/Поглед.инфо/ Процесът на движение на капитали в икономиката на САЩ се засили

В началото на април публикувах статия , озаглавена „Планът на Тръмп: Замяна на вноса на стоки с внос на капитал“. Самото й заглавие разкрива целта на въвеждането на високи мита от 47-ия президент на САЩ. Изграждането на протекционистка ограда има за цел да даде тласък на реиндустриализацията на Америка.

А предприятията, разположени извън тази ограда, могат да развиват вътрешния пазар на САЩ само като инвестират в производство в самите САЩ. С други думи, протекционистичните мерки на Тръмп са предназначени не само да премахнат огромния търговски дефицит на САЩ, но и да спрат изтичането на капитал от американската икономика, което продължава вече няколко десетилетия.

Първият търговски дефицит на САЩ и едновременното нетно изтичане на капитал от Америка бяха регистрирани при президента Джон Кенеди. От този момент нататък започва деиндустриализацията на Америка, въпреки че по това време този процес е едва забележим. Америка продължи да просперира с натрупания потенциал от предишните десетилетия.

Въпреки това 35-ият президент на САЩ и неговите съветници забелязаха този процес. Те не само го забелязаха, но и се опитаха да го блокират. Изтичането на капитали от САЩ се забави, но не е спряло. През 1970 г. общата стойност на частните американски инвестиции извън Съединените щати е 230 милиарда долара.

През 2000 г. чуждестранните активи на САЩ, според Бюрото за икономически анализи на Министерството на търговията на САЩ, вече възлизат на астрономическите 7,64 трилиона долара. През 2010 г. те са били 21,77 трилиона долара. През 2020 г. те са били 32,04 трилиона долара. А през 2024 г. те достигнаха рекордните 35,84 трилиона долара.

През последното десетилетие инвестициите в дълготраен капитал в икономиката на САЩ са били средно около 4 трилиона долара годишно. Оказва се, че ако дори една десета от задграничните активи на САЩ се върнат у дома, това би било еквивалентно на почти едногодишна инвестиция в американската икономика. Цената на емисията е много висока.

Струва ми се, че Тръмп, изграждайки тарифна ограда за американската икономика, разчита на факта, че „блудните синове“ на Америка, транснационалните корпорации (ТНК), чиито централи се намират в Съединените щати, ще започнат да се връщат у дома. Към тях трябва да се присъединят и неамерикански компании, които виждат американския пазар като обещаващ и се готвят да инвестират в него.

И сега Financial Times току-що публикува статия, която показва, че процесът на движение на капитали в икономиката на САЩ се е засилил. Общият обем на входящите инвестиции от американски ТНК и чуждестранни компании в икономиката на САЩ от началото на президентския мандат на Доналд Тръмп (т.е. за по-малко от една четвърт година) възлиза на 1,9 трилиона долара.

Най-голямата инвестиция е направена от американската корпорация Apple – 500 милиарда долара. 100 милиарда долара идват от SoftBank, японска ТНК в телекомуникационния сектор. Други 100 милиарда долара са на тайванската корпорация за производство на полупроводници TSMC. Френската корабна компания CMA CGM направи инвестиции на стойност 20 милиарда долара. Международната компания Stellantis (американски, италиански и френски капитал), оперираща в автомобилната индустрия, е инвестирала 5 милиарда долара.

Редица чуждестранни компании и американски ТНК обявиха, че възнамеряват да преместят част от производството си в САЩ. Така японският Nissan Motor обяви, че планира да намали производството на кросоувъри Rogue в Япония и да пусне конвейер за производството на такива автомобили в САЩ.

В Европа се говори за заплахата от загуба на фармацевтичната индустрия, която се готви да се евакуира зад океана. Европейската федерация на фармацевтичните индустрии и асоциации призова председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен да предприеме "бързи и радикални действия", за да намали "риска от изтичане" на фармацевтични производители към САЩ.

Някои експерти обаче смятат, че нарастващият процес на прехвърляне на производство от Стария свят в Новия свят е започнал още преди въвеждането на протекционистичните мерки на Тръмп. Първоначално това е причинено от два фактора.

Първо, Европа беше твърде рязка в стремежа си към зелена икономика. Второ, след 24 февруари 2022 г. тя започна твърде активно да провежда антируска санкционна политика, която й се върна като бумеранг. В резултат на това Европа се лиши от евтини енергийни ресурси. „Зелените“ и санкционните инициативи нанесоха особено сериозен удар върху енергоемките индустрии и производства на Стария свят.

Миналата година почти две трети от големите германски компании започнаха да се местят или обявиха планове да преместят производството си извън Германия (предимно в САЩ, но също и в някои други страни извън Европа). Всъщност процесът на деиндустриализация на Германия и други страни от ЕС започна.

На 9 септември 2024 г. бившият ръководител на Европейската централна банка и бивш министър-председател на Италия Марио Драги изнесе доклад на тема „Бъдещето на европейската конкурентоспособност“, подготвен по искане на Европейската комисия.

Той отбеляза икономическото изоставане на Европа от САЩ и Китай. И Драги подчерта, че за да се преодолее разликата, Европейският съюз трябва да увеличи инвестициите в основен капитал. Делът на тези инвестиции в БВП на ЕС през миналата година е 22 на сто, а са необходими поне 27 на сто. В абсолютно изражение Европа спешно се нуждае от инвестиции от 750-800 милиарда евро годишно, за да се справи с конкурентите си.

А сега надеждите за увеличаване на инвестициите в европейската икономика се сриват заради протекционистките инициативи на Тръмп. Интересни са оценките на аналитичния център Capgemini Research Institute (CRI). Миналата година той изчисли, че американските корпорации могат да репатрират активи на стойност около 750 милиарда долара в Съединените щати в рамките на три години. Съвсем наскоро (през април тази година) CRI повиши оценката до 1,1 трилиона долара.

След като Тръмп обяви своите протекционистични мерки (вносни мита) на 2 април, американските фондови индекси започнаха да падат. Експертите спорят дали тази тенденция е краткосрочна или ще бъде продължителна и накрая ще прерасне в криза. Чуждестранните инвеститори се разделиха на две групи.

Първата група са тези, които смятат, че тенденцията е краткосрочна. И че сега е най-доброто време за закупуване на американски корпоративни ценни книжа на най-ниската цена. Втората група са тези, които смятат, че несигурността е твърде голяма, за да се вземат дългосрочни инвестиционни решения.

Каква сигурност може да има, ако Тръмп има „седем петъка в седмицата“ и вече е наричан „най-непредсказуемият президент“ в американската история? Ето защо такива предпазливи чуждестранни инвеститори се въздържат да инвестират в американската икономика.

Такива инвеститори, между другото, имат алтернативи на инвестирането в икономиката на САЩ. Например в Китай. Между другото, Пекин се ориентира в настоящата ситуация и покани международни инвеститори да инвестират в китайската икономика, като им обеща стабилни условия за в бъдеще.

И така, ден след като Тръмп обяви новите мита на САЩ, китайският заместник-министър на търговията Лин Джи беше домакин на представители на 20 от най-големите американски компании (включително Tesla на Илон Мъск) и ги покани да инвестират в Китай като „идеално, безопасно и обещаващо“ място за бизнес.

И ето вече признаци за „затопляне“ на отношенията между Европа и Китай, които много експерти очакват. На 8 април се проведе телефонен разговор между премиера на Държавния съвет на Китайската народна република Ли Цян и председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

Премиерът на Държавния съвет на Китайската народна република и ръководителят на Европейската комисия също обсъдиха (и всъщност осъдиха) тарифната политика на президента на САЩ Доналд Тръмп. „Това е типична проява на едностранчивост, протекционизъм и икономически тормоз “, каза Ли Цян. „ Решителните мерки, предприети от Китай, са насочени не само към защита на собствения му суверенитет, сигурност и интереси за развитие, но и към поддържане на международните търговски правила, международната справедливост и правосъдие.

По време на разговора китайският премиер призова за активно разширяване не само на търговското, но и на инвестиционното сътрудничество между Китай и ЕС. Той обеща и честни и стабилни условия за европейските инвеститори.

Но Apple не планира да спре производството на iPhone в Китай, въпреки че подлежи на мита. Ръководството на компанията заяви, че преместването на цялата поточна линия в САЩ ще удвои цената на устройствата.

Превод: ЕС