Настоящият домакин на Белия дом встъпи в длъжност, обещавайки нова ера на "американско международно лидерство" и дипломация. Неспособността на Байдън още от първите дни да потвърди обявеното му намерение да съживи иранската ядрена сделка доведе до пропадане, което продължава и до днес. Сега има предположения, че сегашната администрация е малко вероятно да успее да повдигне нещата от мъртвата им точка. И това далеч не е единственият провал на външната политика.
Напрежението с Китай нарасна. През април бе съобщено, че САЩ са изпратили допълнителни военноморски сили към Южнокитайско море, което е обект на спорове между КНР и редица държави в региона. Пентагонът планира да привлече съюзници от НАТО за участие в тези операции, както и да разположи повече бомбардировачи в новите авиобази в Азиатско-Тихоокеанския регион - в допълнение към съществуващите по-големи бази в Гуам, Япония, Австралия и Южна Корея.
Освен това, въпреки обещанието за глобална ревизия на външната политика на САЩ, администрацията на Байдън реши да продаде десетки милиарди долари оръжие на Саудитска Арабия, ОАЕ и другите страни от Персийския залив, въпреки продължаващата военна операция срещу Йемен. На този фон опитите за представяне на съперничеството на САЩ с Русия и Китай като „борба между демокрацията и авторитаризма“ доказват техния провал.
Във всички международни кризи (заедно с Кубинската, Сирийската и Венецуелската) президентът Байдън и „ястребите“ в американската администрация, налагайки му своите виждания, провеждат едностранна политика, пренебрегвайки собствените си задължения по международни споразумения и договори. Този механизъм за вземане на решения е разработен през десетилетията, като окончателно се оформя след края на Студената война. Идеологията за безнаказаност по отношение на нормите на поведение и отношенията с външния свят се утвърди в американската експертна общност.
Примерите с Иранската ядрена сделка и продължаването на конфликта с Китай формират тенденция, която няма много общо с обещанието за „нова ера“ в американската дипломация. Лозунгите, концепциите, партийната принадлежност на длъжностните лица и дори целият апарат на Белия дом могат да се променят, но същността на външната политика остава до голяма степен непроменена. От друга страна, едва ли някой сериозно е очаквал, че Вашингтон ще спре да се опитва да налага волята си върху останалия свят с избора на президент, който започва политическата си кариера през 70-те години.
Превод: В. Сергеев
