/Поглед.инфо/ Цикличността на политическата система е неизбежна.
През цялата история винаги е имало глобална еволюция на различните политически партии - "Популистката партия", "Прогресивната партия", "Партията на грийнбекерите". И всички те са направили дълбоко вкоренени промени в това, което днес републиканците и демократите представляват.

По време на пълен политически и социален хаос, страната търпи президент, който върви срещу нормите и проповядва агресивна реторика, която му е спечелила силна политическа подкрепа.

От другата страна на политическия спектър, в Демократическата партия също има ера на поляризация, при която крайнолявата и радикална идеология се сблъсква с представителството на демократическата президентска двойка.

Америка е във време на политическа несигурност, когато Тръмп прегръща популизма, а прогресивните идеи като че ли подсилват Демократическата партия.

Въпросът е дали тези модерни и нови корени, ще надживеят настоящия политически цикъл?

Републиканската партия и популизмът

Президентството на Доналд Тръмп досега беше вихър от неочаквани изказвания, преувеличени обещания и популистка реторика, която му позволи да си спечели дълбоката лоялност на около една трета от американците.

Убедителността му е впечатляваща, особено сред белите гласоподаватели, тъй като както самият той се хвали, че говори от името на обикновените хора, които са срещу настоящата политическа система.

Лозунгът "Да направим Америка велика отново" на Тръмп обещаваше да пренапише настоящите политически наръчници, а симпатизантите му вярваха, че системата е напълно неспособна за промяна и реформа. Президентът обеща, че ще спаси Америка и ще я върне за по-добро към това, което е била някога.

Тръмп обеща да ограничи имиграцията, да насърчи стоките произведени в Америка, да заеме изолационистка политика спрямо чуждите държави и съюзници, да премахне лобистите и специалните интереси, да разпали невиждана икономическа мощ, да приоритизира законността и реда, да намали данъците на бизнеса и богатите.

Той обеща, че ще "спаси деня" и ще "оправи всичко и ще започне широкомащабни реформи, пресушавайки блатото", твърди професорът политолок Анди Хира от университета "Саймън Фрейзър".

Това по принцип правят популистките лидери - вмъкват се и поправят щетите, за да оправдаят нуждите и гнева на големи групи хора, без да имат специфична платформа. Те използват реторика, която насърчава гнева, пускат нелепи конспиративни теории, осмиват експертите и подкрепят национализма.

"Популистите са само срещу системата, но не са за нищо конкретно, както се вижда в непрекъснато променящите се послания, стратегии и обкръжение на Тръмп", твърди проф. Хира.

Исторически неизбежно е обаче, да се появи популистко движение, тъй като различните политически и социални епохи се нуждаят от разнообразни неща от политическите партии.

От "Незнаещите нищо" в средата на 19-ти век, които отхвърлят имигрантите и католиците, през Чаената партия в 21-ви век, която стана генератор на конспиративни теории, изблиците на популизъм са естествени.

Въпреки надутата като балон платформа на Тръмп, която може да гръмне всеки момент, ако той не бъде избран през ноември, наистина победите на републиканците са масивни. Лидерът на мнозинството в Сената Мич Макконъл заяви, че 2017-та е "най-добрата година за консерваторите" за последните три десетилетия. Самият Тръмп сам заяви, че е "постигнал повече за последните пет години, отколкото..... за последните петдесет".

Вдъхновяващото умение на Тръмп да убеждава и да се харесва на големи групи от недоволни хора, които теоретично са против настоящата система, му позволи да генерира лоялни поддръжници.

Но, както историята показва, популизмът е движение, а не промяна. Вълните на популизъм са неизбежни, тъй като политическите партии се развиват, а нуждите на американските се трансформират. Популистките вълни обаче, неизбежно се провалят, защото популистите просто "не знаят как да управляват", пише проф. Хира.

Въпреки, че съществува сега, страната е във фаза на политически цикъл, който е толкова поляризиран, но все пак когато гневът и фрустрациите на американците затихнат, ще се появи по-традиционен и умерен политик.

Демократите и прогресивното движение

Когато сенаторът Бърни Сандърс се кандидатира за президент през 2016 и 2020 г., той не само представляваше Демократическата партия, но и прогресивизмът, който е нахлул в съвременната американска политика.

Както Сандърс, така и сенатор Елизабет Уорън - също бивш демократически кандидат-президент, отстояват прогресивната идеология, която подкрепя безплатно висше образование, премахване на студентските дългове и на Електоралната колегия, Здравеопазване за всички и увеличаване на данъците за богатите.

Въпреки, че Сандърс се оттегли от надпреварата още през април, все още има голям брой прогресивни победи, на които Демократическата партия стана свидетел през последните две години или повече.

Членове на прогресивния "Отряд" в Камарата включват представителите Александрия Окасио-Кортез, Илхан Омар и Рашида Тлайб, които успешно победиха в собствените си изборни надпревари.

Други прогресивни като Джамал Боуман и Мондеър Джоунс в Ню Йорк, Кори Буш в Мисури, Мари Нюман в Илинойс и Кара Естман в Небраска, успяха да получат номинациите в окръзите си, с което сигнализират дори по-голямо и силно крайноляво движение. Тази година от "какво можеше да се случи" се превръща в "какво може да бъде", докато се създава нова пътна политическа карта, както пишат от The New York Times.

Прогресивните победи сигнализират не само движение, но и една ера на реформи вътре в Демократическата партия.

Има разбира се и препятствия и предизвикателства, пред каквито прогресивистите са се изправяли в историята си, имайки предвид голямата загуба на техния лидер Бърни Сандърс на два пъти.

Някои прогресивни кандидати наскоро бяха прегазени от по-центристки настроени демократи, включително и при последното разочароващо състезание в Масачузец, където Алекс Морс, кметът на Холйоке, който бе подкрепен от Окасио-Кортез, не успя да победи силния представител Ричард Нийл.

Джесика Киснерос в Тексас загуби от друг демократи, въпреки високата си позиция сред "Демократи за справедливост" - прогресивна група, която подкрепяше кампанията на Сандърс и продължава да агитира прогресивните идеали.

Прогресивните загуби свидетелстват, че макар и настроенията да са горещи, голяма част от сините щати не искат драматично, крайноляво представителство.

Някои демократи си мислят, че движението е създадено заради популистката реторика на Тръмп, което принуждава екстремистката фракция на Демократическата партия да започне да пръска лъжи на другия край на политическия спектър.

Прогресивизмът очевидно съществува и се подкрепя от по-младите демократи, но идеалите му бяха отхвърлени на два пъти през последните президентски избори, тъй като по-умерени кандидати бяха избрани за да представляват идеологията и възгледите на партията.

Най-вероятно популизмът и прогресивизмът няма да оцелеят повече от няколко години. В историята никога не са го правили, тъй че ще бъде интересно да видим какви идеологически кандидати ще се състезават през 2024-та, както и кои модерни идеи от движенията на Тръмп от едната страна, и Сандърс - Кортез от другата ще оцелеят на следващите избори.

Превод: СМ