Когато през последните две години западни и руски военни анализатори описваха войната в Украйна като първата мащабна „война на дроновете“, зад това определение често оставаше един по-малко видим детайл. Дроновете сами по себе си не решават нищо. Решаваща се оказва скоростта, с която информацията достига до човека, който трябва да вземе решение, и след това до оръжието, което трябва да нанесе удара.
Точно тук се появява системата „Свод“, за която руският министър на отбраната Андрей Белоусов съобщи, че трябва да бъде внедрена в цялата армия до септември. Според официалните изявления става дума за единна информационна среда, обхващаща всички нива на управление – от взводния командир до командването на големи формирования. На практика това означава не просто нов софтуер, а опит да бъде променен начинът, по който армията вижда бойното поле.
Тук има една историческа ирония. Съветският съюз всъщност е сред първите държави в света, които започват да автоматизират военните процеси. Системата „Воздух-1“ за противовъздушна отбрана работи още през 50-те години. След нея идват по-сложни разработки, включително известният на Запад „Периметър“, предназначен за управление на ответен ядрен удар. През 70-те и 80-те години маршал Николай Огарков започва работа по далеч по-амбициозна концепция – автоматизирано управление на цялата армия чрез системата „Маневр“.
По време на учението „Запад-81“ тази концепция вече работи в реални условия. Според съветските оценки времето за обмен на информация е намалено многократно, а ефективността на огъня е нараснала няколко пъти. След разпадането на СССР обаче проектът практически изчезва заедно със значителна част от военната електроника и производствената база.
Днес Белоусов по същество се опитва да възстанови тази линия на развитие, но в съвсем различна технологична среда. Вместо аналогови комуникации и стационарни командни пунктове, новата система трябва да работи в среда, доминирана от дронове, сателитни изображения, електронна война и постоянна необходимост от обмен на огромни обеми данни.
Това изглежда логично, но има един проблем. В началото на специалната военна операция Русия влезе във войната без напълно завършена автоматизирана система за управление. Разработваната години наред система ЕСУ ТЗ и нейният компонент „Съзвездие-М“ така и не достигнаха пълноценна бойна готовност. Появиха се проблеми с комуникациите, зависимост от покритие и редица технически ограничения. Част от тези проблеми бяха публично признати дори от руски военни експерти.
Резултатът беше необичаен. Докато големите държавни системи изоставаха, фронтът започна да създава собствени решения. Доброволчески екипи, инженери и военни специалисти започнаха да разработват приложения за координация между разузнавателни дронове и артилерия. В редица случаи комуникацията се осъществяваше чрез обикновени таблети, смартфони и дори чрез Telegram.
Това беше евтино, бързо и ефективно решение, но то носеше очевидни рискове. Данните преминаваха през цивилна инфраструктура. Сигурността зависеше от външни платформи. Различните подразделения използваха различни приложения. На практика армията функционираше чрез множество отделни цифрови острови.
Именно този модел изглежда се опитва да замени „Свод“.
Според официалните описания системата трябва да събира в реално време данни от разузнавателни средства, безпилотни апарати, радари, артилерийски подразделения и командни пунктове. Командирът ще вижда на защитен таблет актуална картина на бойното поле, местоположението на своите сили, вероятните позиции на противника и възможните варианти за действие.
Особено внимание привлича заявеното използване на елементи на изкуствен интелект. Според наличната информация алгоритмите ще анализират постъпващите данни, ще идентифицират потенциални цели и ще подпомагат командирите при избора на решения. Подобни системи вече се разработват и в САЩ чрез програмите на Пентагона за Joint All-Domain Command and Control, както и в Китай чрез концепцията за интелигентна война.
Затова въпросът не е само руски. Всички големи армии постепенно се движат към един и същи модел. Колкото по-бързо информацията се превръща в решение и след това в удар, толкова по-голямо става военното предимство.
Показателен е и докладът на генерал-майор Валерий Черниш пред Белоусов относно новата система за управление на противовъздушната отбрана. Според информацията тя обединява данни от различни радари и автоматично насочва дронове-прехващачи към въздушни цели. Ако тези възможности действително бъдат интегрирани в „Свод“, това би означавало създаването на общ цифров контур за управление на бойните действия.
Тук обаче започват въпросите, на които все още няма публични отговори.
Първият е устойчивостта на системата при масирано електронно противодействие. Украинският конфликт се превърна в най-интензивната лаборатория за радиоелектронна война в света. Всяка комуникационна мрежа рано или късно се превръща в цел. Ако цялата система разчита на непрекъснат обмен на данни, тя трябва да бъде способна да работи и при частично разрушена инфраструктура.
Вторият въпрос е индустриален. Подобни системи не се изграждат само със софтуер. Необходими са защитени сървъри, комуникационни терминали, процесори, радиостанции, центрове за данни и производствени мощности. С други думи, цифровата армия започва от заводите много преди да стигне до фронтовата линия.
Третият въпрос е човешкият фактор. Дори най-съвременната система не може автоматично да създаде компетентни командири. Тя може да ускори решенията, но не може да замени способността за оценка на ситуацията. Историята на всички военни революции показва, че технологията носи предимство само когато организационната структура успее да я усвои.
В този смисъл най-интересното в проекта „Свод“ не са таблетите, картите или изкуственият интелект. Най-интересно е дали руската армия успява да направи преход от импровизираната цифровизация на фронта към централизирана система, способна да работи в условията на продължителна война.
Предстои да видим дали септември ще отбележи действително нов етап в развитието на руските въоръжени сили или става дума за поредния амбициозен проект, който ще се сблъска с ограниченията на реалното бойно поле. Засега самият факт, че Министерството на отбраната поставя цифровото управление редом с производството на дронове и боеприпаси, показва колко дълбоко се е променил характерът на съвременната война. Все повече битки се решават не само от това кой има повече оръдия, а от това кой по-бързо превръща информацията в действие.
