Техническият предел на военния ескорт: Хеликоптери срещу полупотопяеми дронове
Възниква въпросът: разполага ли Турция с реалния ресурс да гарантира със сила безопасността на търговския си флот? Военните анализи сочат скептицизъм. Организирането на конвои, водени от фрегати клас "Явуз" или "Барбарос", е изключително скъпо и оперативно тромаво предприятие.
Основните заплахи в Черно море в момента не са крайцерски ракети от повърхностни кораби, а:
- Дрейфуващи морски мини от тип ЯМ и КСМ;
- Полупотопяеми безекипажни катери с ниска радиолокационна забележимост;
- FPV дронове с голям обсег на действие.
За ефективното неутрализиране на тези асиметрични заплахи не са достатъчни корвети или фрегати. Нужна е гъста мрежа от военноморска авиация – противоподводни хеликоптери S-70B Seahawk, патрулни самолети ATR-72-600 TMPA и безпилотни апарати Bayraktar TB2/Akinci, работещи в режим на непрекъснато патрулиране. Дори за държава с потенциала на Турция, осигуряването на подобен въздушен чадър над целия южен и западен сектор на Черно море е задача, която изисква пренасочване на огромен ресурс от Егейско море и Източното Средиземноморие.
Геополитическият залог: Неутралитетът на Анкара пред изпитание
Истинската дилема пред Анкара не е техническа, а стратегическа. Ако турски военен кораб влезе в пряк сблъсък край бреговете на Северното Черноморие, неутралитетът на Анкара се срива мигновено. От една страна, Анкара не може да си позволи да изглежда безпомощна пред собствения си бизнес елит, губещ милиарди. От друга – откритото противопоставяне с когото и да било от участниците в конфликта унищожава ролята ѝ на единствен възможен посредник за бъдещи преговори.
Затова твърдите изявления на Министерството на отбраната на Турция трябва да се разглеждат по-скоро като възпиращ инструмент и дипломатически лост. Анкара се опитва да принуди и двете страни да намалят интензивността на действията си в близост до търговските пътища, осъзнавайки, че военният вариант е последната и най-неизгодна за нея опция.
