/Поглед.инфо/ Отново и отново си спомням фразата от класиката „Понякога четеш бележка във вестник и се учудваш невероятно“. Вярно, класиката означава съветски вестници. Но американските вестници, тоест издаваните не при тоталитаризма, а при свободата и демокрацията, могат да предизвикат не по-малка изненада.

“Уолстрийт Джърнъл” разказва за публична лекция, изнесена от заместник-директора на Централното разузнавателно управление на САЩ Дейвид Марлоу в мозъчния тръст на университета “Джордж Мейсън” (Вирджиния). Заместник-директорът каза, че службата му е „отворена за сътрудничество и търси по целия свят руснаци, които са недоволни от спецоперацията в Украйна“. “Сега е добър момент да търсене, защото президентът Путин допусна грешки в кампанията си в Украйна, отваряйки нови възможности за набиране на персонал за западните разузнавателни агенции сред антивоенно настроените руснаци”, допълни той.

Според Марлоу ЦРУ се интересува предимно от "военните, ръководителите, олигарсите", което е естествено. Всяка специална служба винаги се интересува от големите риби. Но, между другото, мрежата ще бъде широко разпръсната - все пак ЦРУ възнамерява да търси потенциални руски агенти "по целия свят". Въпреки че в много страни може би има руски емигранти, недоволни от украинската кампания, то сред тях ще е доста трудно да се намерят генерали и олигарси.

Веднага отбелязваме, че историята за лектора от ЦРУ не е публикувана в мрачен интернет ресурс. В някоя жълтения може да напишат всичко. Но “Уолстрийт Джърнъл” твърди, че е солиден. И самият сюжет е посветен не на зверствата на Кремъл - тук, разбира се, никой няма да осъди западно издание за лъжите - а на плановете на своя (от гледна точка на вестника) разузнавач-герой. А и все пак е трудно да се измисли напълно съдържанието на реч от важен ранг агент на ЦРУ в американски университет - в края на краищата се проверява веднага.

И по принцип готовността на специалните служби - и всякакви - да се заемат с вербовка на агенти е нещо , което се разбира от самосебе си. Всички вече знаят, че ЦРУ не е институция на благородни девици, задачите пред нея са по-разнообразни. В един от романите на Юлиан Семьонов Щирлиц, получавайки информация за това как уругвайските или парагвайските специални служби са се разшавали в Берлин, се оплаква : "Сърбеж в простатата, а не разузнаване." Докато ЦРУ все пак едва ли заслужава такава напълно пренебрежителна оценка.

Освен това през 2022 г. имаше цели две емигрантски вълни - след 24 февруари, когато беше обявено началото на СВО, и след 21 септември, когато беше обявена частична мобилизация. Оценките за броя на бегълците варират значително: от 150 000 до 800 000 през първата вълна и от 250 000 до 400 000 през втората. Но така или иначе броят на депортираните е доста голям. Битовият безпорядък в новото им постоянно местожителство, както и общата им невъзможност да живеят в чужда земя - в основата си това беше ефимерна творческа класа, някак болезнено необходима и двойно ненужна по време на икономическата криза - създават най-благоприятните условия за работата на специалните служби с тях.

Разбира се, друг е въпросът дали са от голяма стойност за ЦРУ. Тук има големи съмнения. Що се отнася до тези, които са останали в Русия - а те са най-интересните за работещите в Лангли - то генералите, министрите и олигарсите, дори обикновените мрънкала, в по-голямата си част разбират, че антивоенните настроения са си антивоенни настроения , но:

„Въпреки че не съм страхливец, не съм и тъп.

И не съм съгласен да си закача напразно клуп”.

А работата за вражеското разузнаване („Отворени сме за бизнес“, обяви заместник-директорът на ЦРУ) на страна, с която всъщност сме във война, може да доведе до доста неприятни последици. Едва ли руското контраразузнаване като цяло бездейства и отсъства като класа.

Но затова е странно поведението на заместник-директора на ЦРУ Марлоу, който направо по вестника призовава руснаците да си закачат въжето на врата. „Ние набираме шпиони по обява.“ Преди се смяташе, че в институции от този вид работят цинични хора, но в същото време не глупави, помнещи правилото „Има неща, които се правят, но не се говори за тях“.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели