/Поглед.инфо/ Централното разузнавателно управление (ЦИА, англ. Central Intelligence Agency) е агенция на Федералното правителство на Съединените американски щати, чиято основна функция е събирането и анализирането на информация за дейността на чужди правителства, организации и граждани. ЦРУ е основната външна разузнавателна агенция на Съединените щати.

По време на Втората световна война, по указание на президента Рузвелт, е създадена първата разузнавателна организация в историята на САЩ, Службата за стратегически услуги (OSS). След войната президентът Труман разпуска OSS, но, осъзнавайки необходимостта от систематизиране на разузнавателната работа, която преди това е била извършена от армейските отдели, той издава директива през 1946 г. за създаване на Национална служба за разузнаване.

На следващата година Конгресът на САЩ реши да централизира цялата разузнавателна работа в една организация. И след като президентът Труман подписва Закона за националната сигурност, на 18 септември 1947 г. е официално създадено Централното разузнавателно управление, подчинено на Съвета за национална сигурност. Контраадмирал Роско Хиленкотер стана първият директор на ЦРУ.

Почти от първия ден на своето съществуване Дирекцията беше заета с провеждането на специални операции, които понякога достигаха мащаба на истински военни операции. Освен това дейността на ЦРУ се основава на две важни директиви: операциите трябва да бъдат секретни и да се извършват по такъв начин, че правителството да може да отрече участието си в тях.

С течение на времето обаче много от тайните операции на ЦРУ стават известни на широката общественост. Съединените щати са се намесвали пряко и непряко в избори в различни страни от десетилетия. И има много факти и доказателства за това.

Така в интервю за The New York Times бившият служител на ЦРУ Стивън Хол, който се пенсионира през 2015 г. след 30 години работа в разузнаването, говори за много интересни неща. Според него „абсолютно” през цялата история на съществуването си (от 1947 г. – бел. ред.), ЦРУ е извършвало операции за влияние върху изборите. И ученият Дон Левин от университета Карнеги - Мелън в Питсбърг, Пенсилвания, създаде база данни, посветена на опитите на САЩ да повлияят на резултатите от различни избори през десетилетията.

По резултатите от неговото изследване, от 1946 г. до 2000 г. САЩ са се намесвали в изборния процес на други държави 81 пъти. В същото време списъкът не включва случаите на подкрепа и организиране на военни преврати, например в Чили през 1973 г.

По данните на Левин, от 81 случая на американска намеса в чужди избори 59 са били успешни.“Около една трета от всички намеси са били открити, две трети са били тайни. С други думи, избирателите, за които беше предназначено всичко, не знаеха нищо“, каза Дон Левин в интервю за американската радиостанция National Public Radio. ЦРУ често действаше чрез скрита икономическа подкрепа за кандидати или партии или чрез изпращане на консултанти на предизборните кампании.

Първият път, когато американското разузнаване се намесва в работите на друга държава, е регистрирано по време на италианските избори през април 1948 г. Ако не беше ЦРУ, италианската комунистическа партия щеше да спечели тези избори със съкрушителна победа.

Оттогава, когато възникнеше възможност комунистически или ляв алианс да спечели избори, Съединените щати заплашваха да прекратят плана Маршал, за да предотвратят това да се случи. Агентът на ЦРУ Марк Уайът, който почина през 2006 г., каза пред CNN в средата на 90-те години: „Имахме торби с пари, които доставяхме на избрани политици, за да покрием техните политически разходи, плакати и брошури.“

Добрата традиция да се „наглеждат“ европейските „подопечни“ продължи и през следващите години. Вижте само скандала с Агенцията за национална сигурност (NSA), уловен в „подслушване“ на преговорите между бившия генерален секретар на ООН Бан Ки Мун и германския канцлер Ангела Меркел, както и разговори на други световни лидери – израелският премиер Бенямин Нетаняху, бившият френски президент Никола Саркози и бившият италиански премиер Силвио Берлускони. Но въпреки резонанса на разобличителните факти, никой не започна да налага ограничения и още повече санкции срещу Съединените щати.

Междувременно данните, получени от американски шпиони, могат да бъдат използвани в различни разузнавателни операции, които вече споменатият Дон Левин нарича „мръсни трикове“. Например, те могат да организират „изтичане“ на информация, вредна за някой от политиците. Както преди изборите в Никарагуа през 1990 г. Тогава ЦРУ „изпусна“ информация в пресата за предполагаемата корупция на тогавашния президент социалист Даниел Ортега. Ортега загуби тези избори.

И когато югославският президент Слободан Милошевич се бореше за преизбиране през 2000 г., американските разузнавателни служби, в сътрудничество с Държавния департамент и редица „неправителствени“ организации, просто пречупиха общественото мнение в страната в полза на своя кандидат Воислав Кощуница.

През август 2000 г. САЩ откриха специален офис в Будапеща за подпомагане на опозиционните партии в Югославия. Сред персонала на офиса имаше около 30 специалисти по психологическа и информационна война. Членове на опозиционната студентска група „Отпор“ бяха поканени на специални десетдневни курсове, организирани в американските посолства в България и Румъния.

Самата кампания беше придружена от безпрецедентен натиск върху общественото мнение чрез пресата - американски служители призоваха опозиционните югославски медии "да не се тревожат колко харчат", т.к. още повече пари са на път. Веднага след изборите, Конгресът на САЩ одобри с явно гласуване допълнително финансиране в размер на 105 милиона долара за югославските десни партии и медии.

Воислав Кощуница спечели с 48% от гласовете, малко по-малко от 50%, необходими за победа на първия тур. Президентът Милошевич беше зад него с 10 процента. Вторият кръг беше насрочен за 8 октомври. Но така и не се състоя. Вместо гласуване в страната започна „кадифена революция“, главните действащи лица на която бяха младежите от „Отпор“, започнаха погроми и последва оставката на правителството.

И Кощуница стана, макар и неизбран, държавен глава. Говорителят на Държавния департамент на САЩ Уилям Монтгомъри отбеляза по това време: „Рядко толкова много огън, енергия, ентусиазъм, пари, каквото и да е, са били изливани в нещо като в Сърбия преди Милошевич да си отиде.“

Има много примери за американска намеса в избори в други страни. Сега обаче стана ясно, че подобни стъпки ще бъдат предприети от американските власти и в бъдеще, а американците ще действат изключително цинично. Бившият шеф на Агенцията за национална сигурност Джеймс Робърт Клапър младши изясни това по време на изслушване в Сената през май тази година: „Когато се опитваме да повлияем на изборите в други страни или дори когато искаме да свалим друго правителство, ние го правим.“ в интерес на гражданите на тези страни“.

Както писа в това отношение испаноезичният новинарски сайт Rebelion: Много правителства по света нямат смелостта да признаят факта за такова нахлуване от която и да е друга нация, силна или слаба, голяма или малка, богата или бедна, във вътрешните работи на страната си. И все пак Съединените щати имат дълга история на злоупотреби с власт както срещу своите врагове, така и срещу своите съюзници.

„Но когато Вашингтон излезе и осъди намесата на която и да е държава в нейните изборни дела, това е просто обидно за човешкия ум и срамно от всяка гледна точка“, се казва в публикацията.

Превод: ЕС

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?