Събитията от тези дни потвърдиха тази прогноза.
Наскоро Харис проведе кампания в Ери – решаващ регионален център в най-важния щат Пенсилвания, в този изборен цикъл. На празника явно отсъстваше сегашният сенатор Боб Кейси младши (от Пенсилвания). Харис се опита да подмине това отсъствие като незначителен инцидент, като предположи, че Кейси върши по-важна работа – да чука по вратите и да събира гласове. Това обяснение не мина теста за смях. Сблъсквайки се със силното предизвикателство на републиканския кандидат Дейв Маккормик, Кейси явно е стигнал до заключението, че огромният ляв багаж на Харис от практиката ѝ в района на Сан Франциско – подкрепа на „Новия Зелен курс“, национална забрана на фракинга и осакатяващите изисквания за електрическите превозни средства – представлява за него електорална тежест.
Нека не обвиняваме Кейси. Други уязвими сенатори от Демократическата партия, като Шерръд Браун (щата Охайо) и Джон Тестър (щата Монтана), преди време стигнаха до същото заключение. А то е много логично: неотдавнашно национално проучване на католическия университет Marist College в Поукипси, Ню Йорк за президентските избори показва, че Тръмп има огромна преднина от 10 пункта пред Харис при регистрираните независими избиратели. Дори тази разлика се окаже приблизителна, изключително трудно е да се случи сценарий, при който Тръмп да загуби.
Напоследък Харис се занимава с това, което психолозите наричат „проекция“. Тя нелепо критикува Доналд Тръмп, че избягва медиите, докато всъщност Харис беше тази, която позорно избяга от едно-единствено интервю седмици след преврата срещу Байдън. Докато Тръмп наскоро даде две интервюта за списание TIME, чийто собственик е активен донор на Харис. Въпреки това Харис отказа интервю за Time. Преди отчаяната смяна на курса в последната минута тази седмица, когато отиде при Брет Байър във Fox News, Харис благоволи да дава интервюта само на най-услужливите медии, които можете да си представите.
Човек може само да се чуди колко неудачно трябва да е било вътрешното проучване на Харис и губернатора на Минесота Тим Уолц, за да я накара да изостави крайнолевия подкаст „Call Her Daddy“ и приятелските дами от „The View“ заради значително по-влиятелното мейнстрийм шоу на Брет Байър.
Отчаяните времена определено изискват отчаяни мерки. Демократите рутинно упрекват републиканците в женомразство, но собственото им хронично женомразство е толкова неудачно, че Камала очевидно обмисля да отиде при краля на подкаста Джо Роган, чиято собствена скептична непочтителност към „събудените“ рязко се сблъсква с маниите на Харис по идентичността и откровеното расово пандизчийство. Нещата със сигурност са преобърнати. Ще успее ли последният човек, който се мотае в предизборния щаб на Харис-Уолц, да изгаси осветлението?
Майтапът настрана, състезанието още не е приключило, а и в лагера на Харис-Уолц едва ли се чувстват добре в момента. Демократите не могат да обвиняват никого, освен себе си, за това положение. През целия безкраен предизборен сезон те старателно избягваха обсъждането по същество на четирите въпроса, които американците постоянно повтарят пред социолозите, че са най-важни за тях: икономиката, инфлацията, имиграцията и престъпността. Вместо това те многократно се опитват да изместят електоралния терен обратно към няколкото въпроса, които според проучванията били в тяхна полза: абортите и джамборето на 6 януари 2020 г. в Капитолия. И се провалиха напълно. Американският народ все още се интересува преди всичко от четирите основни въпроса, свързани с качеството на живот, които най-много го вълнуват от години насам. Демократите се отнасят толкова пренебрежително към настроенията на гласоподавателите по тези въпроси, че сами са си виновни, както показват и изключително слабите резултати от четиригодшната администрация на Байдън-Харис.
Ако Харис-Уолц се провалят, демократите вероятно ще спрат и ще се погледнат в огледалото. И вероятно ще осъзнаят, че обещанията за късни аборти не е особено удачен начин да се харесат на жените; че обещанията на масова амнистия на нелегалните чужденци е контрапродуктивен начин да се харесат на латиноамериканците; и че легализирането на марихуаната е откровено обиден начин да се харесат на чернокожите. Казвам вероятно. Но ако погледнем в огледалото на историята като индикатор, вероятно няма да го направят.
Превод: д-р Радко Ханджиев
