/Поглед.инфо/ САЩ признаха зависимостта си от руското ядрено гориво. И кроят планове да я спрат. Това обаче е случай, когато дори американците не могат да си позволят да се отърват от руско гориво. Защо Съединените щати доведоха ядрената си индустрия до тежък упадък и каква роля изигра Русия през 90-те години?

САЩ признаха зависимостта си от руското ядрено гориво. И Белият дом разработва план за излизане от тази ситуация. Според “Блумбърг” САЩ планират да увеличат производството на обогатен уран в завод в Ню Мексико с 15% до 2027 г. Сега предприятието осигурява около една трета от нуждите на САЩ от обогатен уран. Освен това има изчисление за увеличаване на капацитета на завода “Уренко” в Европа. С тези стъпки САЩ смятат, че ще успеят да намалят зависимостта от Росатом в ядрената индустрия.

Ръководителят на “Центръс Енерджи” Дан Понеман обаче смята, че „неруското обогатяване не е достатъчно за осигуряване на световните реактори“. Близо 50% от световните доставки на ядрено гориво идват от Русия, което е „неудобна реалност за САЩ и Европа“, казва Понеман. Ако Западът не успее да изпълни плана си за увеличаване на производството на обогатен уран, тогава ще трябва да изключи реакторите без липсата на доставки на гориво от Русия. В същото време запасите от гориво ще стигнат само за 18 месеца.

„Преди време Съединените щати бяха лидер в ядрената енергия и заедно със Съветския съюз контролираха по-голямата част от обогатяването на уран и производството на ядрено гориво. Много ядрени проекти - например френския, японския, корейския - де факто израснаха от американския ядрен проект. Но през последните десетилетия американската ядрена индустрия много загуби позиции“, казва Сергей Кондратиев, заместник-ръководител на икономическия отдел в Института по енергетика и финанси.

Сега ядрената индустрия на САЩ е много зависима от вноса, както на уранов концентрат, така и на готово гориво. Според оценки на Световната ядрена асоциация, за работата на американските ядрени реактори са необходими 17 000 тона уран годишно. В същото време добивът на уран в САЩ миналата година възлиза на по-малко от 100 тона уран.

„Дълго време Щатите бяха едни от световните лидери в производството, но през последните години то намаля драстично. Сега САЩ не са нито в топ 10, нито дори в топ 15 на най-големите производители на уран. Всички суровини са вносни“, казва Кондратиев.

В САЩ функционира само един завод за обогатяване на уран в Ню Мексико, който принадлежи на европейския консорциум “Уренко” (Великобритания, Германия, Холандия).

„Ако натоварите максимално всички мощности, които сега са в Щатите, тогава те могат да осигурят гориво само за една трета от ядрените реактори в страната. Поради това те са принудени да внасят значителна част от готовото гориво от други страни, включително от “Уренко”, която доставя гориво за САЩ и от европейски заводи, и от “Росатом”“, казва Кондратиев.

Защо САЩ се превърнаха от лидер в ядрената индустрия в аутсайдер? Основната причина беше подписването на споразумението ХЕУ-ЛЕУ през февруари 1993 г. Това е междуправителствено споразумение между Руската федерация и Съединените щати за преработката на високообогатен оръжеен уран в нискообогатен уран - в гориво за американски атомни електроцентрали.

„Този договор всъщност не беше изгоден за руската страна, защото цената на нашето гориво беше ниска. Но, колкото и странно да звучи, именно този договор до голяма степен доведе до упадъка на самата американска индустрия. Американските атомни електроцентрали имат достъп до свръхевтино руско гориво, а местните производители започнаха да търпят загуби и да напуснат пазара“, казва Кондратиев. Ето защо в страната е останал само един завод, чийто капацитет сега Белият дом иска да увеличи с 15%.

Като цяло САЩ може да планират да разширят капацитета на този завод и да инвестират в още няколко затворени преди това завода. Това обаче не е толкова лесно дори с подкрепата на държавата.

Други страни също имат планове да увеличат многократно капацитета си за обогатяване на уран, като Китай и Франция.

„Въпреки това, ключовият проблем за цялата индустрия е, че текущото потребление на гориво вече е по-високо от производството. А разликата между производството и потреблението се покрива от руските запаси от оръжеен уран. Тази ситуация не се е развила от вчера, а продължава през последните две десетилетия и всеки знае за това. Беше трудно да се инвестира в нови производствени проекти, падна, така че търсенето беше покрито от руски резерви. Но резервите не са вечни“, казва Сергей Кондратиев.

Според него глобалният проблем е, че потреблението на ядрено гориво тепърва ще расте. Ако за петрола и газа на Запад правят прогнози за намаляване на търсенето им, то за ядреното гориво всички са сигурни в неговия ръст.

„През 2022-2023 г. видяхме тенденция, че повечето развити страни не са готови да се откажат от ядрения си проект. Германия отказа, а Белгия може да откаже. Други страни обаче - Великобритания, Франция, някои страни от Източна Европа, Чешката република и дори Швеция - казват, че биха искали да развиват ядрената енергетика точно по същия начин като Съединените щати. Големи планове за изграждане на атомни електроцентрали остават в Китай и Индия, както и в други развиващи се страни. Всичко това означава увеличаване на търсенето на ядрено гориво. Докато производството сега е доста ограничено “, казва заместник-ръководителят на икономическия отдел на Института по енергетика и финанси.

На пазара вече има недостиг на уранов концентрат. Критичната ситуация се доказва от факта, че ако Франция не успее да възобнови отношенията си с Нигер сега, тогава френската компания “Олаво” няма да може да намери съпоставимо количество уранов концентрат на пазара на същата цена, казва експертът. Нигер осигурява около 5% от световното производство на уран и “Орано” се намира тук. Но поради военния преврат в Нигер, доставките са прекъснати от юли.

„Може да възникне интересна ситуация, когато френските компании ще трябва да се обърнат към руски компании, а в бъдеще дори и към китайски компании, за да закупят готово ядрено гориво за своите атомни електроцентрали“, казва Кондратиев.

Всъщност САЩ също ще бъдат изправени пред същия проблем. Те нямат достъп до ресурси и намирането на този достъп до суровини ще бъде ключово предизвикателство за тях.

„Мисля, че Америка ще последва пътя на Франция, която миналата година започна активно да се опитва да установи връзки с Узбекистан, основен производител на уран. Но Узбекистан има дългосрочни отношения с “Росатом”. САЩ също ще се опитат да установят връзки с Казахстан“, отбелязва събеседникът. Второ, САЩ ще се опитат да възстановят собствения си капацитет за обогатяване на уран: изоставени през 2010 г. два проекта за обогатяване на уран.

Ако си представим, че САЩ намерят на пазара уранов концентрат, който не е на пазара, и върнат към живот две предприятия и запазят завода в Ню Мексико, тогава общо според експерта те ще могат да покрие до 75% от американското търсене на гориво. При оптимистичен сценарий това ще отнеме 5-10 години. Въпреки това САЩ няма да се отърват от вноса.

„Друга възможност е САЩ да преминат към доставки на гориво от Европа. Но това само ще създаде някакво привидно намаляване на зависимостта от Русия, защото ключовият проблем с достъпа до суровини ще остане. Европейците ще трябва да търсят ресурс някъде за себе си. И вече европейците ще трябва да се обърнат към Русия за гориво, просто защото пазарът на уран е така устроен. Малко са играчите, които имат и ресурси, и технологии. Следователно още дълги години САЩ ще са зависими от Русия. Това просто ще бъде или пряка зависимост, или косвена“, казва експертът.

„Дялът на Русия в световния пазар е 45%, тя не може да бъде премахната от този пазар. Въпросът дори не е в цената, която ще скочи в момента, а в това, че без Русия част от ядрените реактори в западния свят - Европа и САЩ - просто ще останат без гориво в бъдеще за няколко години ( след края на запасите им). Не мисля, че някой от западните политици е готов да предприеме такава санкционна стъпка срещу Русия“, убеден е Кондратиев. И смята статиите на “Блумбърг” за оттеглянето на САЩ от зависимостта от руското ядрено гориво по-скоро като политическа кампания.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?