръв път стана израелски министър-председател през 1996 година, а после загуби и отново си върна позицията.

Американската коментаторска класа и най-вероятно едно мнозинство от образованите американци, разглеждат Доналд Тръмп с такава омраза, като човекът, който ръководи страната им, че преценката им за него е напълно замъглена.

Те се надяват, че всеки дъх на обратен вятър ще задуши Доналд Тръмп. От началото на коронавирусната пандемия в Америка, рано през тази година, всичко изглеждаше като един ураган, който може да свърши точно това.

Опитите на президента Тръмп да омаловажи заразата изглеждаха обречени да се провалят, предвид това, че 225,000 американци загинаха от нея.

Но той продължи да повтаря, че има малко, от което хората да се страхуват.

Той отхвърли извънредните положения, карантините и други здравни мерки като правещи твърде големи щети на икономиката и аргументът му бързо набра сила.

Джо Байдън беше в лошата позиция да бъде апотеоз на естаблишмънта във Вашингтон, колкото и пъти да подчертаваше своя работнически произход от Скрантън, Пенсилвания.

Разбира се, твърдението на Доналд Тръмп, че е мултимилионерски трибун на народа е дори още по-абсурдно, но той е много по-убедителен в играта с популистката карта, отколкото демократическия кандидат Джо Байдън.

Това не значи, че той със сигурност ще спечели изборите, но със сигурност го доближава до това да го направи повече, отколкото хората си представяха преди 24 часа.

Превод: СМ

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели