/Поглед.инфо/ Както може да изглежда, хуманитарната помощ, разбира се, не е хуманитарна. Когато помагат на други страни, САЩ се съобразяват със собствените си интереси. Предоставяйки финансиране, Съединените щати ще запазят парите си и ще получат големи "бонуси" в бъдеще.

Лидерите на страните от Г-7 (G7), които се срещнаха в Германия в края на юни тази година, решиха да отпуснат допълнително финансиране в размер на 4,5 милиарда долара за справяне с проблемите на глобална продоволствена сигурност. Повече от половината от тази сума - 2,76 милиарда долара - президентът Байдън обеща да предостави от Съединените щати.

The Hill уточни, че Съединените щати ще изпратят 2 милиарда долара за спешни мерки, 760 милиона долара за устойчива краткосрочна хранителна помощ, за да се предотврати по-нататъшно увеличаване на броя на хората, страдащи от недохранване в уязвими страни (има около 50 от тях) засегнати от високите цени на храните, торовете и горивата.

Джон Долман, Глад 1904

„Ангажираме се с допълнителни 4,5 милиарда долара, за да защитим най-уязвимите от глад и недохранване, общо повече от 14 милиарда долара като наш съвместен ангажимент за глобалната продоволствена сигурност тази година“, цитира ТАСС тезата от съвместни изявления на лидерите на Г-7 от 28 юни.

Част от средствата ще отидат и за Узбекистан. Онзи ден изданието UzDaily. uz съобщи, че Агенцията на САЩ за международно развитие (USAID) (организация, призната за нежелана в Руската федерация) обяви отпускането на 2 милиона долара за фермери и производители на торове в Узбекистан.

Според изданието „новото финансиране ще подпомогне усилията на Узбекистан да гарантира продоволствената сигурност, по-специално целта на президента Мирзийоев да осигури самодостатъчност на страната“.

Твърди се също, че USAID (организация, призната в Руската федерация за нежелана) по този начин - чрез укрепване на капацитета на Узбекистан за осигуряване на собствената си продоволствена сигурност - помага да се предотврати неправомерно влияние на други страни върху икономиката на Узбекистан.

В същото време трябва да се отбележи, че съдейки по доклада на изданието, предназначението на средствата, отпуснати чрез САЩ, е техническа подкрепа за местните производители на торове и съфинансиране на инвестиции в нови технологии, които в крайна сметка ще увеличат дела на вътрешния и/или регионален пазар чрез продажба на торове.

„Липсата на достъп до висококачествени торове поради високата им цена или недостига оказва негативно влияние върху производителността на земеделските стопанства, добивите, доходите на фермерите и работните места, което заедно допринася за по-високите цени на храните“, изданието цитира думите на американския посланик в Узбекистан Даниел Розенблум.

.„С допълнително финансиране от USAID ще удвои усилията си в подкрепа на фермерите чрез разширяване на достъпа до торове, нови технологии за увеличаване на производството и подобряване на качеството и обучение на фермерите как да използват торовете по-ефективно", казва още дипломатът.

Внасяне на минерални подобрения. Александър Погожев, Регнум

Съобщава се също така, че американската агенция организира обучение за най-добри практики за торове за 5000 фермери и агенти по разширяването. С други думи, отпускайки помощ, САЩ вероятно ще останат със собствените си пари, а в бъдеще ще получат и „бонуси“ от съфинансиране на въвеждането на нови технологии, но, разбира се, е възможно и бюджетът на републиката да може да бъде попълнен с нови приходи - в случай на ръст в обемите на производството.

Вярно, Агенцията не крие факта, че когато помага на други страни, тя помага разумно - отчита личните интереси на собствената си държава - Съединените щати. Тоест, както може да изглежда, хуманитарната помощ, разбира се, изобщо не е хуманитарна.

Основната цел на чуждестранната помощ от правителството на Съединените щати, както е посочено на уебсайта на Агенцията, е да насърчава сигурността и просперитета на Съединените щати и международната общност чрез насърчаване на икономическа и политическа стабилност и самодостатъчност в развиващите се страни.

Но отбелязваме, че средствата, отпуснати от правителството на САЩ чрез Агенцията, са основата или основанието за по-нататъшен ръст на износа на стоки и услуги от САЩ към развиващите се пазари, се казва в публикация на уебсайта на агенцията.

Всъщност, отделяйки пари за разширяване на производството на торове в Узбекистан, агенцията вече на този етап очевидно изнася както услуги, така и технологии.

Освен това, както знаете, производството на торове е свързано с използването на енергийни ресурси. Така, според прегледа на пазара на торове за 2022 г. на "Тинькофф", до 70–90% от разходите за производство на азотни торове идват от природен газ. Съответно цените на този вид тор пряко зависят от цените на газа.

Производството на фосфорни и калиеви торове зависи от добива на необходимите руди и тяхното химическо превръщане. В същото време азотните торове представляват най-голямо търсене - повече от 50% от световното потребление на минерални торове, тъй като те трябва да обогатяват почвата ежегодно, за разлика от фосфора и поташа, които остават в почвата до три години.

Основните потребители на торове са производителите на царевица, пшеница и ориз. По отношение на страните, Китай, Индия и САЩ консумират най-много азотни торове в света. Основните вносители са Индия, Бразилия и САЩ, а износителите са Русия и Китай.

Делът на царевицата в световното потребление на торове е по-висок от този на пшеницата, възлизайки съответно на 16,2% и 15,3%. От друга страна, тази цифра е 13,7%.

Производството на торове по правило не се намира в близост до ферми, а до находища на необходимите ресурси. Следователно транспортните разходи, както и логистичната инфраструктура, играят значителна роля в цената на торовете. Но какво да кажем за логистиката, САЩ имат газови интереси в Узбекистан.

Царевица, (cc) stux

В средата на юни т. г. Gazeta. uz съобщи за недоволството на депутата от Законодателната камара Олий Мажлис, член на фракцията УзЛиДеП Расул Кушербаев от изкупните цени на газа.

Според него "Худудгазтаъминот", която продава газ на населението, всъщност купува газ от "Узтрансгаз" за 340 суми, от Epsilon Development Company (САЩ) за 501 суми и от "Узбекнефтгаз" за 250 суми.

„Защо са създадени такива условия за Epsilon, който произвежда газ в Узбекистан и го продава на двойно по-висока цена", попита парламентаристът, пише вестникът.

Междувременно до 2030 г. Узбекистан, както беше съобщено през март тази година от изданието spot.uz, позовавайки се на публикация на Bloomberg, възнамерява да увеличи производството на природен газ с 20%. До този момент се планира да се произвеждат 66,1 милиарда кубически метра синьо гориво годишно.

В края на 2021 г. републиката получи 53,6 милиарда кубически метра. м, а тази година очаква 56,3 куб.м. Но ако по-рано значителна част от газа се изнасяше за Русия, Китай и съседните страни, сега, както се посочва в публикацията, почти целият обем се планира да се използва на вътрешния пазар: за покриване на нарастващото потребление (тази година ще да бъде 47, 2 милиарда кубически метра), а част от допълнителния обем газ ще се използва в преработката, например в производството на всички същите торове и пластмаси.

„За Узбекистан е по-изгодно не да изнася газ, а да произвежда продукти с добавена стойност от него“, каза заместник-министърът на енергетиката Азим Ахмедходжаев, цитиран от Bloomberg, предаде Spot. uz

По данни, цитирани от Gazeta. uz, потвърдените запаси от природен газ в Узбекистан към 1 януари 2021 г. се оценяват на 1 трилион 866,9 милиарда кубически метра.

Във връзка с проекта на правителствено постановление за 2020 г. изданието посочи, че увеличението на запасите от природен газ в Узбекистан през 2020-2025 г. се оценява на 361 милиарда кубически метра.

По-специално, Узбекнафтгаз планира да увеличи запасите от газ със 120 милиарда кубически метра, а Epsilon Development Company (САЩ) - със 194 милиарда кубически метра.

Освен това беше съобщено, че за да увеличи преработката, Узбекистан планира да намали потреблението на газ в енергийния сектор в полза на възобновяемите енергийни източници: до 2030 г. задачата беше да се увеличи делът им до 30%.

Според пазарното проучване на Тинькофф основните доставчици на азотни торове за САЩ са Канада, Катар, Русия, Тринидад и Тобаго.

През 2021 г. Русия достави на САЩ значителна част от карбамид (19%) и карбамидно-амонячна смес (43%). Ето защо САЩ, които налагат строги санкции срещу Русия, не включиха руските торове в санкционния списък. Месец след обявяването на санкциите срещу руските стоки, съобщи "Российская газета" в последния ден на март тази година, САЩ осъзнаха, че са притеснени и изключиха минералните торове от санкционния списък.

Минерални подобрения

Александър Погажев, Регнум

Вярно е, че нямаше официална забрана за внос на руски минерални торове от недружелюбни страни, само от началото на март няколко големи логистични компании отказаха да транспортират руски стоки, включително торове.

Министерството на промишлеността и търговията на Русия препоръча на производителите да спрат износа, "докато превозвачите не възобновят ритмичната работа и не предоставят гаранции за изпълнението на експортните доставки на руски торове в пълен размер". Освен това Русия вече имаше някои ограничения върху износа на торове, за да осигури вътрешния пазар.

На 24 март Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) на Министерството на финансите на САЩ публикува нов общ лиценз с преработен списък на санкционирани руски стоки, в които торовете се оказаха жизненоважни стоки.

Но трябва да кажа, че цените на торовете растяха дори преди антируските санкции поради рязкото увеличение на цените на газа за основния азотен тор - урея, според Организацията по прехрана и земеделие на ООН (FAO), те се утроиха през 12 месеца.

Според анализатори от Центъра за икономическо прогнозиране (CEP) на Газпромбанк, както съобщава Ведомости, ръстът на цените на торовете на световния пазар през 2021 г. е улеснен и от четирикратното увеличение на разходите на големите производители в Европа и Азия на фона на газовата криза и например субсидирането на закупуването на торове в развиващите се страни, както и политическата намеса в ценообразуването на пазара, по-специално американският протекционизъм (налагане на високи износни мита).

Анализаторите на "Альфа-банк" също посочиха като причини липсата на допълнително предлагане на фона на затварянето на предприятия в Европа и нарастването на търсенето на торове след увеличаването на търсенето на селскостопански продукти (предимно на азиатските пазари). На фона на саботажа на руския пазар само за месец март цените на торовете на американския пазар се покачиха с 30-50%.

Според американската агенция FitchRatings цената на суровините (амоняк) ще продължи да расте през 2022-2024 г. на фона на нестабилността на доставките на природен газ за Европа и нарастващите цени на природния газ и азотните торове.

Цените на карбамида може също да продължат да растат поради по-високите цени на топлинните въглища и природния газ. Освен това Китай спря износа на урея до юни 2022 г. Но експертите от рейтинговата агенция твърдят, че увеличаването на износа от други играчи в края на 2022 г. и през 2023 г. може да смекчи недостига на торове.

Експерти от Световната банка очакват, че цените на енергията ще намалеят през 2023 и 2024 г., последвани от спад на цените на селскостопанските продукти, но дори и след това цените на суровините ще продължат да бъдат доста над средните за последните пет години.

Производство на минерални подобрения

Увеличението на световните цени на торовете, което вече възлиза на 70% от средата на миналата година, се превърна в поредната грешка на Запада и няма предпоставки за намаляване на тези тенденции, каза руският президент Владимир Путин, говорейки в Санкт Петербург. Петербургски международен икономически форум (СПИЕФ) през юни т.г.

Освен това грешните изчисления, според него, са повлияли не само на ръста на цената на много стоки и услуги, но също така са довели до намаляване на производството на торове, предимно азотни, произведени от природен газ.

Блокирането на работата на предприятията и логистиката на доставките на торове вкарва ситуацията, както отбеляза ръководителят на руската държава, в още по-голяма задънена улица, което ще доведе до намаляване на производителността и съответно до повишаване на цените на храните - това заплашва да доведе до глад, особено в най-бедните страни. Подобно развитие на събитията, според Путин, ще тежи изцяло на съвестта на американската администрация и европейската бюрокрация.

Припомняме, че преди геополитическата криза - през 2019 г. - Европейската комисия въведе антидъмпингови мита върху вноса на карбамидно-амонячна смес (КАС) от Русия, смятайки, че руските производители печелят от ниските цени на газа на руския пазар.

В началото на тази година САЩ въведоха подобни мита, като преди това ги въведоха върху фосфатните торове от Русия и Мароко.

Причината за това решение бяха същите ниски цени на експортните торове, доставяни в страната, по-специално от Русия - местният производител Mosaic се оплака от твърде висока конкуренция, поради което той уж беше принуден да намали собственото си производство. Е, сега се оказва, че чуждестранните експерти разчитат да смекчат недостига на торове поради ръста на износа на други играчи.

Преводач: СМ

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com