Още днес можем да кажем с увереност, че неотдавнашното посещение в Тайпе на председателя на Камарата на представителите на Конгреса на САЩ ще остане в учебниците по история на международните отношения. Въпреки че всички разнообразни последици от това събитие все още не са оценени, никой не се съмнява, че те ще бъдат дългосрочни и много значими за отношенията между САЩ и Китай.
Китайската страна беше особено наранена от факта, че пътуването на Нанси Пелоси се състоя непосредствено след неотдавнашното засилване на контактите на високо ниво между Пекин и Вашингтон, включително срещи на външни министри, министри на отбраната и високопоставени служители, отговарящи за търговските и финансови отношения между двете държави.
Имаше и телефонни разговори между лидерите на двете страни, които дадоха повод за предпазлив оптимизъм. И ето ти сега! Освен всичко друго, август тази година е решаващо време за подготовката на 20-ия конгрес на КПК, насрочен за есента, и китайското ръководство винаги е приемало подготовката на своите партийни конгреси повече от сериозно.
Пекин не е готов да приеме американските обяснения, че Белият дом не е участвал в подготовката на визитата на Пелоси и освен това се твърди, че дори се е опитал да предотврати нейното пътуване до Тайван. В този случай, според китайската страна, се оказва, че администрацията на Джо Байдън просто не е в състояние да контролира външната политика на САЩ и следователно не може да се счита за отговорен глобален играч - нито в очите на своите съюзници на международната арена , а още по-малко в очите на своите геополитически опоненти.
Ако посещението на председателя на Камарата на представителите все пак е било съгласувано под една или друга форма с Белия дом, то това означава, че Джо Байдън не само се опитва да заблуди Си Дзинпин, но, което е по-важно, възнамерява да предприеме още по-твърда линия срещу Китай от неговия предшественик Доналд Тръмп; екстравагантният Тръмп поне обикновено не криеше намеренията и плановете си.
Освен това не бива да се подценява натискът, упражняван върху Си Дзинпин от страна на консервативните групи в китайското ръководство, които отдавна изразяват съмнения относно искреността и възможността за преговори на Вашингтон.
Очевидно оттук нататък Пекин няма да бъде мотивиран да постига каквито и да било стратегически споразумения с администрацията на Байдън, смятайки последната за „куца патица“. Евентуалните двустранни споразумения – политически, икономически, военни – ще бъдат предимно тактически, ситуативни.
Приоритетите на Китай ще започнат да се изместват към по-надеждни и предвидими партньори, главно сред водещите страни от глобалния Юг. Освен това настоящата криза може да се превърне в стимул за по-нататъшното развитие на сътрудничеството между Китай и Русия, включително в икономическо и военно-техническо измерение.
Не може напълно да се изключи последващата ескалация на военно-стратегическата конфронтация между Пекин и Вашингтон за Тайван и в Азиатско-тихоокеанския регион като цяло. Мащабни военноморски маневри, демонстративни изстрелвания на балистични и крилати ракети, практикуване на амфибийни операции, блокадата на Тайванския проток или дори на Тайван като цяло, завземането на малки острови, контролирани от Тайпе между Тайван и континента - това не е пълния списък на мерките, които при определени обстоятелства могат да бъдат предприети от Пекин.
Разбира се, всичко това зависи в голяма степен от реакцията на Вашингтон - американският и китайският лидери вече приличат на двама покер играчи, които се наблюдават внимателно и преценяват колко време противникът е готов да продължи да вдига залозите и да играе.
Мнозина в Русия не без задоволство гледат започналия мач. Просто защото възникналата почти неочаквано криза демонстрира явна липса на професионализъм във висшия ешелон на политическата власт в САЩ, която си създаде проблем, от който сега едва ли е възможно да се излезе без значителни загуби.
Освен това кризата в Източна Азия по един или друг начин отклонява вниманието на международната общност от руската военна спецоперация на територията на Украйна и според някои експерти може дори да доведе до намаляване на санкционния натиск върху Москва.
Накрая, изразява се мнението, че кризата трябва да ускори прехода на света към нов световен ред и да сложи тежък край на опитите на администрацията на Джо Байдън да върне международната система към епохата на „еднополюсния свят“.
Може би тези съображения не са лишени от логика и в тактически план Москва наистина печели нещо от повишаването на залозите в американско-китайския покер. Но стратегически Русия, както и останалият свят, може повече да загуби, отколкото да спечели от по-нататъшна ескалация на конфликта в Източна Азия.
Първо, икономическите последици от военната конфронтация между САЩ и Китай ще бъдат катастрофални за световната икономика. Светът, включително не само Западът, но и Изтокът, неизбежно ще изпадне в дълбока и продължителна рецесия. А това пряко и много болезнено ще се отрази на икономическото сътрудничество на Русия с нейните основни партньори.
Второ, окончателният колапс на съществуващия световен ред, включително системата на ООН и основните норми на международното право, без да се замени този световен ред с нов модел на глобално управление, ще потопи света в състояние на безпрецедентен хаос и нестабилност невиждани досега, обезсмисляйки напълно все още съществуващите възможности водещите геополитически опоненти, включително Русия, да се договорят за нещо помежду си.
Трето, сценарий, при който американо-китайската ескалация може да достигне ядрено ниво, не може да бъде напълно изключен. И такъв сценарий няма да остави никого настрана - ядрена война, дори ограничена в района на Източна Азия, неизбежно ще има грамадни планетарни последици.
Днес Москва не е в състояние да действа като безпристрастен посредник в разрешаването на тайванския спор между Пекин и Вашингтон. Ако се появи такава възможност, няма да е много скоро. Но Русия най-малкото поне няма да е фигурата, хвърляща дърва в пламъците на пламналия конфликт.
Авторът е експерт на Валдайския клуб , генерален директор на Руския съвет по международни отношения
Превод: ЕС
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
