/Поглед.инфо/ Новият пакет от антируски санкции, подписан от американския президент Байдън, включва, наред с други неща, експулсирането на десет руски дипломати от Вашингтон. Тази стъпка само на пръв поглед изглежда като продължение на дългата верига от гонения, която Вашингтон практикува от години. Случващото се може да има далечни последици за цялата световна дипломатическа система.

Според някои съобщения „новият“ пакет от санкции се подготвя от администрацията на Тръмп и сега е изложен от президента Байдън по изключително демонстративен начин, въпреки че всъщност да не причиняват сериозни щети на Руската федерация. Разгледани бяха приблизително дузина възможни санкции, някои от които бяха предложени от Държавния департамент на САЩ. Американските медии твърдят, че е избран почти най-строгият вариант, макар че в действителност това да не е така.

В американската ценностна система се приема, че всичко, което се случва, трябва да сплаши Русия и да я направи по-сговорчива. Освен това санкциите трябва да имат окуражаващ ефект за американските съюзници в Европа, както и за Украйна и Грузия. Друго нещо е, че изобщо можеха да не налагат никакви санкции, разчитайки на среща с Владимир Путин на неутрална територия.

Разбира се, ще има отговор от Русия. Кой ще разберем малко по-късно, но американският посланик в Москва Джон Съливан напусна сградата на руското външно министерство в средата на деня в много мрачно настроение. По-рано той проведе неприятен разговор с Ушаков, съветник на президента на Руската федерация по външна политика.

През последните няколко години, когато епидемията от експулсиране се засили, Русия не предприе ответни действия само веднъж. В навечерието на Нова година през декември 2016 г. Барак Обама заповяда да се изгонят 36 руски дипломати със семействата им и не получи нищо в отговор. Смята се, че Москва е направила това по искане на предстоящия президент Доналд Тръмп. Може би това е така, тъй като Руската федерация беше готова да даде аванс на новата американска администрация, надявайки се на взаимност, каквато в крайна сметка не се случи.

Само през изминалата 2020 г. и настоящата 2021 г. служители на посолствата на Норвегия, Италия, България, Чехия, Словакия, Австрия, Колумбия бяха отпратени от Москва като част от симетричен отговор. Нещо повече, във всички случаи това бяха именно реципрочни експулсирания. Изключение беше януари 2021 г., когато служители на посолствата на Швеция, Полша и Германия бяха изгонени от Русия, които демонстративно участваха в незаконни улични акции в Москва и Санкт Петербург, тоест те наистина престъпиха дипломатическия си статут.

Освен това, още някои служители на чуждестранни посолства са напуснали Русия, но сякаш по собствена инициатива или след изтичане на периода на акредитация. Това са случаите, когато никой не иска силно да ескалира ситуацията.

Успоредно с това продължаваше т. нар. Консулска война, когато както САЩ, така и Руската федерация взаимно отказаха да издават визи за нови дипломати, пристигащи на мястото на заминалите, което просто физически намали броя на дипломатически апарат в приемащата държава.

Прессекретарят на руското външно министерство Мария Захарова заяви в четвъртък, че въпросът за ответните мерки "се разработва" и подробностите ще станат известни в близко бъдеще. Според най-тежкия сценарий можем да говорим за препоръка към посланик Джон Съливан да напусне Москва, което всъщност ще доведе до намаляване на нивото на дипломатически отношения до нивото на съветници-пратеници.

Само на пръв поглед изглежда като някаква игра на ума и жонглиране с абстрактни термини. В действителност посланикът е не само официален представител на държавата, но и личен представител на главата на тази държава, тоест на президента. На практика изчезването му води до забавяне на дипломатическите процедури и намаляване на нивото на обсъжданите въпроси, тъй като съветникът на пратеника просто няма правомощия да обсъжда, например, личната комуникация на държавните глави. Това, разбира се, не е разкъсване на дипломатически отношения, но например личната комуникация между държавните глави в такава ситуация ще бъде трудна, което ще доведе, по-специално, до усложняване на организацията на лична среща между Путин и Байдън.

Епидемията от експулсиране на дипломатически персонал (оставяйки извън скобите недоказаната им принадлежност към разузнавателната общност) започна със Съединените щати, а останалите западни страни само ги последваха. Това е неприятна тенденция, която може в бъдеще да разруши познатата дипломатическа система. Например такъв ефективен инструмент като многостранните конференции по конкретен проблем отдавна е потънал в забвение. И така например би било възможно отдавна да се реши проблемът в Либия. Не за един ден, разбира се, но в определено обозримо бъдеще.

Да, във Виенската конвенция има много архаизъм. Може би трябва да се преразгледа в светлината на новите реалности. Но ако вземете и започнете да преработвате всички установени дипломатически традиции в съвременността, можете да попаднете в непознат и напълно тъмен свят.

Всъщност унищожаването на познатата дипломатическа система вече е започнало. Например „изтласкването“ от дипломатическа собственост, особено от недвижими имоти, надхвърля всички рамки, известни на света на дипломацията - и това, отново, беше започнато от американците. Руският отговор под формата на конфискация на дачата в Серебряни Бор и склада на посолството, макар да изглеждаше симетричен, всъщност не беше критичен за работата на американското посолство в Москва. Те също бяха лишени от ведомствения си паркинг пред посолството на булевард “Новински”. Те така или иначе не го използват от 2001 г. насам. След това им беше позволено да поставят бетонни блокове там (кметството на Москва плати за това), тъй като американците се страхуваха от терористични атаки от ислямисти, използващи атентатори-самоубийци в коли.

Сега руските дипломати получиха 30 дни да напуснат територията на САЩ. В сравнение с изгонването на Обама, това е детска градина.

Освен това, преди ден се предполагаше, че експулсирането ще засегне не само персонала на посолството във Вашингтон, но и служителите на руската мисия в ООН в Ню Йорк, но това не се случи. По-рано американската страна беше много притеснена, че на нейна територия има две руски мисии едновременно , които не са свързани помежду си.

Освен това има служители на ООН - руски граждани, които не работят в мисията, а са наети служители в редица комитети на ООН, например в системата на мироопазващи операции. Преди няколко месеца някои от тях са започнали да се подготвят да напуснат превантивно територията на САЩ, без да чакат санкции и експулсиране. Това се дължи главно на факта, че съществуването на този пакет санкции, който предвижда експулсиране на дипломатически персонал, е известно от миналата година.

Може би в самите САЩ това, което се случва, се възприема като нещо естествено. Но отвъд техните граници - включително в Европа - дипломатическите демарши започват да наподобяват последователното разрушаване на прилично функционираща система за комуникация между великите сили. Ако дипломатическите мисии станат не толкова инструмент на външната политика, колкото обект на тормоз, каква тогава остава ролята на традиционната дипломация в съвременния свят?

Това, което се случва с подаването на САЩ в световната дипломация сега, е глупост. Това отменя не толкова Виенската конвенция, колкото самия дух на дипломатическа работа. Всички външнополитически дейности са изградени върху традиции и конвенции.

Те се съгласиха неофициално, че може да бъде определен максимален брой посолства, така че те да не растат експоненциално. Да речем 775 души. И ако прогонвате някого, моля, покажете на тези хора конкретни доказателства за нарушения на техния дипломатически статут. Изпращането на някого на основата на „не го харесваме“ или „вероятно е разузнавач“ е погрешно. “Сгащили” сте го - тогава го изпратете. Така поне беше по време на най-мрачните времена на Студената война. Ето защо контраразузнаването, особено в СССР, внимателно планира операции за “сгащване“ на всички, които имат дипломатически статут.

С други думи, пред нас стои чисто вътрешнополитическо решение на Вашингтон, което е било подготвяно дълго време, но е прието точно сега на най-неподходящото време за възможни опити за възстановяване на нормалните отношения между двете страни. Странното поведение на президента Байдън не обяснява напълно това решение. Може би сме изправени пред ситуация, в която най-влиятелната държава в света се управлява от „колективен президент“. Това означава, че подобни ексцесии могат да се проявят и в бъдеще.

Превод: В. Сергеев