/Поглед.инфо/ За парламента в Лондон на крал Джордж III, клането в Бостън от 1770 г. и Чаеното парти от 1773 година не се виждаха в същата светлина, както се гледаше от Синовете на свободата в колонията в Масачузетс.

За парламента това беше насилие на тълпата, а стрелбата и убийствата в Лексингтън и Конкорд бяха актове на въстание и предателство срещу короната.

Но тъй като спечелихме революцията, тези събития се изобразяват и запомнят по различен начин. Защото когато става въпрос за бунтове и революции, всичко зависи от това кой пише наратива на историята. Това са победителите.

"Който контролира миналото, контролира бъдещето; който контролира настоящето, контролира миналото", казва Джордж Оруел в своя роман "1984".

За медиите, дългото горещо лято на безредици, грабежи и палежи, последвали смъртта на Джордж Флойд в Минеаполис, беше движено от протести уж в името на "расовата справедливост" срещу "системния расизъм", който прониква в обществото.

Размирниците обръщаха внимание на несправедливостите, с които ние, американците, не сме успели да се справим, като например, полицейската жестокост. И почти всички тези "мирни протестиращи" ни призоваваха да бъдем по-добри хора.

И не предизвикаха ли бунтовете благоприятни резултати?

Джо Байдън и неговата партия отговориха, като поставиха за цел заместването на "равенство на правата" с "равнопоставеност", тоест равенство на резултатите, при което пропуските в резултатите от тестовете, лишаването от свобода, доходите и богатството между белите и черните трябва да бъдат отстранени чрез действия на правителството.

Що се отнася обаче до бунта в Капитолия на Съединените щати на 6 януари от страна на тръмписти, които излязоха за да протестират и може би да променят резултата от изборите, това беше акт на въстание, предателски опит за отмяна на демократичните избори и сваляне на демократично правителство.

От всички бунтове, които видяхме през 2020 и 2021 гоидна това беше най-непростимото.

Правилният отговор на този бунт не е да се вслушаме в неговите гневни гласове, а да импийчнем президента, от чието име са действали протестиращите.

Да му отнемем всяко право да служи отново на публична длъжност и да напишем нови закони за справяне с ужасяващия "вътрешен тероризъм", на който станахме свидетели на Капитолия.

Относно морала и справедливостта на бунтовете и безредиците след смъртта на Флойд и единствения бунт в Капитолия, медиите са самопомазаните съдии. Те решават кои бунтове са доброкачествени и кои злокачествени. Кои трябва да получат съпричастен отговор и кои трябва да приключат с вкарването на всеки участник в тях във федерален затвор.

Западните демокрации почти винаги предоставят благоприятна публичност и морална подкрепа на народните въстания срещу автократичните режими.

Протестите в Хонконг бяха приветствани от Запада, докато в Китай не възникна страх, че те излизат извън контрол. След това Пекин се намеси, нареди протестите да бъдат спрени и наложи законност и ред в Хонконг.

В Русия имаше протести в много градове заради неотдавнашното затваряне на дисидента Алексей Навални. Но зимното време и хилядите полицейски арести охладиха протестите и президентът Владимир Путин изгони от страната трима дипломати от Европейския съюз, и по-точно от Полша, Германия и Швеция, които присъстваха на про-Навални демонстрациите.

Що се отнася до незаконните и агресивни и неконтролируеми протести, Си Дзинпин и Владимир Путин ги приемат сериозно и играят твърдо що се отнася до тях. Те виждат масовите протести и бунтове като вдъхновени от Запада, ако не и планирани от него и се отнасят към тях като към подривна дейност.

"Посланията, изпратени от руските власти по време на това посещение, потвърдиха, че Европа и Русия се отдалечават", заяви министърът на Европейския съюз Джоузеф Борел при връщането си от Москва в Брюксел.

"Изглежда, че Русия постепенно се изключва от Европа и гледа на демократичните ценности като на екзистенциална заплаха", добави европейският чиновник.

В Турция през януари избухнаха демонстрации от служители и студенти заради инсталирането на съюзник на президента Реджеп Тайип Ердоган като ректор на университета в Богазичи, който е едно от най-аплодираните висши училища в страната.

Стотици бяха арестувани при сблъсъци между протестиращи и полиция в една от най-големите прояви на граждански вълнения в Турция от години.

В Мианмар хиляди излязоха на улиците този уикенд, за да протестират срещу преврата на генералите, който завладяха страната преди седмица и свалиха избрания цивилен режим на носителя на Нобелова награда за мир Аун Сан Су Чи

Американските медии защитиха протестиращите в Хонг Конг и бяха склонни да минимизират, извиняват или игнорират ексцесиите и насилието.

Но в Москва, Пекин, Истанбул и Мианмар протестите се разглеждат като бунтове, като подривна дейност срещу държавата и режима, а правителствата са предразположени да се справят с тях по всякакъв начин - освен чрез капитулация. Те ги възприемат като дело на идеолозите за "смяна на режими" на Запад.

В западните държави протестите и бунтовете идват до голяма степен от левицата и се насочват срещу това, което се твърди, че е безразличие или опозиция срещу правата на малцинствата.

И разбира се, естествената тенденция на медиите е да симпатизират на протестиращите, особено на тези, които протестират срещу омразните автокрации.

Отново всички протести, с изключение на окупацията на Капитолия на Съединените щати на 6 януари. Това беше различно. Този протест не получи симпатията на никого, защото предпоставката му беше, че един естаблишмънт, подкрепян от елитите открадна изборите.

Подобни обвинения срещу нашия елит са непоносими и неморални.

Превод: СМ