Парламентарните избори в Армения навлизат в решителната си фаза при необичайно висока активност и нарастващо напрежение между управляващите и опозицията. По официални данни на Централната избирателна комисия към 17:00 часа местно време са гласували 1 224 957 души от общо 2 503 976 имащи право на глас. Това означава избирателна активност от 48,92 процента още преди затварянето на секциите.
Самото число има политическо значение. Армения традиционно не е сред държавите с изключително висока мобилизация на избирателите. Когато близо половината от електората се явява пред урните преди края на изборния ден, това обикновено показва наличие на силна обществена мотивация. Въпросът е дали тази мотивация работи в полза на управляващите или срещу тях.
Изборите се провеждат в сложна обстановка. Страната продължава да живее с последствията от загубата на Нагорни Карабах, масовото преселване на арменското население от региона, икономическите проблеми, напрежението по границата с Азербайджан и все по-острия спор за външнополитическата ориентация на Ереван. Управляващият „Граждански договор“ на премиера Никол Пашинян влиза в надпреварата с амбицията да запази властта за нов петгодишен период, но този път политическата среда изглежда значително по-неблагоприятна в сравнение с предишните изборни цикли.
В бюлетината участват общо 18 политически субекта – 16 партии и два блока. Подобна фрагментация сама по себе си е показателна за разпокъсаното политическо пространство в републиката. Арменското общество изглежда все по-разделено относно оценката за последните години управление, отношенията с Русия, контактите със Запада и въпросите на националната сигурност.
На този фон още в изборния ден започнаха взаимни обвинения. Представители на опозиционната партия „Силна Армения“ заявиха, че са установени множество нарушения в избирателните списъци. Според тях са регистрирани случаи, при които броят на официално записаните жители на определени адреси не съответства на реалния брой хора, живеещи там. Подобни обвинения не са необичайни за постсъветското пространство, но те винаги поставят под въпрос доверието към изборния процес.
Допълнително напрежение внесе и информацията за задържания на активисти и симпатизанти на опозиционни формации. Лидерът на партия „Силна Армения“ Самвел Карапетян съобщи за масови арести на свои поддръжници. Сходни твърдения отправи и лидерът на „Просперираща Армения“ Гагик Царукян, който заяви, че около 50 симпатизанти на партията му са били задържани още сутринта.
Тези обвинения засега не могат да бъдат независимо потвърдени в пълния им обем. Те обаче показват колко високи са залозите за всички участници в надпреварата. Когато политическите сили започнат да говорят за арести и административен натиск още преди преброяването на бюлетините, това обикновено означава, че никоя от страните не е сигурна в крайния резултат.
Особено внимание привличат и твърденията на блока „Армения“, ръководен от бившия президент Роберт Кочарян. Оттам съобщиха за случаи на внасяне и изнасяне на бюлетини от изборни секции. Ако подобни сигнали бъдат потвърдени от официални проверки, те биха могли да доведат до сериозни политически спорове след изборите.
Наред с нарушенията има и друг детайл, който привлича вниманието. Кореспонденти на руски медии съобщават, че в Ереван агитационните материали на управляващата партия са били значително по-видими от тези на останалите участници. Това не е пряко доказателство за административен ресурс, но поставя въпроси за равнопоставеността на предизборната кампания.
Любопитен е и въпросът за обществените нагласи. Според публикувани преди изборите социологически оценки „Граждански договор“ е можел да разчита на подкрепа под 37 процента. Същевременно сборната подкрепа за основните опозиционни сили е оценявана на около 49 процента. Подобни прогнози винаги трябва да се разглеждат предпазливо, но ако те отразяват реалните настроения, Армения може да се окаже пред сериозна политическа трансформация.
Тук обаче има особеност. Арменската избирателна система съдържа механизъм за гарантиране на т.нар. стабилно парламентарно мнозинство. Ако никоя партия не получи достатъчно подкрепа за самостоятелно управление и не успее да бъде съставена коалиция, законът предвижда втори тур между двете най-силни политически формации. Победителят получава гарантирано мнозинство от 54 процента от местата в парламента.
Тази система е създадена с аргумента за политическа стабилност. Критиците ѝ обаче от години твърдят, че тя изкуствено усилва позициите на победителя и може да доведе до ситуация, при която реалното разпределение на обществените настроения не намира пълно отражение в парламентарния състав.
Изборите се наблюдават внимателно и извън пределите на Армения. За Москва те са важни заради традиционните връзки между двете държави и бъдещето на руското влияние в Южен Кавказ. За Брюксел и Вашингтон те представляват тест за политическата устойчивост на курса, който Пашинян следва през последните години. За Баку резултатите са важни поради продължаващите преговори за окончателно уреждане на отношенията между Армения и Азербайджан.
Поради това днешният вот трудно може да бъде разглеждан само като вътрешнополитическо събитие. Зад имената на партиите стоят различни представи за мястото на Армения в света, за отношенията с Русия, за степента на интеграция със западните структури и за подхода към сигурността след драматичните събития в Карабах.
Официалните резултати ще покажат дали високата активност е помогнала на управляващите да мобилизират своя електорат или е превърнала изборния ден в своеобразен протестен вот срещу сегашната власт. Засега единственото сигурно е, че близо половината арменски избиратели вече са дали своя отговор на въпроса накъде трябва да поеме страната през следващите години.
