/Поглед.инфо/ Това, което се случва сега в САЩ , вече се нарича “схватка над гроба”, победата, която е дори по-важна от резултатите на президентските избори. В петък почина един от двамата съдии на Върховния съд Рут Гинзбург. От това кой ще заеме мястото ѝ зависи как ще се движи Америка - към консерватизъм или либерализъм. Битката около този въпрос е толкова гореща, че заплашва да погребе политическата система на страната.

В САЩ правото е прецедентно. Затова присъдите на съдиите формират реалността - правната, политическата, дори хуманитарната, а от решенията на Върховния съд като висша съдебна инстанция зависят най-важните ценностни въпроси.

Например, присъдата по делото “Ро срещу Уайд” довежда до легализацията на абортите. Също така с решение на ВС на цялата територия на САЩ започват да се сключват гей-бракове.

А в случай на неопределен резултат от гласуването на президентските избори през ноември, именно Върховният съд ще вземе съдебното решение за победителя (както става през 2000 г. при сблъсъка между Буш-младши и Алберт Гор).

Именно затова е толкова важно какви са тези девет съдии и към какви възгледи се придържат - либерални или консервативни. И трябва да се разбере, че съдиите се назначават (по предложение на президента и с одобрението на Сената) пожизнено: те, разбира се, може да се оттеглят и сами, но обикновено напускат поста си с краката напред. След това действащият президент (ако Сенатът му е в джоба) назначава нов, идеологически близък до него съдия.

Сега, когато в САЩ се води не война, а истинско меле по ценностните въпроси, на Тръмп “му провървя” - на страната му застана самата Смърт.

Рут Гинзбург стана вече третият съдия, който излезе от Върховния съд по време на мандата му (последният президент, назначил три пъти съдии, е Рейгън, но това му отнема не четири, а осем години управление).

Първият път Тръмп постави на мястото убеден консерватор. Втори път убеден консерватор на мястото на умерен консерватор. И сега получи възможност да постави убеден консерватор на мястото на либерал. След това от девет съдии ще останат само трима либерали: Соня Сотомайър, Елена Кейгън и Стивън Брайър. При това последният, назначен по времената на Бил Клинтън, вече е на 82 години

Ето защо демократите така се надяваха, че Рут Гинзбург, у която откриха рак, заедно с Брайър ще доживее “след Тръмп”, тоест поне до януари 2021 година, когато ще се проведе встъпването на президента в длъжност. Но Гинзбург не доживя и демократите трябва да се сражават Тръмп да не назначи свой човек във Върховния съд. Ако назначи, то дори при поражение на изборите през ноември, консервативните ценности ще живеят в присъдите на съдиите най-малко още няколко избирателни цикли. Възрастта на най-стария от “консервативните” съдии - Кларънс Томас, назначен още при Джордж Буш-старши, е едва 72 години.

Сила или съвест

Сражението ще бъде отчаяно. Експертите предсказват, че битките ще бъдат дори по-жестоки, отколкото есента на 2018 година, когато Тръмп назначи крайния консерватор Брет Кавано на мястото на умерения консерватор Антъни Кенеди. Тогава американските либерали изляха кофи помия върху Кавано. В това число да провалят неговото назначение чрез обвинения в изнасилване (които в последствие не се потвърдиха) .

Засега демократите предлагат на Тръмп да се разберат спокойно. Те смятат, че смяната на Гинзбург трябва да бъде назначена от новия състав на Сената и от новия президент, тези, които бъдат избрани през ноември 2020 година и да встъпят в длъжност през януари 2021 година. Демократите имат морално право да искат това. Когато през 2016 година умира консервативния съдия Антъни Скалия, контролираният от републиканците Сенат се отказва да разглежда кандидатурата на Обама, съдия Мерика Гарланд, пояснявайки, че до изборите има едва девет месеца. В крайна сметка заместникът на Скалия е назначен от Тръмп - същият многострадален Кавано.

Кандидат-президентът на демократите Джо Байдън вече призова републиканците “да постъпят по съвест” и да не назначават свой кандидат на мястото на Рут Гинзбург.

Републиканците, в лицето на председателя на мнозинството в Сената Мич Макконъл отговарят, че тогавашното забавяне е логично, защото Белият дом (издигащ кандидата) и Сенатът (одобряващ го) се контролират от различни партии, а сега и двете институции са контролирани от една. “От 1880 година нито един Сенат не утвърждава кандидат-съдия във Върховния съд, предложен от президента от противоположната партия в предизборна година”, уверява Макконъл.

Освен това, както отбелязва сенатор Тед Круз, някои президенти забавят издигането на своя кандидат вече след изборите, но преди встъпването на новия президент през януари следващата година. При това осем съдии във Върховния съд в период на избори води до риск в случай на проблем съдът да не може да приеме решение с мнозинство.

Тръмп е съгласен с партията си, той смята, че “дългът на републиканците като победители” е да назначи нов съдия. Президентът обещава още тази седмица да издигне свой кандидат и такъв (предвид проблемите на Тръмп с жената избирател) ще бъде жена.

Като основни кандидати медиите сочат католичката Ейми Барет от Чикаго (майка на пет деца, възпитаваща две приемни. Истински борец за консервативните ценности) и католичката от Куба Барбара Лагоа от Атланта. Тя е малко по-малко консервативна, но може да помогне на Тръмп да получи гласа на кубинците за важния за него щат Флорида. Ако от 53 републиканци в Сената поне 51 гласуват “за”, въпросът ще бъде закрит.

Как се убива душата

Демократите няма да се примирят с поражение и обещават мъст. “Мич Макконъл вярва, че битката е приключила. Но той не разбира, че борбата тепърва започва”, заплашва сенаторът-демократ Елизабет Уорън. Може да си представим накъде ще потече битката.

“Демократите нямат правните възможности да се торпилира решението на Тръмп, но те могат да използват политически заплахи. Например, в случай на победа в борбата за Сенат и Белия дом те могат да променят регламента на сената и да го отменят с филибъстър”, коментира преподавателят в американския университет “Рютгерс” Сергей Костаев.

Филибъстърът е законен метод да се провали всеки законопроект в Сената. Според регламента всеки сенатор има право да говори на слушанията колкото смята за нужно. Затова сенаторите от партията в малцинство излизат на трибуната и започват да четат Библията, текстовете на различните закони, художествена литература, тоест - просто проточват времето, ограничено единствено от тяхната издръжливост. Рекордът за такава реч е поставен на 28 август 1957 година от сенатора от Южна Каролина Стром Търмънд - той се пени 24 часа и 18 минути.

След него право на реч има друг сенатор - и така до безкрай. Закриване на изслушването е възможно с гласовете на 60 сенатора, но рядко някоя от партиите има толкова умерено мнозинство. “Затова и в последните години филибъстърът не се използва на практика. Достатъчно е само да се заплаши с използването му, след което мнозинството обикновено се отказва от законопроекта”, пояснява Костяев.

Редица експерти наричат филибъстъра “душа на Сената”, която сдържа партията на мнозинството от приемане на радикални решения и запазва най-важния принцип на американската политика. А именно - самото отчитане на мнението на малцинството, което принуждава партиите да си сътрудничат и пази политическата система на САЩ от постоянни кризи заради това, че едната партия, например, контролира Конгреса, а друга Белия дом. Без този принцип ще започне истинска узурпация на властта.

Например, при отмяна на филибъстъра демократите ще могат да решат въпроса с доминирането във Върховния съд на консерваторите за сметка на увеличаването на броя съдии, които “ще доназначи” до нужното количество президента Джо Байдън (нали в конституцията не се говори за това, че тези съдии трябва да са именно девет и Франклин Рузвелт на времето иска да добави към тях още шест).

Може да се отиде още по-напред, например, да се даде статут на щат на столичния окръг Колумбия или на Пуерто Рико - либерални региони, които ще дадат на демократите автоматично четирима допълнителни сенатори. Предвид това, че в Сената мнозинството на едната партия над другата обикновено е няколко гласа, това рязко ще повиши шансовете за постоянен контрол на демократите над горната камара на парламента.

Тази заплаха е напълно реална, нали за изменянето на регламента на Сената ( и последвалата отмяна на филибъстъра с всичко произтичащо) на демократите ще е нужно ноември да завоюват просто мнозинство. Според социологическите проучване най-вероятно ще си го получат.

Но ако демократите наистина поемат по този път, то ще ударят не по републиканците, а по цялата политическа система на САЩ. Ще срутят изпод нея носещата стена, ще задълбочат вътрешнополитическия конфликт (който не е свързан с Тръмп, а с общата идейна радикализация и на двете партии, превърнала ги от партньори във врагове).

Американците прекрасно разбират какво ще се случи с държава, където разклоненията на властта воюват помежду си. Те сами са стимулирали подобни сблъсъци в страните от третия свят, а сега сами рискуват да станат подобна страна.

Превод: В. Сергеев