/Поглед.инфо/ Веднага след като Сенатът получи самотната резолюция за импийчмънт, обвиняваща президента Доналд Тръмп в "подстрекателство към въстание" за нападението срещу Капитолия на 6 януари, Ранд Пол се възпротиви.

Сенатът, каза той, няма право да съди частен гражданин, какъвто сега е Тръмп. По този начин това, което предстои да направим, е категорично противоконституционно.

Четиридесет и пет от 50 републикански членове на Сената се съгласиха с мнението на Пол.

"Това гласуване показва, че е приключило. Процесът приключи ", каза сенатор Пол.

"Ако гласувате, че (процесът в Сената е) ... противоконституционен, как бихте гласували някога да осъдите човек за това?"

Последователността казва, че не бихте.

Сюзън Колинс от Мейн, една от петимата републиканци, гласували против предложението на Пол, се съгласи, че този вот предвещава окончателният резултат на присъдата.

"Направете си математиката - каза Колинс и добави:

"Изключително малко вероятно е президентът да бъде осъден."

Ранд Пол може би току-що е успял да осуети втория импийчмънт на Доналд Тръмп.

Главният съдия Джон Робъртс, конституционният служител, назначен да ръководи процесите за импийчмънт в Сената, заяви, че няма да председателства последния процес срещу бившия президент на Съединените щати.

Тъй като Робъртс не вижда конституционен дълг и отказва честта, неговият заместник като председател ще бъде Патрик Лийхи от Върмонт, най-дългогодишният демократ и президент pro tempore на Сената.

Но Лийхи е изначално враждебен към Доналд Тръмп и е един от демократичния блок, която гласува два пъти миналия януари, за да осъди бившия президент за най-висши престъпления и провинения. Как ще изглежда светът, ако този партизанин бъде назначен едновременно за съдия и като съдебен заседател на процеса срещу неговия политически враг?

Добре дошли в Зимбабве.

Нима либералният истеблишмънт, който сега е на власт и контролира Камарата на представителите, Сената и президентството, не вижда ли как ще изглежда всичко това в историческите книги, следователно пред бъдещете поколения?

Заслепена от омраза към Доналд Тръмп, разярена от тълпата, която щурмува Капитолия, Камарата на председателката Нанси Пелоси, в бързане да съди, без да изслуша нито един свидетел на Тръмп и без да позволи на адвоката му да предложи защита, го импийчна, уж за "подбуждане към въстание".

Но как Тръмп е могъл да подбуди бунта и атаката срещу Капитолия, когато тълпата се е изнесла нагоре по стълбите, преди Тръмп да приключи да говори на една миля разстояние от тях? И при това, той завърши изказването си, като призова тълпата да тръгне към Хълма "мирно и патриотично".

Впоследствие научихме, че планове и заговори са се измисляли дни преди началото на нападението срещу Капитолия на Съединените американски щати.

Дали Белият дом на стария вече президент или самият Доналд Тръмп са били наясно с тези заговори?

През август 1974 г. беше почти сигурно, че Камарата ще гласува за импийчмънт на Ричард Никсън. Но след като президентът подаде оставка, Камарата не го импийчна и Джералд Форд помилва Никсън, за да може страната да продължи напред.

Яростта на Естаблишмънта относно вероятността да бъде лишен от отмъщението си срещу Никсън, който беше настроил тихото мнозинство срещу него, за разлика от днешния, нямаше граници. И макар историята да е оправдала Форд, неговото помилване на Никсън ускори спада в резултатите на социологическите проучвания за него.

След половин век обаче историята казва, че Джералд Форд е постъпил правилно.

Защо тогава демократите продължават с това отмъщение?

Те искат Тръмп да бъде осъден, за да му бъде забранено да заема повече публична длъжност. От Естаблишмънта се опасяват, че Тръмп може да се завърне, да спечели републиканските първични избори през 2024 г., да стане номинираният и да се върне триумфално като президент.

Те са решени да не допуснат тази възможност. Мнозина открито го признават.

Какво казва това за любовта на либералния естаблишмънт към демокрацията, когато те предварително дисквалифицират този, който е спечелил най-много гласове, който някога е имала опозиционната им партия, от страх да не се върне, за да спечели президентския пост, както направи през 2016 г.?

"Доверете се на хората!" беше лозунг на кампанията, направен известен от Джордж Уолъс. Нашият национален естеблишъл безкрайно мърмори за своята отдаденост на демокрацията, но не вярва на народа да направи избора си.

Но Естаблишмънтът ще плати цена за опита си да изцеди последните унции сок от този гниещ плод. Призивът на президента Джо Байдън към единство се заглушава от демократичния вой за съдене, осъждане и прогонване.

Това усилие да бъде осъден и дисквалифициран Тръмп от възможността да се кандидатира отново ни казва повече за хората зад него, отколкото за самия бивш президент.

Тъй като в най-добрия случай шансовете, че Тръмп ще успее или би могъл на 78 години да спечели номинацията и президентския пост за втори път, както Гроувър Кливланд през 1892 г., са твърде малки и съмнителни.

И все пак естаблишмънтът ужасно много не иска да рискува още един път.

Въпреки всичките дрънкания за "демокрация", които чухме през последните дни, американският естаблишмънт иска да премахне възможността хората да се надигнат и, о, ужас на ужасите, да изберат Тръмп още веднъж.

Можете да подушите страха им.

Превод: СМ