/Поглед.инфо/ Гърция и Турция отново са на ръба на военен конфликт. Както беше съобщено в Атина, турските ВВС през изминалия ден 78 пъти са нарушили въздушното пространство на Гърция. В отговор гърците прехващат турски самолети и демонстрират готовност да ги свалят. Какво предизвика поредната криза в отношенията между страните членки на НАТО и какви са перспективите за развитие на конфликта?

Гръцките ВВС се опитаха да прехванат турски изтребители F-16, изпълняващи задачи като част от мисията на НАТО в Източното Средиземноморие. Това съобщиха от турското министерство на отбраната. Според агенцията "гръцките самолети, които са се опитали да прехванат, са получили незабавен отговор". Какво е било, не се уточнява.

Според военни източници, цитирани от телевизионния канал ТРТ, гръцките самолети "са били принудени да премахнат турските изтребители от радара като възможна цел за унищожение след предупреждение за възможни последствия от страна на Турция".

Министерството на отбраната на Турция е информирало НАТО във връзка с инцидента, освен това във външното министерство на страната е бил извикан гръцкият военен аташе в Анкара, към когото е изразен протест. По отношение на Гърция по дипломатически канали са предприети други инициативи.

В същото време гръцкото министерство на отбраната съобщи, че турските ВВС са нарушили въздушното пространство на страната 78 пъти, като по време на прехващанията е имало осем случая на преследване на турски самолет от гръцки самолети без използване на оръжие. В резултат на това гръцкото външно министерство протестира пред Турция във връзка с прелитането на турски Ф-16 над гръцка територия в Егейско море.

В същото време турският президент Тайип Ердоган каза по-рано, че гръцката милитаризация на островите в източната част на Егейско море може да "завърши с катастрофа". Освен това Атина успешно попречи на изпълнението на сделката между Анкара и Вашингтон, която включва прехвърлянето на 40 изтребителя Ф-16 на Турция и модернизацията на още 80 самолета на въоръжение в турските ВВС. Това беше една от причините Ердоган да откаже да общува с гръцкия премиер Кирякос Мицотакис.

Така нареченият Егейски спор, както и противоречията между Турция и Гърция имат отдавнашни корени. Така през 1987 и 1996 г. конфликтът между Анкара и Атина относно правата в Егейско море и въздушното пространство над него доведе страните до ръба на войната.

Териториалните води на Гърция обхващат шест морски мили около нейните над 2000 острова в Егейско море, но Атина твърди, че има право да ги разшири до 12 морски мили, международно признат стандарт. На свой ред Анкара предупреди Атина, че подобно разширяване би било формална причина за обявяване на война.

В същото време Турция не признава 10-милната въздушна зона на Гърция около островите, като се има предвид, че гръцкото въздушно пространство, подобно на териториалните води, е ограничено до шест морски мили. В резултат на това турски изтребители с оръжия на борда редовно нахлуват във въздушното пространство и района на полетна информация на съседна държава, без да предоставят план за полета, а Гърция вдига своите самолети, за да ги прихване. Всяка година има хиляди такива случаи.

„От една страна, инцидентът, който се случи вчера в Средиземно море, може да се класифицира като обикновена ситуация. Ако чужд самолет се приближава до границите на държава, тогава държавата може да го прихване, за да прецени с какво е свързан този заход и в същото време да го предупреди да се отдалечи от суверенното въздушно пространство. От друга страна, конфликтите между турци и гърци продължават отдавна, въпреки факта, че те са членове на НАТО ”, коментира докторът на военните науки Константин Сивков. Оценявайки военния потенциал на Турция и Гърция, експертът отбеляза, че турските сили със сигурност са в пъти по-мощни.

„По военен потенциал Турция се смята за втората армия на НАТО след САЩ. Гърция е в пъти по-слаба, но зад нея днес застава САЩ. Това се дължи на факта, че Турция следва свой собствен политически курс срещу интересите на САЩ. Ердоган, между другото, наскоро се оплака от разполагането на американски военни бази в Гърция. Той не смята, че те са необходими за сдържане на Русия“, каза Сивков.

„В същото време Щатите активно разпалват конфликти, за да запазят контрола над Европа. Те провокират страните към конфронтация и действат на принципа "разделяй и владей". Но това със сигурност отслабва НАТО като единен съюз. Очевидно е, че САЩ губят контрол над ситуацията в региона“, добави източникът.

На свой ред военният експерт Алексей Леонков припомни, че Гърция освен „беломорския спор“ има и други претенции към турските власти. „Гърция не харесва активната външна политика на Турция в Средиземно море. За целта Атина дори привлече Франция на своя страна, за да повлияе на турския лидер“, каза той.

„Въпреки това конфликтът може да пламне всеки момент. Освен това може да се изрази не само на ниво икономика или дипломация, но и с използване на военна сила, както беше през 1974 г. по време на кипърската криза“, смята събеседникът. „В същото време в тази ситуация има нюанс - и двете страни са част от НАТО. Алиансът трябва да изрази някаква позиция по отношение на случилото се и по някакъв начин да обуздае Анкара и Атина. Сега можем да кажем с увереност, че НАТО няма нужда от такава ескалация“, каза Леонков.

Що се отнася до съотношението на въоръжените сили на Гърция и Турция, експертът отбеляза, че „по отношение на числеността на армията, по отношение на броя на оръжията, военните превозни средства и бронираните машини, турската армия е два до три пъти по-голяма от гръцкият."

„По отношение на авиацията гърците са по-близки до турците: първите например имат 114 самолета F-16, а вторите – 158. В същото време Гърция разполага и със самолети „Мираж“ и „Рафал“, добавя източникът. „В същото време не бива да забравяме, че Турция редовно участва във въоръжени конфликти, тоест нейната армия се обучава на практика. А Гърция участва само в мироопазващата операция в Афганистан“, припомни Леонков.

Експертите отбелязват още, че в случай на въздушен бой гърците и турците няма да имат военно-технически затруднения да си нанесат удари по обекти. Така вместо системата за радарна идентификация на НАТО, те могат да използват данни от конвенционалното електронно разузнаване.

В същото време пълноценен военен конфликт между Гърция и Турция е възможен само при по-нататъшна деградация на институциите на НАТО, отслабване на ролята на САЩ на Балканите и най-активна външна политика на Анкара в Средиземноморието, заключават експертите.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com