/Поглед.инфо/ Председателят на Централната банка на Русия е свършила отлична работа по укрепването на рублата, признава посланикът на САЩ в Русия. След санкциите през февруари рублата рязко девалвира, което се очакваше. Никой обаче не можеше да си представи, че тогава ще удвои стойността си и ще стане най-добрата валута в света. Какво направи Русия необичайно, за да изненада толкова много западния свят?

„Председателят на Централната банка е изключително талантлив човек, тя се справи отлично с временното укрепване на рублата, може би дори прекомерно. Курсът на рублата е нараснал“, призна посланикът на САЩ в Русия Джон Съливан. Сега доларът и еврото се търгуват на Московската борса при 60–63 рубли при многогодишни минимуми, а в дните на въвеждането на санкциите курсът беше два пъти по-висок. По-рано Западът вече нарече руската валута най-добрата в света, защото никоя друга валута не успя да се засили спрямо долара тази година, особено толкова.

Припомняме, че на 28 февруари 2022 г. Централната банка неочаквано повиши лихвата до рекордните 20%. Това беше исторически максимум на основния лихвен процент. Но това не продължи дълго на ниво от 20%. Месец по-късно (8 април) Банката на Русия неочаквано обяви намаляване на основната лихва до 17% годишно. А миналата седмица той понижи ставката изцяло до 11%. Тази седмица в петък на планирана среща, както очакват експертите, Централната банка отново ще намали лихвения процент до 10% или дори до 9,5%, които бяха преди началото на специалната операция на Русия в Украйна и налагането на строги санкции от западните страни .

„Действията на Централната банка за бързо спиране на кризата на финансовия пазар през февруари-март 2022 г. наистина заслужават висока оценка“, съгласен е Владимир Евстифеев, ръководител на аналитичния отдел на банка „Зенит“.

„Банката на Русия се оказа в извънредна ситуация, но успя бързо да премахне недостига на ликвидност в банковата система и да предотврати масивно изтичане на рубли. Опитът от спешно увеличение на основния лихвен процент през 2014 г. доказа ефективността си, така че е използван и този път. Освен това блокирането на търговията с ценни книжа и въвеждането на мерки за ограничаване на движението на капитали позволиха на рублата бързо да възстанови позицията си, което доведе до по-слабо изразен инфлационен шок“, обяснява източникът.

Навремето Иран и Венецуела, срещу които също бяха наложени санкции от Запада, не можаха да спрат обезценяването на местните си валути.

„Основната разлика в действията на нашата централна банка от централните банки на Иран и Венецуела, които също са под санкции, е, че въведохме забрана за теглене на средства от нерезиденти. Те все още не могат да продават активите си и да изтеглят средства в чужбина. Това е ключово обяснение защо рублата показа такова укрепване“, казва Наталия Орлова, главен икономист в „Алфа Банк“.

След въвеждането на санкциите в Иран и Венецуела, продължава икономистът, имаше импулс за девалвация и чуждестранните притежатели на местни активи започнаха активно да ги продават и теглят средства извън страните. „Активното теглене на води до девалвация на местната валута. Но нямахме такъв бяг на чужд капитал, защото този капитал беше замразен “, обяснява Орлова.

Друг важен момент: централните банки на Иран и Венецуела започнаха активно да печатат пари (емисия). „Те финансираха бюджета на страната, а това е допълнителен фактор, който играе срещу местната валута“, обяснява Орлова.

Русия няма нужда да печата рубли. Защото скъпият нефт и газ – основните руски експортни стоки – помагат на бюджета да покаже рекордни печалби дори в условията на санкции и намаляване на износа на въглеводороди в количествено изражение. А отстъпката от 30% за руския петрол „Урал“ се компенсира от общото покачване на цената на барел в света. Русия продължава да попълва Фонда за национално благосъстояние - през май той нарасна с 1,5 трилиона рубли до 12,5 трилиона рубли (в долари с 42,8 милиарда до 197,7 милиарда долара). Бюджетът на Руската федерация също не изпитва проблеми: през април приходите му надвишиха разходите с почти 3 трилиона рубли. Това е рекорден бюджетен излишък в историята на страната.

В Русия в началото също се наблюдаваше рязко отслабване на рублата, но не развихме импулс за девалвация. „Централната банка с резките си действия спря навреме паниката на пазара. Но след това се намесиха икономически фактори, като 50% спад на вноса, което доведе до намаляване на търсенето на чуждестранна валута и укрепване на рублата. Сега регулаторът не прави нищо конкретно за укрепване на рублата“, продължава главният икономист на „Алфа Банк“.

Интересен е и опитът на Турция, която не е ударена от западните държави със санкции, но президентът на страната провежда икономически експеримент (резултатът от който е неуспешен за икономиката на страната). Миналата година местната централна банка понижи курса няколко пъти, след което девалвацията на турската лира само се ускори, въпреки че Ердоган очакваше различен ефект. През ноември местната валута показа най-големия срив от 20 години. Девалвацията доведе до ускоряване на инфлацията. Властите в страната обаче все още не възнамеряват да повишават основния лихвен процент, а напротив, целят да го намалят. Това обяви турският президент Тайип Ердоган на 6 юни. Междувременно официалната инфлация през май вече се очаква на ниво от 46-58%.

„Опитът на Турция показва, че класическата парична теория работи. Невъзможно е да се облекчи паричната политика пред лицето на нарастващата инфлация. Освен това Централната банка трябва да бъде възможно най-независима от правителството, за да се предотврати пристрастие при вземането на решения“, отбелязва Владимир Евстифеев.

Турската централна банка не е независима в решенията си, а изпълнява волята на Ердоган.

Що се отнася до рублата, от нея се очаква постепенно отслабване. Орлова очаква след възстановяване на вноса в Русия, което ще се случи през следващите месеци, търсенето на валута ще се повиши. В допълнение, рисковете от петролно ембарго се очертават на хоризонта, което също може в даден момент да намали предлагането на валута на пазара.

„Търговският баланс на хоризонта на втората половина на годината изглежда не толкова благоприятен за рублата, колкото беше през първата половина на годината“, казва Орлова.

Вносът в Русия ще се възстанови веднага щом компаниите намерят нови партньори и се осъществи логистичното пренастройване, което, разбира се, отнема време, добавя тя. Например вносителите могат да организират нови коридори за доставка на вносни стоки (включително паралелен внос) през Казахстан или Китай.

„Обменният курс на рублата вероятно ще отслабне постепенно към края на тази година. Възстановяването на дейността на вносителите трябва да доведе до увеличаване на търсенето на валута. Освен това постепенното облекчаване на мерките за капиталови ограничения ще намали предлагането на чуждестранна валута на вътрешния пазар“, отбелязва Евстифеев. В базовата прогноза банка „Зенит“ се очаква доларът да достигне 75 рубли до края на годината, а еврото да достигне 82 рубли. Институтът за икономическо прогнозиране на Руската академия на науките направи прогноза, че обменният курс ще бъде 76-78 рубли за долар през 2022-2025 г.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте  в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?